Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.glasove.com/article-14011.php

  - Какво мислите за случилото се на 20 май пред джамията „Баня Башъ” в центъра на София?
  - За мен това си беше политическа провокация, описана в учебниците за политическа патология. Диагнозата е вече не очевидна, тя е очевадна. Един психически неуравновесен фашизоид се мъчи да експлоатира националното чувство на етническите българи и иска първосигнално да ги насъска срещу други етноси и религии в страната ни. Жалкото за мен е, че малката му партийка от лумпен-патриотари фактически крепи правителството на България. Съзнавам, че думите ми са остри, но фашизоидното и психопатологичното, когато се стремят да играят сериозна роля в обществения живот, трябва да бъдат наричани с истинските им имена. Раковото образувание няма да стане по-малко патологично, ако му дадем някакво по-малко откровено име.
  В същото време съм категорично против административни и съдебни забрани на тази партийка! Това означава отново и отново някой друг да свърши работата на обществото ни, вместо самото то да прояви политическа отговорност и да изпълни ролята си на стожер на демокрацията. Българското общество трябва само да осъзнае какъв цирей е излязъл върху лицето му – гноен, отблъскващ, уродлив. И да бъде така добро да потърси сили и смелост да изстиска или да изреже дори този противен цирей. Или поне да го накаже с презрение. А българският премиер да си направи добре сметката дали иска да влезе в историята като безпринципен политически въжеиграч, опрял се на нискочели политически клакьори, които инструментализират омразата към Другия, към Различния, и я превръщат в обект на примитивна размяна на гласове срещу тлъсти банкови сметки и прочие материални облаги...
  Това са отгласи на нарастваща у мислещите българи безнадеждност – че пропадаме като държава и общество, че това пропадане няма край. Станалото пред джамията е нов белег на нашето общобългарско пропадане...
Напоследък задълбавам в отчаяни опити да намеря някакъв отговор на ставащото. Да, пропадането е безкрайно, ако обществото остава затворено в себе си. Нещо като политическа проекция на знаменитата теорема на Гьодел, която, профанизирана от мен, може да прозвучи така – нито една затворена система не може да обясни себе си напълно и непротиворечиво, оперирайки само с присъщите на нея понятия и принципи. За да може да бъде обяснена, трябва да се качим поне едно ниво нагоре по организираност и сложност. А ние вървим в обратната посока. Вървене, което е безкрайно – винаги има още по-дълбоко, защото единствената неизчерпаемост е простотата (и простотията)...
  
  
  - А последвалите реакции на политическите институции по този повод уместни ли бяха?
  - Повечето реакции бяха лицемерни и насочени към симптомите и синдромите, а не към истинската причина за болестта. И това не е странно – фашизоидността в политическия живот е пряк резултат от начина, по който нашият политически елит употребява политиката за свои лични, частни, корпоративни и корупционни цели. Нашият елит не е стратегически, не е визионерски, не е държавнически – той паразитира върху разрушаващата се ценностна система, върху ниските и низките страсти у хората и обществото, насърчава разпада на общото, възпява успеха на всяка цена и с цената на всичко, превръща политиката в поле на лъжи и измами, на давани щедро и сетне безпринципно загърбвани обещания. Това изтощава морала, етиката, солидарността и сплотеността на обществото, превръща държавата в коридорна територия, населявана от спасяващи се поединично индивиди.
  Когато няма големи цели и големи каузи, няма и какво да организира, да сплотява обществото, да му помага да се чувства като единен организъм с общи цели, ценности и идеали. Така автоматично се плодят маргинали, падащи към общественото дъно социопати, арогантни дегенерати, типове, които мразят по принцип и ненавиждат по презумпция. Тоест създава се гнила, но спомагаща растежа на фашизоиди почва.
  Ще посоча изрично обаче, че не приемам политическите коментари, че видите ли, „Атака” и ДПС били скачени съдове.
  Не е въпросът, че който има малка представа от скачени съдове ще знае, че в тях съдържанието е константа и нивото не се покачва едновременно – напротив – те се „подяждат” антагонистично един друг (ако в лявата тръба налягането нарасне, то в нея съдържанието се спуска надолу и съответно то се покачва в дясната). По-важното е, че механизмите за сплотяване в двата електората са много и много различни.
  Достатъчно е да се видят социологическите проучвания, за да си дадем сметка, че „Атака” мобилизира утайката на обществото – това са най-изпадналите и пропаднали българи, защото само те толкова елементарно търсят вината за социалната си безнадеждност у другия етнос, у другата религия.
  Нормалните, някак справящи се или едва-едва свързващи двата края българи са намерили други посоки на „изтласкване” на своите тревоги и страхове от утрешния ден – те си дават сметка, че причината не е в турците и мюсюлманите, дори не е и в циганите (колосален проблем пред страната ни), а в социал-дарвинизма на прехода, в пълната липса на справедливост, в отказа на съдебната система да раздава правосъдие, в незаконността на практически всяко огромно богатство у нас, в марионетството и корумпираността на политиците...
  От друга страна, корупционерстващата шайка по върховете на ДПС разчита не на низкото и ниското у социалните маргинали и социопати (както правят фашизоидите), а за жалост – на нормалността и порядъчността у българските турци и отчасти у българските мюсюлмани. Тези висши ДПС корупционери успяват да „напипат” някакви дълбоки страхове и комплекси у трудолюбивия си електорат и да му внушават, че ако той не подкрепя ДПС, значи изменя на нещо много дълбоко, свързано с идентичността, с вярата, морала. Аз не вярвам, че има нормален турчин в България, който да се плаши от „Атака” и заради събитията в центъра на столицата изведнъж да е направил рязък завой и спешно да се е върнал обратно в обятията на алчния корупционер хидролог!
  Много неща бяха изпуснати, много традиции – съсипани, извинете за глупавата тавтология – много отношения с нашите турци бяха потурчени... Възродителният процес беше гнусна грешка, после ДС пусна духа „ДПС” от бутилката, БСП го легитимира и превърна в политическо чудовище, а ние от СДС извършихме първороден грях, влизайки в перверзна връзка с него. Както казва един мой приятел – турчин: „Бате Ники, изпусната работа е това – преди 10 години Кърджали още викаше за „Левски”, сега вече вика за „Бешикташ”!”.
  България стана адски неприветливо и трудно за живеене място за всички българи, младите се спасяват с бягство от нея. Замисляме ли се колко ни е трудно на нас вече да я обичаме, та какво остава за българските турци... По отношение на сцеплението между отделните етноси преходът придоби измерения на национално предателство. Казвам го с огромна болка.
  
  
  - Използвате остри квалификации, заради които сигурно търпите критики. Но си мисля в този контекст дали не ни пречи всъщност именно „политическата коректност” да се справяме с проповядването на етническа омраза и изобщо с нетърпимостта към различните? Струва ми се, че именно неназоваването на нещата с истинските им имена (т.е. политически коректното поведение) у нас създава повече проблеми, отколкото разрешава...
  - Да, абсолютно сте права. Данък „политическа коректност” плащат всички, това изкривява действителността, жертва съдържанието заради фòрмата. Ние не смеем да погледнем истините в очите. Когато има проблеми, комуникацията не трябва да спира, а напротив – да се засилва. Политическата коректност е начин чрез фалшива, имитационна, симулационна комуникация всъщност да се прекъсне комуникацията като такава.
  В моите книги за престоя ми в президентството съм отбелязвал, че едно от първите неща, които ме отблъснаха у Първанов, бе наложеният от него език на политическата коректност, на кухите, изпразнени от съдържание, но правилно звучащи фрази. И докато правилността, политическата коректност, а всъщност перманентната конюнктурност на Първанов като партиен лидер бе проблем на неговите съпартийци и на червения електорат – как да преглътнат единствения му принцип – да няма принципи, то вече като държавник неговата политическа коректност се превърна в новоговор на един откъснат от реалните проблеми на обществото, народа и националната сигурност, но говорещ правилни и жадувани в Брюксел и Вашингтон тези! Втрисаше ме от уникалната способност да се говори едно пред Вашингтон и антагонистично друго – пред ловната дружинка, например...
  
  
  - За да продължим темата за политическата коректност – бяхте неотдавна на конференция, посветена на любопитна тема – междуцивилизационния диалог в борбата срещу тероризма, на още по-любопитно място – в Иран. Споменавате в блога си, че едва ли е било „политически коректно” да участвате в „подобна конференция в такава държава”... Не трябва ли в този вече много променен свят да се променят и изискванията на политическата коректност?
  - Западната демокрация е болна от политическа коректност. Думите губят смисъл винаги когато искат да назоват обтекаемо някой реален проблем, политическото говорене се обвива в пелена от лицемерие, пустословие, правилност и паркетна галантност. Една част от българския елит, не без помощта на т.нар. „експерти на Прехода”, обезсуши българския политически език, кастрира го, превърна го в разплут и мазно звучащ евнух, в средство за извличане на правилни, но кухи фрази.
  Аз реших да пътувам в Иран поради няколко причини. И последната от тях бе, че организаторите ме поканиха като „известен български учен в сигурността”, като експерт със собствено мнение, и не ми поставиха абсолютно никакви условия какво да говоря и какво да правя по време на конференцията.
  Водещият ми мотив бе, че даже в името на демокрацията в България аз не бива да се превръщам в заложник на гнилата политическа коректност. Не бива да позволявам да се слага – при демокрацията! – обратен знак на нравите и обичаите от тоталитарното общество, когато преди не ни даваха да пътуваме на Запад, а сега – да не трябва да се осмеляваме да пътуваме на Изток!
  Съзнавах и съзнавам, че самият факт на моето участие в конференция в Иран е вече Осми смъртен грях за някогашните громители на американския империализъм и днешни апологети на западните ценности и вечната и нерушима северноатлантическа дружба от векове и за векове.
  Но бях и съм убеден, че за да разбереш Другия, трябва да го чуеш, да научиш какво той мисли и как той разсъждава, затова се отправих на това пътуване, без да съм си и въобразил, че съм специалист по региона, по исляма и по Иран.
  
  
  - Как попаднахте сред участниците на конференцията в Иран?
  - Поканата дойде от Иранското посолство. Запознах се с целите на конференцията, прекарах няколко дни в съмнения (все заради промитите мозъци на нашите политици и политически коментатори), изчаках да видя дали организаторите няма да ми се поставят някакви неприемливи условия и като се убедих, че решението ми да пътувам е правилно, дадох съгласие.