По принцип не гледам телевизия, предпочитам да чета полезни и-или приятни книги или да гледам някой струващ си филм на лаптопа.
Ето защо съм пропуснал днешния дебат. И не съжалявам.

Аз абсолютно винаги съм си казвал, че каузите на Доброто като цяло (или моите каузи в частност) винаги са в малцинство, винаги, образно казано, играят на чужд терен и по чужди правила.
И ако каузата на Доброто иска да победи, тя трябва да може да направи това именно на чужд терен и по чужди правила (същото неизменно и неизбежно съм си казвал за моите лични каузи). Няма друг начин. Едва когато победи на чужд терен и по чужди правила, каузата на Доброто ще бъде в състояние да пренесе играта на свой терен и да промени правилата така, че да се играе по нейните правила.
През 1990 г. и 1991 г. аз бях така да се каже капитан на отбора на СДС в Перник. И двата пъти на изборите ние воювахме на терена на БСП и по правилата на БСП. Моите пернишки приятели и съмишленици често роптаеха, нерядко негодуваха, неизменно протестираха и понякога влизаха в словесни или ръкопашни боеве с комунистите от БСП (к), както тогава ги наричахме.
Мен, обаче, това, че играем на чужд терен и по чужди правила при цялата ми политическа неопитност тогава, не ме смущаваше. Защото съзнавах – нямаме друг избор и друга алтернатива, освен да спечелим на този чужд терен и по тези чужди правила.
И ние спечелихме уверено през 1990 г. и убедително през 1991 г.
После кинжалите ме отлюспиха. Вероятно И по тази причина победите на СДС в града спряха, Перник отново почервеня.

От футбол не разбирам. Но знам, че у нас има два гранда и един бизнес-проект, натрапван като национална кауза. Мои приятели, привърженици на единия гранд, страдат, че той винаги бива грубо мачкан, наказван сурово, посичан от съдии и охулван от казионните спортни медии. Тези приятели много се възмущават от системните неправди. Но аз им казвам – техният гранд играе на чужд терен и по чужди правила и трябва да се научи да печели при тези условия. В близко бъдеще промяна не се предвижда. Това означава като в книгите за Алиса - футболистите му да тичат, да се борят, да се раздават, да се хвърлят самопожертвувателно и да правят всичкото това два пъти повече, отколкото е по силите им. Тогава пак биха могли и да загубят, но като героя от „Полет над кукувиче гнездо“ поне ще са опитали. А не да клекнат предварително както неотдавна – и то на два пъти.
Футболната аналогия не е излишна, колкото и да не разбирам от футбол, защото господството на ББ в политиката и на олигарха с изцъкления поглед във футбола датира от едно и също време. И в политиката и във футбола има една неизменна първа сила и по един подгласник, който се бори срещу статуквото като играе от негово име и в негов, на статуквото интерес. А статуквото го възнаграждава щедро, като се прави, че не вижда неговите грехове - финансови, законови, корупционни и футболни.

А сега накратко какво искам да кажа.
Искам да кажа, че естествено водещите три телевизии и водещите им журналист(к)и ще са за ГЕРБ. Това е устойчива хранилка с много зависимости и алъш-вериши. А пред избори журналист(к)ите разгорват комплексите и обвързаностите си без свян и без смелост да не го правят, защото така им е наредено.
Така че няма друг шанс, освен ПП и ДБ и техните привърженици да престанат да констатират с възмущение, стигащо до кресчендо този неподлежащ на обжалване факт, а да се опитат да се представят максимално добре, играейки отново и отново на чужд терен и по чужди правила. Това означава все така както в книгите за Алиса - политиците им да анализират трезво, да говорят честно, да отстояват принципите си разумно, да се борят за европейския избор на България безкомпромисно и да правят всичкото два пъти повече, отколкото е по силите им. Тогава те също биха могли и да загубят, но като героя от „Полет над кукувиче гнездо“ поне ще са опитали. А не да хленчат гласно или да се смиряват негласно, че ще загубят, защото не са случили на общество, защото се налага да играят на чужд терен и са принудени да играят по чужди правила.

Аз искрено се надявам, че на изборите ще има позитивни изненади и за сетен път магистралните труженички на социологията няма да познаят – въпреки неистовото им старание да обезпечат такива резултати, за които им е платено да ги прогнозират.

28.09.2022 г.