Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.duma.bg/duma/node/4716
- В петък е насрочено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), очаквате ли да се разберат като мъже и българи участниците в него, г-н Слатински? Питам ви като член на Научната комисия по национална сигурност и военни науки към ВАК при МС.
- Е, много сложно ме представяте. Ще говоря като простосмъртен експерт по национална сигурност. По закон КСНС заседава задължително четири пъти всяка година, но нека си призная - докато бях секретар на този висш съвещателен орган, не успях, заедно с колегите, да убедим президента да го постави на достойното му място. Съветът би работил, ако сред политическия елит има нагласа да се постига съгласие за водещите приоритети на държавата. А когато елитът не е дорасъл до тези разбирания, съвещателният орган е почти обречен на парализа. Нали не може да се събираш, просто "за да се разбереш, че няма да се разбереш"?
Аз всъщност съм вносител на закона за КСНС, гледах и гледам на него като на своя лична кауза. Макар че при приемането му той беше променен, и от логиката в него да участват хората с ключови позиции в националната сигурност, бяха вкарани и представители на парламентарни сили. Така вместо дискусия на високо управленско ниво в съвета влязоха митингът, парламата, говорилнята. Въпреки огромните усилията за модерен закон и на колегата Димитър Йончев, и моите, беше променен смисълът му. Днес пък е скъсана пъпната връв, най-важната за демокрацията - между обществото и неговата политическа класа. Т.нар. елит решава ключови проблеми на Иран, Ирак, Афганистан, Северна Корея, но обществото не припознава тези приоритети на елита като свои. Често се шегувам, макар и малко тъжно, че не разбирам защо НАТО е в Афганистан, защо съсипваме авторитета си там в една обречена операция. Но ако елитът ме бе помолил за съвет, щях да му дам поне пет мотивирани доводи защо НАТО е в Афганистан и защо ние трябва да сме там. Когато се води определена външна политика, тя трябва да бъде обяснявана на обществото, още повече пък, когато обществото и експертите са на мнение, че това е "сбъркана политика". Иначе излиза, че ние просто слушаме и изпълняваме указанията на поредния Голям брат. Но това е тема за друг разговор.
- Какво точно ще обсъжда КСНС, имате ли, както се казва, вътрешна информация?
- Като част от обществото и аз знам, че ще се обсъжда стратегията за национална сигурност. Това е правилният път, намеренията на президента в случая са верни. Правителството, е разработило документа, преди да го внесе в Народното събрание е добре по него да се постигне съгласие между власт и опозиция. Националната сигурност изисква определено ниво на политическата култура ориентирана към консенсус.
- Миналия петък премиерът Борисов "изказа пожелание" до свикването на КСНС президентът да е одобрил предложението на военния министър за директор на Служба "Военна информация". Коректно ли е такова условие, макар и представено като пожелание?
- Премиерът разбира властта като нещо, което се упражнява еднолично, чрез подчинените си министри, които, както сам казва, "се управляват много лесно" - "натискаш" ги като клавиши, като бутони, като педали (в инженерния смисъл на думата, разбира се). Той няма достатъчно съзнание за културата, която е присъща на демокрацията, а и не разбира, че демокрацията работи при баланс и разделение на властите. Това му изказване е с ниска демократична институционална култура. Но проблемът е, че дори в опозицията има засилване на недемократични нагласи, реакциите на българския елит като цяло стават все по-недемократични. Демокрацията се използва само когато ни устройва, превръща се в чисто формална процедура. Примери много. Демократична процедура е например да се приеме бюджетът, но най-демократичното в процедурата и в съдържанието й е това да стане след много сериозен дебат. Президентът пък трябва да чуе защо правителството иска "точно този човек" да оглави "Военна информация". Но да се натоварва КСНС с подобни "правителствени условия" е грешка на премиера. От друга страна, да се противопоставя на правителството по това назначение е контрапродуктивно за президента, защото така той може да загуби диалога си с правителството а оттук – да се парализира единствената му институционална форма за пряко влияние върпу системата за сигурност – КСНС.
- Ако бихте били на заседанието на съвета, какво бихте попитали финансовия министър, член по право на КСНС? А като няма да сте там, попитайте го от страниците на ДУМА!
- Всеки министър може да бъде питан за всичко. Но един от десетките недостатъци на българската демокрация е, че елитът ни драстично, бих казал - чудовищно не разбира разликата между компетентност и компетенции. Добре е, когато човек има компетенциите да решава някой проблем, да има и компетентността. Един от най-големите грехове на елита е, че КСНС досега не е обсъдил нито веднъж въпросите за финансовото обезпечаване на националната сигурност – след очертаване на нейните приоритети. Иначе се купуват за армията 18 хеликоптера, а Гражданска защита, Пожарната, Жандармерията, полицията, Бърза помощ нямат нито един вертолет всичките взети заедно.
- КСНС нерядко записва добри мерки, парламентът кове не лоши закони, но работата куца при изпълнението и на мерките, и на законите. Поправима ли е тази "традиция", ако да - как?
- Не съм съгласен. Нито парламентът кове добри закони, нито КСНС записва добри мерки. Той правеше това първите две години на мандата на президента – когато поставяше на дневен ред особено важни въпроси – напр. проблемите с наркотиците, с демографската криза, което също е национална сигурност. С понижаването на интелектуалния потенциал на управлението, с отварянето на вратички за влизането в парламента на всякакви лобистки, лобисти и лобистчета, на частни, корпоративни или лични интереси, нивото на парламента днес е паднало драстично. Той, по признанието на всички наблюдаващи дейността му експерти, за първи път след демокрацията, е под средното интелектуално ниво на българското общество. Затова качеството на законите пада драстично, произвеждат се такива, които още през следващия месец трябва да бъдат поправяни, защото не работят. Примери много. Посредствеността се пренася и зад граница - хора, които себе си не могат да представляват, представляват България, включително и в Брюксел, и стават все повече. Ако се "направи одит" на назначените през последната година-две в различните европейски и международни структури и дипломатически представителства, ще се установи, че те са още една отлична илюстрация за острата криза, в която се намира цялата ни система за национална сигурност. Тенденцията се задълбочава заради понижаването на качеството на хората, които управляват държавата и са в парламента. Защото само годни хора могат да правят годни закони. А качествени българи има, „материалът” все още не е толкова лош - не бива по "материала” в „ГЕРБ" да се съди, че това е "материалът" на цяла България. Не бива по близкото обкръжение на премиера да се прави екстраполация за "ниското качество" на българския народ. Не е така!
- Ще ви питам нещо, ако искате, приемете го с чувство за хумор, макар че все пак очаквам да ми отговорите сериозно - кой или какво е най-опасно за националната сигурност на страната ни днес?
- О, въпросът е много сложен и няма еднозначен отговор. Но мога да кажа какво трябва да отчитат нашите политици, и ако не го отчетат, управлението на държавата самото то ще генерира рискове за нея. Управлението на страната не предлага дори минималистично виждане за развитието на България, то непрекъснато обслужва сегашното статукво, дадености на днешната реалност, опитва се да се вмести в тях, да раздели, ето, сега ще се пошегувам, пицата. А преди пицата да бъде разделена, трябва да бъдат направени усилия да е по-голяма, да и по-сочна, права сте... Само тогава управлението може да бъде ефективно. Сегашното правителство задълбочава тенденцията да се смята, че властта трябва да дели, вместо да събира, да дели, вместо да умножава; да диференцира, вместо да интегрира. Това е сбъркано виждане.
- Е, за какво тогава е властта?
- Властта е инструмент за реализиране на най-добрите управленски решения за страната или поне на най-добрите възможни решения. А за да се изработят тези решения е нужно да се мобилизира науката, качествените експерти - не може да се управлява без наука и дори напук на науката - спомнете си приказките за учените като за "феодални старци". Днес, повтарям, нямаме власт, ориентирана към развитие... Властта само прави трескави ходове "как да реагираме на ситуацията", и не е визионерска, стратегически мислеща пък хич не е, закована е в днешния ден, обърната е с поглед назад. А националната сигурност не е свързана само със силовите институции, трябва да бъде обърнато внимание и на т.нар. меки аспекти на сигурността. Най-важните съставки на националната сигурност са здравеопазването, образованието, инвестирането в човешкия потенциал, в качеството на живота, инвестирането в околната среда. Национална сигурност е и да се овладее и спре тенденцията една не малка част от обществото да се опростачва, да се чалгизира, да се обезценностява и обезстойностява. Сигурността в национален аспект е и начинът, по който живеем. Управляващият ни елит има недемократични нагласи, той задълбочава потребителското си отношение към демокрацията. Така създава нагласи в обществото за необходимостта от вожд, "който знае всичко" и говори за всичко в първо лице единствено число, смятащ се за първото и единствено лице в управлението на държавата. Така се стеснява обхватът на демокрацията и ние сами си подготвяме почвата към едно много по-авторитарно управление. Ние вървим към авторитарна демокрация или към демократичен авторитаризъм. А на мен не ми се живее в такова общество-оксиморон. В подобно общество човек е свободен да си мисли каквото иска, само докато мисли като този, който го управлява. В подобно общество хората не са свободни, те в една или друга степен са роби на онези, които държат властта. Свободният човек мисли за повече свобода, а робът, както е казал един умен човек, мисли само как той да си има роб. Тенденцията през последната година на засилване не на държавността, а на държавата, а това е много опасно. Що се отнася до външната ни политика, днешните лидери не разбират - ако България има цена и значение, те са свързани с региона ни, с Балканите. И всякакви Ирак, Иран, Афганистан са опит да си надскочим сянката. А трябва да се знае – Държава, която се стреми да си надскочи сянката, рискува самата тя да се превърне в сянка.
