Този текст бе готов в общи линии още преди няколко дни, но пренапрегнатото ежедневие, битките с вятърни мелници, изветрели схващания и и вятърничави хора не ми оставиха време да го приведа във вид удобен за качване на сайта.
  И ето, че днес (23.04.2010 г.) в. „Дневник” публикува статията „Поуките от „черните лебеди” на Матю Лин, Блумбърг (http://dnevnik.bg/analizi/2010/04/22/891373_poukite_ot_chernite_lebedi/), която е в същия дух на моите разсъждения.
  Тук, на своя сайт аз многократно съм писал, разсъждавал, предупреждавал и съветвал: „Мислете за съществуването на черни лебеди!”.
  Защото хората са устроени така, че се опират като правило на рутината, на навика, на натрупания опит, на начина, по който винаги или най-често са правили нещата. Те постоянно и интуитивно се стремят да вкарат дейността в познатите, удобни рамки, да имат снета, дешифрирана, разгадана неопределеност, да подреждат действията и дейностите си така, че всеки момент да знаят какво ще се случи в следващия и извеждат това, което ще се случи в следващия момент като екстраполация на онова, което е било до него.
  Става дума за линейно мислене, за убеждението, че щом, образно казано, нещо се е случвало по един и същи начин 99 пъти, то и на стотния път то ще се случи точно така и по същия начин.
  Само че ние сме в условията на криза. И тя е благодатна на феномени тип „черен лебед”, ако следваме чудесната едноименна книга на Нисим Талеб.
  "Черен лебед" е събитие, което:
  (1) се случва изключително рядко;
  (2) случването му не следва от нормалната логика на процеса;
  (3) ако се случи, ефектът от него е огромен.
   А се нарича „черен лебед”, защото европейците векове наред смятали, че всички лебеди са бели, докато не видели в Австралия, че има и черни лебеди, с което цялата им теория за белостта на лебедите рухнала.

  В своята научна работа; в проектите, в които участвам; в опитите ми да бъда полезен със съвети на децата си, аз постоянно се натъквам именно на тази „най-нормална”, конвенционална логика. Т.е. щом онзиден е било така, щом вчера беше така, щом днес е така, то и утре пак и отново ще е така.
  Желанието, привичката, навикът да се мисли линейно, причинно-следствено, обикновено, рационално, логично, с очакването, че ако има качествени промени те ще се случат само при сериозни количествени натрупвания – всичкото това е изключително прилепчиво, с колосална инерция, по линията на най-малкото съпротивление.
  -- Днес в нашия университет имаме чудесен прием, студентите правят това, което трябва, знаят къде да дойдат да се учат, записват се при нас, никакви проблеми...
  Докато един ден нещата се обръщат на 180 градуса.
  -- Или днес проектите се печелят, парите валят в ръцете и банковите ни сметки, можем да сме ларж, да се правим на невероятни „забърсвачи” на проекти, да щракаме с пръсти и скастанети...
  Докато един ден нещата се обръщат на 180 градуса.
  --- Или днес и двамата с гаджето имаме работа, оправяме се с парите, можем да не се интересуваме от мнението на родителите и родните, приятелите и да сме независими, самостоятелни, свободни и волни птички.
  Докато един ден нещата се обръщат на 180 градуса.
  А аз в техните очи изглеждам като един досадно дуднещ: „Погледнете през прозореца и вижте как Кризата иде, как сме във време на силна непредсказуемост и нелинейност, когато дори малки промени в средата и правилата, в началните и граничните условия могат да имат катастрофални или поне значими последици!”...
  И напразно се опитвам да подскажа: „Мислете за съществуването на черни лебеди”!
  Ето ви само някои очевидни примери за черни лебеди:
  Падането на Берлинската стена през 1989 г.
  Скокът на долара у нас от 100 лева за долар на 3000 лева за долар в края на 1996 и началото на 1997 г..
  -- Идването на власт на Владимир Путин през 2000 г.
  -- Завръщането на Симеон II през 2001 г..
  -- „Самолетните” удари срещу World Trade Center на 11 септември 2001 г.
  Изваждането на злополучния доклад на НСС от Петър Стоянов при дебата му с Богомил Бонев в президентската надпревара през есента на 2001 г.
  -- Феноменът „Бойко Борисов”.
  -- Рухването на американските ипотечни компании „Фани Мей” и „Фреди Мак”.
  -- Избухването на исландския вулкан.
  -- Катастрофата на президентския самолет на Полша.
  -- Избирането на новата министърка на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
  
  Изводите какви са?
  Вече не можем да се уповаваме на рационалното мислене и здравия разум, не можем да живеем както се получи, ден за ден, с очакването, че все някак нещата ще се подредят, с игнорирането на внезапни завои на живота, с мисли от типа „На нас това не може да ни се случи!” или „Няма нищо страшно!”.
  Трябва да имаме винаги едно на ум, да очакваме внезапни поврати на събитията и процесите. Можем да не знаем точно какво би могло да се случи, но трябва да имаме предвид, че нещо радикално, шокиращо, внезапно може да се случи.
  Нараства ролята на мисленето и на нестандартното мислене най-вече.
  Много важно стават ранното сигнализиране, опитите да се прогнозира с поне един ход напред, разработването на алтернативни сценарии, създаването на поне известен емоционален, интелектуален, финансов и чисто човешки (като приятели, като социален капитал) запас в случай на внезапен завой или падане на камък от небето при това най-неочаквано.
  Всъщност, може да изглежда сложно, но не чак пък толкова. Както казват руснаците: "Който се пази и Господ го пази."
  Главното е да има приоритети, които са жизнено важни и приоритети, които в извънредни ситуации могат да бъдат пожертвани или „замразени” до по-добри дни.
  Давам си сметка, че това е трудно, то изисква усилия, напрегнатост, лищаване от редица сладки и с вкус на безгрижие или безделие радости, а животът, докато не се е „обърнала картата” е толкова кратък и толкова единствен, че ти иде да лежиш върху вълничките му като върху надуваем дюшек и да си казващ: „Кой е като мен!”.
  Но ние сме мислещи същества и не би трябвало да разсъждаваме по подобие на пуйката, която след като я хранили обилно 99 дни, смятала, че и на стотния ден я чака същата обилна храна. А пък всъщност се оказала поднесена в блюдо, обезглавена, гладко оскубана, добре приготвена и с крачката нагоре.

  В заключение, вече привеждан от мен цитат, който най-точно илюстрира какво искам да кажа:

  Шерлок Холмс и д-р Уотсън са на излет. След вкусната вечеря и бутилка вино, те се оттеглят за нощувка и лягат да спят.
   След няколко часа Холмс се събужда и смушква верния си приятел:
  - Уотсън, погледни към небето и ми кажи какво виждаш.
  - Виждам милиони и милиони звезди, Холмс – отговаря Уотсън.
  - И какъв извод можеш да направиш от това?
  Уотсън се замисля за минута.
  - Астрономически, това ми говори, че има милиони галактики и възможно милиарди планети. Астрологически, наблюдавам, че Сатурн е в съзвездието Лъв. Логически, правя извод, че времето е три и четвърт. Метеорологически, подозирам, че утре ще бъде прекрасен ден. Tеологически, мога да видя, че Бог е всемогъщ, а ние сме само малка и незначителна частица от Вселената. А на теб какво ти говори, Холмс?
  Холмс мълчи известно време и казва:
  - Уотсън, ти си идиот, някой е откраднал нашата палатка!

  Бонус 1: Няколко цитата от знаменити и любими книги:
  “Алиса в Огледалния свят”
  1. Бялата царица: Много бавна е вашата страна! У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш насъщото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.
  2. Туидълди: Ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно.

  “Алиса в Страната на чудесата”
  3. Алиса обикновено си даваше доста добри съвети (макар никога да не се вслушваше в тях).
  4. - Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
  - Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
  - Все едно накъде... - каза Алиса.
  - Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.

  “Мечо Пух”
  5. Ето мечето Едуард слиза по стълбите... бум... бум... бум... с главата надолу зад Кристофър Робин. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин. Само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма!

  6. Като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, Ийори се зарадва, че може да престане да мисли, а да му каже мрачно:
  - Как си?
  - А ти как си? - попита го Пух. Ийори люшна глава насам-натам:
  - Не много как! - каза той. - Отдавна не знам как съм!

  Пет златни правила в случай на провал на жизнената стратегия:
  1. „Животът продължава!”.
  Не бива да се унива, нищо фатално не се е случило, загубата е част от живота, ударът е част от раните в битката. Гледаме напред.
  2. Законът „5%”.
  Допусни, че поне 5% вината е твоя. Няма глобален заговор срещу теб. Отказът да се види личната вина, означава, че човек не може да си разработи вярна стратегия, която да оптимизира силните му страни и да минимизира слабостите му.
  3. Направи си изводи (Lessons Learned).
  Поуките са най-важни, жизненият опит е най-ценен. Самоанализ, себеоценка. Човек, който не може да си направи изводи, рискува да се спъва отново и отново.
  4. Създавай нови възможности.
  Търси шансове, бори се, не спирай за миг. Когато човек прави това, той по-лесно преглъща провала. Може би: Всяко зло за добро. Може би: Вместо да извадят око, са изписали вежди.
  5. Оптимизирай своите ресурси.
  Ресурсите - материални, финансови, личностни, когнитивни (свързани със знанията и уменията, в т.ч. да се работи в екип, способности за комуникация, мотивираност). Немотивираният, незаинтересованият човек работи от 9 до 6 (от 9 до 18).

  Николай Слатински
  23.04.2010 год.