Ето затова ние изобщо не се замислихме - в какво се състои Прехода и какво общество ще получим. И че това общество заменя златната клетка на социализма, в която те хранят три пъти наред, но не ти дават да летиш свободно и да избираш правилата на живота и песните, които се пеят, с пълната свобода на пазарната демокрация, при която всеки е отговорен за себе си, при която гаранциите и защитите ги няма, а извън клетката пъплят и пълзят, летят и ловуват ястреби, котараци, плъхове и лисици.
  Така че ние си избрахме и начина, по който да си направим Прехода, и управляващите, и всичко, всичко. Сами си избрахме политиците, които разградиха специалните служби; сами си избрахме политиците, които върнаха земята в реални граници и разбиха на пух и прах селското стопанство; сами си избрахме политиците, които изпратиха български войници за пушечно месо в Ирак и Афганистан; сами си избрахме и българските политици, които подслушват всеки и всичко наред, които подслушват поради подозрение, мнителност, недоверие или омраза.
  Никой не ни е завел насила към урните, никой Пардю или Уорлик не ни е натрапил нещо, не е извил ръцете на Паси или Първанов да качат България на иракската самоубийствена колесница.
  Демокрацията ни е такава, каквито сме ние! Това е моето категорично убеждение.
  И „ГЕРБ” е това, което сме ние.
  И България е такава, каквато си я направихме.
  И животът ни е такъв, какъвто си го съсипахме.
  Хак ни е, но си заслужаваме ориста, участта и съдбата.
  Аз не искам да търся причините у сионските мъдреци, тамплиерите, йезуитите и дервишите.
  Аз я търся у себе си, у нашия народ и неговите политици.
  
  
  - Имам тягостното чувство, че и като президентски съветник, и сега, съзнателно пренебрегвате опасността за националната ни сигурност от ислямската заплаха... Има ли такава заплаха днес? Например в буквално окупираните от ДПС райони на България?
  - Нека отделим двата проблема – ислямската заплаха и ДПС.
  Толкова много материали написах до президента за ДПС, че дори ми се струва, че го уморих със своите анализи и факти за корупционерството на върхушката на тази партия, в която и турци и българи грабят като башибозуци и хайдуци наред, а българите са типични крадливи кирякстефчовци, потурнаци.
  Анализирал съм много от негативните влияния върху националните интереси на някои от преследваните от ДПС политики.
  В същото време имам приятели турци и не мога да бъда хванат на вълната на омразата срещу турците и Турция, дори да отчитам нейната имперска политика. В Турция има държава, държавност и държавници. Вината си е у нас – в мекотелата ни, корумпирана и повтаряща в транс чужди заклинания и стратегеми политика.
  Ислямът е друг проблем. Това е велика религия, за нея трябва да се пише внимателно. Ние сме тези, които позволяваме на ислямски секти да шестват из страната, докато си заравяме главата в пясъка и пет пари не даваме, че службите ни в тази насока са парализирани. Ние си въобразяваме, че като свалим кърпите от главите на момичетата-мюсюлманки и ще решим проблема от раз. А къде по-важното е - какво става под кърпите, в тяхното съзнание, когато те се поклащат като дрогирани, повтаряйки на неразбираем за тях език сури от корана и искрено вярват, че тяхното призвание е да родят 7 синове на своя съпруг, които ще бъдат борци за правата вяра...
  Моето мислене в тази насока е в подкрепа на Последния европеец.
  За мен Свети Августин е Първият Европеец. А папа Бенедикт XVI е Последният Европеец.
  Това е тема за много сериозен разговор. Тук само ще посоча огромната роля на папа Бенедикт XVI за съхраняването на европейското в Европа, за опазване на нейната европейскост; както и за енергията и просветлената мисъл, с която той се обръща към Европа, опитвайки се да й вдъхне, съвсем като Свети Августин, вяра и упование в себе си и в своята мисия, в своята кауза.
  Също както Свети Августин мобилизирал загубилата ценности и кауза Европа да се съпротивлява срещу варварството и обричането си на без-бъдеще, така и папа Бенедикт XVI се опитва с интелект, мъжество и вдъхновение да събуди задрямалата европейска съвест, размиваща се европейска идентичност, заглъхващата европейска (Християнска) вяра, зовейки и призовавайки европейците да осъзнаят, че Европа не може непрекъснато да отстъпва, да не се съпротивлява когато нахлуват в ценностното й пространство, когато посягат на вековните й традиции. Има каузи, за които е справедливо Европа да се бори — да се бори по справедлив начин.
  И още нещо — папа Бенедикт XVI иска Европа да влезе в диалог с Исляма, но не от позицията на по-правия, по-мъдрия, по-силния, а със загриженост за благото и бъдещето на Планетата, като помогне на Исляма да си даде сметка, че оцеляването и просперитетът на нашия Свят са съвместна, кооперативна и интегративна цел на Човечеството и всяко действие, което поставя под съмнение нейното оцеляване и просперитет не може да бъде вътрешен проблем на неговия извършител, а е наш, общ, цивилизационен въпрос. Именно поради това, вътрешните сблъсъци в Исляма, острото противопоставяне на умереното и фундаменталистко крило в него не са само вътрешен проблем на тази велика религия, те са проблем на всички ни и могат да бъдат разрешени само с общи усилия, със споделяне на исторически опит, даже на горчивия исторически опит. Защото тази наша Цивилизация, образно казано, ние не сме я намерили на пътя, в нейното изграждане и развитие са вложени, вградени, вплетени, втъкани мислите, делата и стремежите на множество забележителни и истински европейци. Ето защо за нашата Цивилизация, за нейната сигурност и нейното бъдеще е призвана и призована да допринася общността на европейските народи. Такава е мисията на Европа и това е квинтесенцията на изпълненото с философски разум и религиозна вяра послание на папа Бенедикт XVI.
  Папа Бенедикт XVI се стреми да ни подскаже, че Европа не може да разсъждава опростено и линейно: „Ами Ислямът е с 6—7 века по-млад от Християнството, той сега е някъде на възрастта на Европа от времената на Кръстоносните походи и затова трябва да имаме търпение, да дочакаме ислямската реформация, ислямските Мартин Лутер и Джон Калвин”. Човешката цивилизация няма технологично и природно време да чака още 6—7 века умните да се наумуват, лудите да се налудуват, най-малкото — заради ширещите се технологии за масово унищожаване, каквито по времето на кръстоносните походи не са съществували.
  Още преди да стане папа, като кардинал Йозеф Ратцингер, Последният европеец писа за необходимостта от установяване на взаимозависимост между разума и вярата, разума и религията, които са призвани да оказват един на друг пречистващо и оздравяващо въздействие и които са свързани с общата необходимост един от друг и са длъжни да признаят това: „И без съмнение, основните партньори в дадения случай са християнската религия и западният светски рационализъм. Нито една друга културна сила не определя ситуацията в света в такава значителна степен. Това, обаче, не означава, че другите култури могат да бъдат пренебрегвани като някакви „нищожно малки величини”. Това би било в някаква степен проявяване на западната горделивост, за която ще ни се наложи да се разплащаме скъпо и прескъпо и за която отчасти ние вече си плащаме. За двете велики съставляващи на западната култура е важно да започнат да се вслушват в другите култури, да установяват истинска взаимовръзка с тях. Трябва да ги привличаме в опита да установим полифоническа взаимозависимост, при която западното взаимно допълване на разума и вярата ще станат достъпни и за тях. Това ще доведе до разширяване на универсалността на процеса на пречистване, който е необходим за да засветят с нова светлина западните ценности и норми, за които хората така или иначе знаят или се досещат. Така това, на което се крепи света отново ще стане действена сила”.
  
  
  - Когато от катедрите на Софийския университет се воюва с творчеството на Иван Вазов, изисква се Ботев да отпадне от учебните програми – това свидетелство за какво е, според Вас?
  - Няма спор, че е проява на безродство и глупост. Но това, че отделни умници вървят срещу българската културна идентичност, срещу паметта и историческата ни ДНК не е повод да правим апокалиптични обобщения! Нека не си измисляме страхове, от които после ни е тройно повече страх. Страхът от самия страх ни парализира, кара ни да се борим с призраци и да живеем в непрекъснато сомнамбулство.
  Трябва да успокоим тези страхове, да надделеем над тази си слабонервност. Нищо фатално не се е случило, за да изпадаме в такъв алармизъм. В него има нещо мазохистично, непрекъснато живеене в обсадена крепост, постоянно изживяване като жертва на обстоятелства и заговори.
  Вазов и Ботев са част от това, което сме и оттам никой не може да ги изчегърта.
  По-важното от това, да ги браним от конски мухи и досадни търтеи е да се загрижим за болезнената истина, че родителите на сегашните деца вече рядко знаят и два стиха от Вазов и Ботев. Ние като народ обръщаме гръб на великите си творци, забравяме ги, пък после смятаме, че някоя комплексирана университетска доцентка или някой излязъл от полова зрялост университетски професор били оръдия на световната конспирация срещу най-големите българи.
  Българското си отива от нас, защото сме безхаберни към него, защото го подменяме с фалшиви идоли, защото превърнахме празниците в оргии и надпивания, защото не остана нищо свято, в което да вярваме. Проблемът не е в някоя гнила круша, паднала преждевремнно, а в това, че корените на Крушата са изгнили, не смукват жизнени сокове от българската история, памет и душа и затова клоните вече рядко раждат плод, а като го родят, той вече е потъмнял, плесенясал и готов да се откъсне, падне и пропадне.
  
  
  - В блога си пишете: „Напоследък станаха несъмнен хит смазващите, спиращи дъха, просто убийствени с диагнозите си за ситуацията в България анализи, базирани на културната антропология, социалната психология и идентичностната социопатия. Да вземем само брилянтните дисекции (направо вивисекции), проведени от Харалан Александров и Николай Михайлов със стигащо до жестокост хладнокръвие в изводите.” Добре, такива са анализите на посочените особи, даже приемам че има голяма доза истина в тях. Но задавате ли си въпроса , че единият от анализаторите е шеф на българския филиал на „Отворено общество”?! Та нали посочената фондация финансира разрушителния бяс в българския литературен живот, а и не само в него...Че другият анализатор е съучастник в похода на Иван Костов за разрушаване на българската духовност?”
  - Нека намалим остротата към тези двама души.
  Аз винаги първо гледам Какво се казва от някого, а после Кой го казва.
  А и двамата са блестящи в анализите си. С благородна завист чета това, което те казват и съжалявам, че не съм се досетил да го кажа пръв.
  Освен това, Второ, не съм толкова краен в отношението си към „Отворено общество”. Ние го сатанизираме и демонизираме. Пореден мит. Да, там понякога се занимават с неща, които са безхаберни към страната ни, но друг път правят и полезни неща. Общо-взето „Отворено общество” беше и си остава механизъм, чрез който ловки и умни българи „забърсват” значителни средства на Джордж Сорос, срещу две неща – хвърляне на пясък в неговите очи относно собствената им значимост; и симулиране на активна дейност вътре в страната.
  Пак ще кажа - могли, спечелили финансиране, купили си на лизинг хубава кола, зарадвали своите деца с по-добре бъдеще.
  Но да се смята, че България е на това дередже заради тази фондация е нелепо, това снема от нас отговорността, ние ставаме чисти и девствени, а виновни са другите, които ни причиниха 1001 злини.
  И още, Николай Михайлов може би и не е подозирал, че е костовист по времето, когато Костов и костоваците извършиха Великата криминална приватизация. При която спечелиха колосални блага те, но два пъти по-колосални блага спечелиха червените им опоненти.
  Защото Костов се интересуваше от три неща – (1) да го признаят за Държавник; (2) да нахрани за 100 години напред всички седесарски и верни лично Нему активисти; и (3) собствеността в България да мине в частни ръце, без значение дали тези ръце са костовашки, червено-номенклатурни, ДС-ченгесарски или съветско-кагебистки. И той успя. След Костов наистина България е вече друга – без никаква държавна, обществена, обща и общонародна собственост, а само с частна, завоювана по крадлив, трофеен, присвоителски и разбойническо-ментърджийски начин. Ако това е смисълът на реформите, то Костов е единственият ни Реформатор с главна буква. Оттук нататък е само трупане на дивиденти от облажилите се и ронене на горчиви сълзи от огромна част от обществото.
  
  
  - Хареса ми една Ваша препоръка в блога ви – „Вижте ги само като физиономии, като поведение, като изкази и изрази - Юшченко, Тимошенко, Янукович - ами това са дегенериращи, разпадащи се като човешки ценности хора!”. А вие вглеждали ли сте се във физиономиите на тези, които осъществяват терор и цензура в литературния ни живот?
  - Да, в техните физиономии има елементи на волигофреняване, лицата им се превръщат в обекти, достойни за изучаване от Чезаре Ломброзо. Самодоволството им личи, то е силна емоция на човек с ниски потребности и голяма алчност.
  Това са хора, които по принцип не четат и нещо повече, смятат, че четенето е вредно. Те мразят четящите, очилатковците, научните работници, учителите, лекарите, творците, защото нямат сетивата им, защото омразата търси всякаква различност, за да се насочи злорадо към нея и да я облъчи с агресия.
  Но това е реалност, това е, както се казва предизвикателство, т.е. нещо като природно явление. Ние не можем да се сърдим на вулкана, земетресението, наводнението, пожара, чумата, холерата. Единственото, което можем да направим е да минимизираме негативните последици от тях. А това става понякога с изолация, с хигиена на контактите, с противоотрови и ваксини.
  В близките десетина години все ще е така – довчерашни момичета на повикване ще печелят конкурси за красота и награди за чалгини на годината; метреси ще водят телевизионни предавания; крадци ще са спонсори на благотворителни прояви; нравствени уроди ще си присвояват правото да говорят за велики или поне достойни национални каузи; персони, останали в 50-те, ако не и в 30-те години на миналия век ще говорят за борба с престъпността; типажи, едва-едва разлистили 2-3 книги през живота си, ще вземат стратегически решения за страната ни.
  Значи трябва да приемем тази реалност и да си изработваме имунитет срещу нея. След като (аз и такива като мен) сме пропуснали времето да заминем на Запад, за да се реализираме и да бъдем оценени по достойнство, сега ще се разплащаме цял живот, че сме останали тук с надеждата да бъдем полезни на България.
  Но място за униние няма. В живота има и красиви неща, има малки сърдечни пространства, в които никой гербер не може да с разпорежда с телефонно право и СРС. Това е моят избор – да емигрирам в себе си, в кръга на своите любими същества, любими приятели и любими книги. И да не давам виза на нито един от онези, които искат България да бъде во веки веков милицонерско-ченгесарска ССРС (Страна на специалните разузнавателни средства). В моята Шенгенска зона тези, които така деформират страната ни, няма да могат да влязат – никога.
  
  
  - Вие пишете много умни статии за националната сигурност. Но пропуснахте да забележите, струва ми се, че над българската нация се