15 септември, първи учебен ден

В някогашен мой дневник, "преди демокрацията" (сигурно някой ден ще пишем и "преди пандемията"), прочетох описание на първия учебен ден на по-голямата дъщеря. Първият учебен ден си е първи учебен ден!! Вълнения, панделка, рокличка, чанта, букет. По-малката дъщеря толкова страдаше, че и за нея няма същите неща и емоции, че не е в центъра на вниманието, та грабна букета и първа го подари на другарката! После първа се шмугна, влезе в класната стая и седна на първия чин!
Така преживяваше, тъй искаше и тя да е ученичка като сестра си и да привлича погледите на първолаците, че привечер отидох при учителката и се примолих:
- Моля ви се другарко Христова, може ли един-два дни и малката да идва на училище със сестра си, защото е много тъжна, пък после ще се успокои и ще продължи в детската градина!?
Другарката Христова, наша съседка, се съгласи и каза, че ще обясни случая на директорката.
Оказа се после, че не 1-2 дни, а 12 години двете заедно бяха в един и същи клас.
Впрочем, след първия учебен ден, както ми припомня дневникът (бях го забравил!), учениците са пуснати два дни без да ходят на училище - за да берат шипки. От всяко дете се искат по 3 килограма. И ние всички, водени от дядо и баба, заедно с малкото братче в детската количка, тръгваме из Голо Бърдо, чак до хижа "Славей", да берем шипки. Но от тях остава и за мармалад, какъвто само баба, чрез неуморната помощ с дървена бъркалка от дядо, можеше да направи.
  
  15.09.2021 г.