Похвалата и клеветата приемай равнодушно

Вероятно чисто хронологически аз първи написах за това -ме (правиме, търсиме, работиме, вървиме) на Кирил Петков - още докато течеше тяхното първо представяне като политически проект.
Дълго време той продължи да говори по този начин.
Отбелязвал съм - при моите симпатии към проекта им - и други слабости. Правил съм го само защото ме е водила мисълта как да избягват грешките и недомислията.

Веднага ще кажа - вижда ми се противно това настървено тричане (както някой го нарече) на Кирил Петков. Типично по български. Кой само не се изреди да ни е премиер, но нищо, търпяхме им идиотиите. Да не говоря за премиера, с откровената простотия и арогантен език, от когото аз винаги се срамувах. Такъв срам простак да ти е премиер!

В същото време смятам, че незабавно започналите нападки и хули към младия премиер са му полезни!

Първо, те ще му избият всякакви илюзии за популизъм. Той ще разбере, че не може да разчита на обществените настроения, не бива да подтичва след тях и да ги обслужва. Трябва да върви смело, да действа решително. Обществото ни все едно ще го подведе и предаде. То не е подвело и не е предало само онзи, който не му е станал все още премиер. Не, Петков не трябва да се спуска до обществените нагласи, а е нужно да бъде лидер, стратег, визионер - така обществото може пък и, следвайки го, да надскочи сегашния си дребен ръст.

Второ, хулите само ще калят характера на младия премиер.

Трето, мрънкащите, недоволните, вкиснатите, обсъждащите и осъждащите са застаряващите съвременници на бездарността по време на Прехода - сеирджиите, безхарактерните, пасивните и примирените. Петков ще има съюзници сред по-младите, които искат да предподредят и модернизират България, за да бъде тя такава държава, в която те да искат да живеят. А останалите - да плюят, да мърморят, да хленчат, да маскарят на воля - те правят това по навик, станал тяхна втора природа.

И четвърто, Петков още от началото на своето примиерстване ще разбере колко прав е бил гениалният поет, когато е казал: Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспоривай глупца!
  
  
  
  
Първо беше мораториумът. После как да се получават заплатите.
Грешни дебати, елементарни уловки, липса на усещане за важност, разводняване и подгизване на парламентарното време.
Веднъж е случайност. Втори път е тенденция.
Трети път е закономерност.
Четвърти път е закон.
Ориентирът е Целта. Реперите са Приоритетите.
Ситуацията в страната е или-или.
Трябва да има чувство кое е свръхсъществено и какво е второпланово.
Ножът е опрял до кокала, дали получаването на заплатите е онова, по което трябва да се дебатира люто и за което да се водят словесни баталии?
Според мен всяка грешка пълни чашата на търпението.
Оставете маловажните неща, дори по тях да сте прави. Ще дойде време и за тях.
Опасявам се, че няма Стратегия и затова всяко дърво пречи да се види гората.
Няма смисъл да показваш колко си прав във всичко. Опитай се да докажеш, че си прав в Главното!
Иначе те работят и ще те изработят. И няма да знаеш откъде ти е дошло. И защо ти се е случило. Но ще бъде вече късно. Толкова късно, колкото никога досега.
  
  18.12.2021 г.