За истинските предизвикателства към сигурността

Изказване “За истинските предизвикателства към сигурността” на Кръгла маса, организирана в рамките на Европейския екологичен фестивал “Зелена вълна – 21 век”, 09.05.2007 г.)

Доц. Д-р Николай Слатински, Академия на МВР

  За мен е чест да взема участие в това ваше вече традиционно и изключително полезно, съвременно звучащо мероприятие.
  Аз ще се опитам пред вас да говоря за сигурност, разбира се, пречупена през тематиката, която ни е събрала всички нас тук.
  През последните няколко години винаги, когато на различните форуми стане дума за сигурност, в центъра се оказва основно тероризмът. Това донякъде е логично, защото международният тероризъм остава една от сериозните заплахи за глобалната сигурност. Той се превръща в хроничната болест на новия век.
  В борбата с този глобален феномен успехите са по-малко от неуспехите. Международна демократичната общност, а заедно с нея и ние продължаваме - като в обсесия - да навъртаме нови и нови кръгове все по-нагоре по разгръщащата се в погрешна посока спирала: Колкото повече се борим - толкова повече грешим и колкото повече грешим - толкова повече се борим.
  Да добавя, че България е готова да участва във всяка мисия зад граница, като явно смята, че при мисиите действа познатия от миналото принцип: Поканват се всички желаещи, участието - задължително. Резултатите от тези наши участия са спорни, а разходите за тях - безспорни. Затова изключително съществен е въпросът за дивидентите от тази наша външнополитическа всеотдайност. Сега е нужно капитализирането на тези усилия – за да осребрим отличното представяне там на нашите военни.
  Очевидно е, че по отношение на феномена “тероризъм” са ни нужни свежи идеи. Няколко години политиците и експертите на всички форуми, в пресата и специализирани издания повтарят едни и същи тези, зациклят в едни и същи твърдения и изводи, докладите, статиите почват да си приличат като две капки вода. Има остра концептуална недостатъчност. Науката в лицето на редица, дори видни представители започва да става корпус за бързо реагиране с очевидно обслужващи политиката функции.
  И все пак – докато една част от учените и експертите не само у нас, но и на Запад предпочитат компромисите заради един или на друг добре финансиран проект, друга част работи над много по-широк спектър от рискове, заплахи и предизвикателства.
  Да вземем напр. природните бедствия и техногенните аварии, които отнемат много повече жертви и от тероризма. Изобщо - днес е все по-трудно да бъдат разделени кризите от военен и невоенен характер, за да се разграничат задачите на Армия, на Полиция, на Гражданска защита. Кризите днес все повече имат комплексен характер и нашият отговор трябва да е комплексен.
  А това изисква много по-интегрирана система за национална сигурност, много по-внимателно определяне на приоритетите на тази система и много по-ефективно нейно финансиране. За да не се дублират структури и ресурси, за да имаме по-добра координация, по-ефективно управление, по-надежден контрол.
  Днес в условията на изключителна динамика на процесите се променя самата парадигма на сигурността. Когато говорим за сигурност, ние все по-често трябва да имаме пред вид рискове като промените в климата, засилващата се маргинализация на милиарди хора, изчерпващите се стратегически суровини и др.
  Да вземем промените в климата и свързаните с тях озонова дупка и парников ефект, суша и наводнения, топене на ледници, унищожавано биоразнообразие - времето за реакция е крайно ограничено. За да оцелее човечеството, трябва да се действа.
  Точно това учените имат предвид - да се излезе от рамките на ортодоксалния дневен ред на сигурността, когато се предъвква едно и също - докато не предизвика скомина в мозъчните гънки. При това шаблонно мислене отговор на предизвикателствата и заплахите се дава чрез сила, като така ние водим борба със симптомите, а не с болестта. Тази ортодоксия на сигурността ни пречи да насочим своите усилия и ресурси към реалистични, прагматични, устойчиви решения за нетрадиционните рискове.
  През Студената война главното бе отбраната, сега главното е сигурността. Ако в идните 10 години не се предприемат спешни действия, ще бъде много трудно да избегнем дестабилизация на глобалната система. Учените предложиха да се преминем към “парадигма на устойчивата сигурност”. Това е превантивен подход, “атакуващ” коренните причини - т.е. лекува се самата болест. Ето и някои основните акценти при този нов подход:
  Първо, в отговор на промените в климата се предлага преход от невъзстановими към възобновими енергийни източници (в това число най-вече слънце, приливи, морски вълни, вятър).
  Второ, във връзка с конкуренцията за суровини - енергийна ефективност, рециклиране и консервация на ресурсите.
  Трето, ограничаване на бедността - като противодействие на маргинализацията.
   Четвърто, развитите страни - заедно с неразпространението на ОМУ - се нуждаят от решителни стъпки срещу разработване на нови ядрени и биологически оръжия и към разоръжаване – всичкото това - по отношение на глобалната милитаризация.
  Пето, вече по-конкретно в противодействието на тероризма - да се адресират, вкл. чрез диалог с лидерите на терористични групи (където е възможно) легитимните политически проблеми и аспирации, както и страховете на маргинализираните групи, като зедно с това се водят и решителни контра-терористични акции с полицийски и специални сили и ефикасно разузнаване.
  До днес пътят бе на едностранно въздействие (главно САЩ). От днес е нужен кооперативен подход на страните. Само така ще се премине от сигурност за някои към сигурност за всички.
  Огромна част от милиардите долари и талантливите умове, насочени към военни цели трябва да се насочат в други посоки. Тотално сгрешена е илюзията на елитите, че статуквото може да се поддържа със сила, че несъгласието и несигурността ще се държат под похлупак и няма да им се позволи да излязат на повърхността. И че екологическите проблеми ще ни подминат.
  Светът е все по-взаимообвързан и взаимно зависим. Затова проблемите на бедните не са само техни проблеми, те бързо преливат към богатите. Тероризмът и всички останали кризи трябва да бъдат атакувани комплексно, с отчитане на всичките им аспекти: политически, социални, икономически, екологични.
  Нашият свят днес повече от всякога се нуждае от нови лидери и ново лидерство. Само като работят заедно държавите ще се справят с общите заплахи и ще изградят справедлив, устойчив (като сигурност и съхранена околна среда) нов световен ред.
  И несъгласните с пътя, по който върви Западът - политици, експерти, NGO, народи - трябва да променят подходите си: от насочване на енергията и ресурсите срещу войната (anti-war) към ресурси и енергия за повече мир и сигурност (pro-peace).