Васил Видински, “Случайности. Историческа типология”

В суматохата след началото на войната на Путин срещу Украйна
(всъщност, вече не е правилно, вярно, точно и адекватно да се пише "войната на Путин срещу Украйна" - това все повече е войната на Русия срещу Украйна, доколокото огромна част от руското общество, огромна част от руската интелигенция и огромна част от руския елит подкрепят истерично тази война),
съвсем случайно ми попадна тази книга:
Васил Видински, “Случайности. Историческа типология”.
Макар че чета много и се старая да прочета поне информативно и за обща култура стойностните научни монографии на български автори, аз не бях чувал нито за книгата, нито, още повече, за нейния автор.
Купих си книгата, защото случайността е съществен елемент и фундаментална характеристика на процесите в сигурността като цяло и в рискологията по-конкретно.
Тук няма да правя рецензия на книгата, само ще кажа, че съм изключително силно респектиран от нейното ниво - то е много високо, далеч над моите способности да вникна пълноценно в съдържанието (може би по-скоро - не ми се иска да изразходвам значителна част от оставащото ми творческо време, за да премисля и осмисля всичко, което авторът е написал).
Но и от това, което разбрах в книгата, мога да направя заключението, че доколкото съм, естествено, запознат, подобни книги на подобно ниво са събития за българската наука.
Вярно е, че книгата е удивително ярка и в научно отношение (като аргументация и изводи) тя е направо перфектна, но не по-малко нейно достойнство е, че авторът е българин.
Винаги съм си мислил, че ако имахме заинтересована държава, която да дискутира какво се прави в Културата, а не какво казал министърът на културата в свое видео, то тя, тази хипотетична, разумна и благоразумна държава можеше да отдели известен брой жълти - в сравнение с краденето и профукването - стотинки и да преведе и издаде годишно на английски език 5 или 10 най-стойностни книги на български учени. Тогава вместо да цитираме други автори, току виж ще ни цитират нас.
Например, в Науката за сигурността, вместо по света да пишат - Както каза, например, Самюъл Хънтингтън, може да напишат - както твърди Димитър Йончев... Или вместо да цитират многократно, да речем, Бари Бузан, току виж написали Както първи го доказа Николай Слатински... ????
Но тук думата ми е основно за блестящата книга на Васил Видински. Пак казвам - не го познавам, но той заслужава в пълна мяра моите поздравления, респект, уважение и бяла колегиална завист за книгата, която е сътворил!

10.04.2022 г.