осъществява геноцид, че в литературата ни има такава цензура, каквато не е имало никога досега? ...
  - Не бих го нарекъл геноцид, защото тогава трябва да отговоря на въпроса От кого? Да призная, че има някакъв сценарий, зла умисъл, стремеж точно България да бъде изчегъртана от лицето на света. А това едва ли е така.
  Но съм съгласен, че всички основни процеси у нас са свързани с деструкция, декапитализация, разграждане, разпарчетосване, т.е. като тенденция ние вървим назад, в посока обратна на тази на човечеството.
  Тези негативни тенденции могат да станат необратими, но аз лично не знам как биха могли да се спрат и обърнат в нормална посока на развитие и проспериране.
  Единствената надежда са ми младите хора. Всичко друго е обречено, ретроградно, обърнато с поглед назад.
  Нещата са много силно свързани. Този, по подобие на днешните управляващи, който може с лека ръка да напада и обижда, да съсипва и осмива ключовите прослойки, свързани с таланта, с творчеството, с интелекта, с креативността – лекари, артисти, учители, университетски преподаватели, научни работници, той губи представа за ценностната реалност, за нравствената среда, за моралните отношения, за етическите принципи и започва много лесно да опошлява всичко.
  Но ако се замислим – в ставащото у нас има логика, жестока логика!
  Очевидно дебатът за процесите в страната ни се измества с неподозирана трагичност към изследвания, навлизащи в дълбоките води на необратимите деформации и туморните образувания в обществото ни...
  Някои се бе възмутил, че първите три лица в държавата на 10 ноември са били не просто пасивни членове на БКП, но в една или друга степен нейни активисти, активни дейци на милиционерския, пропагандния и законоопазващия фронт.
  За мен обаче по-страшното е, че първите трима в държавата ни са off-line по отношение на новите информационни, комуникационни, интернетни и социално-мрежови технологии. Че те като убеждения и мислене са останали в 20 век. Че те не знаят чужди езици и ако трябва да кажат нещо стойностно на американски или европейски език, то текстът трябва да им се напише с български букви, за да го сричат невнятно...
  Ето защо си признавам, че въпреки всичко съм готов част от своите знания и усилия да присъединя към работещи проекти за европеизация, модернизация и демократизация на България. Но при едно условие - ако младите хора на страната ни се вземат в ръце и ги заболи за България, ако те си дадат сметка накъде скапаната и корумпирана политическа класа и некадърният, грабителски неин милионерски и крадлив бизнес-елит (елит в кавички, разбира се) води държавата ни.
  Само заради младите бих помагал и само на тях. За никой друг. Ако те не се навият да си отвоюват държавата от нейните арогантни пастори и пастири, за да си я направят такава, че да живеят тук, в нея, а не да бягат с облекчение и далеч от нея, не бих се ангажирал с нищо.
  Защото проблемите на България са жестоки, а нейната демокрация боледува!
  А за цензурата, за която ме питате...
  По-рано, преди Десети, цензура имаше, при това силна, но тя не позволяваше да се пишат две неща – срещу Комунистическата партия и срещу Комунистическа идеология.
  В наше време вече освен срещу управляващите и единствено правилната им свръхлиберална, свързана с тотална приватизация и с абсолютизация на пазара, конкуренцията и материалния успех политика, вече не може да се пише и срещу икономически силните и срещу физически силните.
  Ако пишеш срещу първите, рискуваш да останеш без работа. А икономическият гнет днес е далеч по-жесток от партийния тогава.
  Ако пишеш срещу вторите, можеш да бъдеш пребит с чукове.
  Така че цензурата преди беше свързана с държане на обществото вярно на Комунизма, в рамка, в клетка, но срещу това му се даваше сигурност, защитеност от държавата – която срещу неговата идеологическа правоверност му бранеше живота, децата, собствеността, хляба.
  Цензурата сега е свързана с държане на обществото не само в подчинение, но и в страх, в безпомощно състояние, в слугинаж. И срещу това не му се дава нещо съществено – нито сигурност, нито защита, нито хляб.
  В такава изродена демокрация е логично да не можеш да говориш каквото си искаш, защото цената, която ще платиш е твърде висока.
  Аз съдя по себе си. Доскоро моите роднини и приятели ми казваха – мълчи, не говори на глас, не критикувай, защото ще останеш без работа. И наистина, един копой на най-висше лице в държавата осъществи над мен жестока административна репресия. И все пак не му се дадох. Поех риска да съм верен на едно мое стихотворение от младостта: „И на всичко напук ще наричам все пак подлеца подлец, а глупака глупак!”.
  Сега обаче моите роднини и близки ми казват – престани да пишеш и говориш, ще провалиш кариерата на децата си, тези управляващи са зли и отмъстителни, те няма да дадат на децата си да се развиват и така ще ги направиш още по-бързо емигранти. А като ми казват така, те ме удрят в най-слабото място.
  Общо взето играта на демокрация у нас е на приключване. Оттук нататък силните и богатите ще определят какво да правим, какво да мислим, какво да говорим и какво да заработваме, само че ще се опитват да камуфлират това с изкуствени и формални демократични процедури.
  Това е по-жестока и по-перфидна репресия, но срещу нея няма ефективен лек ако обществото си я приема. Защото, както казах, при формалните демократични процедури прави са тези, които са повече и те казват в каква България ще живеем. А техният избор е – опошлена, ориентализирана, ограбвана и обезкултурена България.
  
  
  - Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?
  - Благодарение на приятелството ни с вас във Фейсбук аз научих за съществуването на Книги News. Затова все още се запознавам с този удивителен извор на тревоги за България и качествени текстове. Нека друг път да отговоря на този Ваш последен въпрос, когато наистина имам какво да кажа по същество. Сега ще се огранича с пожелания за успех по този труден и трънлив път и ще Ви благодаря за вниманието, което ми оказахте, поканвайки ме за ваш събеседник.