Не престъпността ни е силна, а държавата ни е слаба (Разсъждения в помощ на управляващите и в подкрепа на операцията „Наглите”)

  Като всеки нормален българин, аз също стискам палци за шанс и късмет на МВР при операцията „Наглите”.
  Подобна операция е именно част от усилията, тя е точно един от начините държавата да се изправи с цялата си организирана мощ срещу престъпния свят.
  Разбира се, много е важно тази операция да не се окаже в края на краищата ефектен фойерверк и откровен ПиАр. Дано тя да произведе реални резултати. В ръководството на МВР има професионалисти и патриоти, които искрено уважавам и чисто човешки им съчувствам, знам колко нужен им е успех, успех, който да ги извади от дупката на съмнението и колебанието, на стремителното разочарование на обществото от дейността на министерството.
  Не по-малко важно е също така не само да се преследват извършителите на отвличания на лица от богати фамилии, а да се нанасят и системни удари срещу уличната и битовата (квартирната, „гаражната”) престъпност, която напоследък тормози с взривна разпасаност обикновените хора.

  Нека не се съмняваме - дори сегашната ни деморализирана, „източена” и отслабена държава е по-силна от бандитите.
  За разлика от мафиите в редица държави, нашата престъпност е без идеологическа подплънка, без сериозна организационна култура, без обаятелни, знаещи и можещи лидери. Да не би да имаме в България престъпна сила като албанската или сръбската, като рускоезичната или италианската, като китайската или японската мафии?
  Не малка част от престъпността у нас се състои от нагли типове, лекета, мошеници и побойници, от bastards – усетили, че срещу им няма държава, няма елит, няма власт, няма репресивна силова машина, няма правосъдие.
  Но ако те бъдат мачкани, преследвани, притискани, арестувани, държани „на топло”, осъждани и вкарвани в затвора, ще почувстват коленете си омекнали и ще се изпокриват в миши дупки. Пусни им на нашите престъпници само момчетата от Специализирания отряд за борба с тероризма във Враня и са дотук – и мургавите кланови обирджии, и апашите от крайните квартали, и мутациите на трибуквените групировки, и вся остальная сволочь.
  Не престъпността ни е силна, а държавата ни е слаба.

  Обществото ни е болно и за да бъде лекувано, трябва да поставим правилната диагноза. Иначе ще продължаваме да коментираме и третираме симптоми и синдроми, повърхностни прояви на дълбоките причини.
  Т.е. ще продължаваме да правим това, с което и чрез което отминават година след година в напразни усилия за стабилизиране на държавата и за връщането й в полето на сигурността – за реабилитирането й като демократичен механизъм за производство на сигурност.
  За ширещата се и ескалираща престъпност у нас през последните месеци има редица причини. Тук ще приведа 10 от тях, като списъкът може да бъде допълнен или поне преподреден. В зависимост най-вече от гледната точка, политическите пристрастия, експертизата и личния опит.

  1. Престъпността почувства, че в държавата и в системата за национална сигурност няма управляемост и контрол.
  Криминалитетът бе притихнал през първите месеци от управлението на „ГЕРБ”, но постепенно усети, че реално държавата е на автопилот, а правителството е заето в търсене на виновни за това защо не прави нещата, както му се иска – Тройната коалиция, Глобалните климатични промени, Световната криза и Международното положение.
  Престъпниците са добре информирани, но те имат и изострени сетива за ставащото у нас. Когато в парламента се дърлят; когато премиерът е силно ангажиран с медийни изяви, благотворителни мачлета, откриване на детски площадки и посещения зад граница; когато министърът на вътрешните работи обявява, че МВР е пред фалит; когато всички регионални полицейски дирекции са по болшевишки обезглавени с едно мигване на клепача на министъра; когато всички районни полицейски управления са хвърлени в кадрови стрес; когато системата за сигурност е силно недофинансирана, а техниката на полицаите е оскъдна, с унизителни лимити за бензин (каквито лимити не са наложени на беемветата и мерцедесите на властта) – тогава бандитите неудържимо ги засърбяват ръцете и те почват да върлуват с чувството на пълна безнаказаност и с убедеността, че не поемат никакви рискове.

  2. Липсва институционален отговор на взрива от престъпност.
  Президентът коментира най-голямата глупост в най-новата история на България – референдума за новините на турски (идеята за подобен референдум е безумие, или както по-точно се изрази един политик – малоумие), но упорито не забелязва ставащото на престъпния фронт у нас и не свиква Консултативния съвет за национална сигурност или о бозе почившия Съвет за координация на борбата с престъпността.
  Правителството е забравило, че има Съвет за сигурността.
  Парламентът предвкусва дългата си ваканция, изпаднал е под наркозата на милиционерското мислене и преследва собствените си депутати с абсурдни изменения на НК, приема някакви палиативи, обречени на неприлагане, но не реагира с цялата си сила на висша институция на държавата – да задейства съответните си комисии, да проведе парламентарни слушания, да поиска стратегия и политика в борбата с престъпността, да организира дори закрито заседание ако трябва, но да подаде сигнал към престъпността, че е минала всякакви предели и лошо й се пише.

  3. Нека се помни и не се забравя, че МВР бе подложено на изключително некомпетентно управление при предишния министър Михаил Миков и сега всички берем горчивите плодове от онова некадърно министерстване.
  Аз съм против агресивното вече 6 месечно гледане само в миналото и постоянното оправдаване с тежкото наследство, но по времето на Михаил Миков, както и по времето на Румен Петков с МВР бяха направени такива безотговорни експерименти – за които и Сергей Станишев носи колосална вина разбира се, че за първи път за последните 20 години МВР бе изправено пред дилемата Да бъде или да не бъде.
  Попитайте всеки полицай и той ще ви каже, че времето на Тройната коалиция за МВР бе чумаво време, време на бездарие, пълна дезориентация, тотална липса на професионализъм и период на рушене, хаос и анархия.

  4. Знам, че полицаите ще се обидят, но нека си дадем сметка, че за 20 години МВР бе силно отслабено откъм качествени служители. Българският полицай е демотивиран, уморен, много по-плашлив и по-кекав, свалил гарда, клюмнал гребена, заразен от не малко безразличие и нездравословна вече доза цинизъм и егоизъм.
  Затова си има много причини – чистките в МВР, корупцията по върховете на държавата, парализираната съдебна система, видните български политици, тичащи да се извиняват по линия на МВР на родители на изчадия, без тези родители да са се извинили преди това на България и на българския народ, че са отгледали и възпитали подобни изчадия, които зарибяват с наркотици стотици момчета и превръщат в проститутки стотици момичета...
  И все пак, и все пак – средностатистическият полицай е отпуснат, малко можещ, слабо амбициран, не достатъчно добре възпитан, лошо подготвен (колко пъти писах, че при довчерашния си ректор Академията на МВР бе подложена на съсипване и разгром).
  А да добавим и разбиването на следствието, което превърна дознателите в най-слабото и претоварено от задачи и понякога от глупости звено в системата на МВР.
  Така че МВР е все повече под всякаква критика, там се шири (не отричам, че има основания за това) дух на потребителство, на хленч, на претенции, на вечното Дай, Искам, Имам нужда.
  И би било смешно за жалост за повечето полицаи - ако реша да цитирам с български акцент Джон Кенеди:
  ”Не питай какво държавата (МВР) може да направи за теб, а се попитай ти какво можеш да направиш за държавата (МВР)”.

  5. През годините на Прехода бе направена необратима подмяна на разбирането на сигурността. Сигурността от „благо”, вече е само и единствено „услуга”.
  Когато сигурността е „благо”, държавата има задължение и дълг да гарантира, да обезпечи това „благо” за всички граждани – в някаква степен, до някакъв минимум.
  Когато сигурността е „услуга”, тогава действа пазарният принцип – всеки може да разчита на толкова и само на толкова сигурност, колкото и за колкото може да си плати.
  То е както със здравната ни система – който няма пари, приятели, връзки, власт – за да си обезпечи някаква грижа за здравето, той ляга и умира. Такава е присъдата на Прехода.
  Нашата здравна система се радва, когато болните са колкото се може повече, защото тя печели от това – да има повече болни. От които да прибира пари чрез осигуровки и фондове, под и над масата, пред и зад вратата.
  И при сигурността все повече е видно, как тя, сигурността става преди всичко ангажимент на отделния човек. Ето, ние в нашите два блока в ЖК „Люлин”-6 започнахме да си изграждаме нещо като крепост. Които от нас могат – плащат от джоба си. Има и такива съседи, които потребяват наготово платената от нас повишена сигурност.
  А държавата се изтегля от сигурността, тя си измива ръцете: Полицаи малко, престъпници много! Няма пари за бензин! Няма зимни гуми! Няма нови униформи! Тройната коалиция жива да не е! Пицата на бюджета е малка и постна! ...

  6. Много сериозен проблем, който, когато се посочва, неизменно поражда обвинения за политизиране на въпроса, е, че властта, която и да е – еднолична, двойна или тройно коалиционна, е обърната с гръб към проблемите на отделните хора, към индивидуалната, персоналната, човешката сигурност.
  Властта у нас мисли в макропараметри и си служи с макропохвали. Тя е въвела странна измеримост на своите действия – чрез похвали отвън, от Брюксел или Вашингтон; чрез успехи в интеграционния процес; чрез по-прилични места в разни класации (на корупцията, на свободата и демокрацията), които много често са идеологизирани или се базират на оценки на местни, нашенски представители на чужди организации.
  Напротив – в индивидуалистичните, пазарно ориентирани, демократични западни общества оценката за състоянието на страната, за сигурността, за жизнения стандарт се дава чрез оценките на колкото се може повече хора, при това правещи тези си оценки трябва да са с колкото се може по-информирано и просветено мнение.
  Нали при демокрацията прави са тези, които са повече.
  И колкото повече хора дават дадена оценка и я дават колкото се може по-осъзнато и по-компетентно, толкова по-истинска и адекватна е тази оценка.
  Така че и нашите управляващи трябва да си дават ясна сметка, че след като сме част от евроатлантическата общност, макрооценката за и на обществото е функция от множеството микрооценки на отделните граждани, съставящи това общество.
  Грубо казано е, но оценката за държавата, за нейната сигурност, за борбата с престъпността трябва да премине през стомасите, мозъците и душите на отделните граждани.
  И затова – колкото и макрохвалби да разпространява властта, ако обикновеният българин се бои да пуска навън децата си в по-късните часове, ако по улиците могат да го пребият и оберат, ако му влизат крадци в апартаментите и мазетата, значи много трудно може да се чувства сигурен и спокоен за себе си, за обществото и държавата.

  7. Силовите и охранителните структури изобщо не се разстройват от нарастващата несигурност в държавата и в битието на редовите граждани.
  Напротив – колкото повече притеснения у обикновения човек и нормалния бизнесмен – толкова по-добре. Ще има засилено търсене на протекция, защита, охрана.
  Това означава, че от една страна, има определени интереси, които са заинтересовани от нестабилността и дори са склонни да я задълбочават. А от друга страна, няма чак такова ясно изразено желание у силовите и охранителните структури да се реагира бързо, адекватно, рязко, за да се върне спокойствието на гражданите и бизнеса. Никой не се е разтичал да коли кокошката, която снася златни яйца.
  Естествено, тук трябва да се борави внимателно с думите, защото не всички силови и охранителни структури гледат да си греят ръцете (потривайки ги) на огъня на бума от обири и въоръжени грабежи.
  Но специалистите ще ви кажат, че през последните 20 години у нас пръст в развихрянето на престъпността неизменно имат и редица силови и охранителни структури. Те създават проблеми и заплахи за хората, а после идват да им решават тези проблеми и да ги пазят от тези заплахи.
  Тук е въпрос – доколко държавата има силите да сложи ясен ред в охранителния бизнес и доколко охранителите могат да се самоорганизират и да се превърнат в опора на държавата в опазването на сигурността. Защото иначе може да стане както с Асан, който варил мляко, то се занадигало, а той потривал ръце и подскачал край котлона: „Леле Боже, пълни Боже!” А като млякото изкипяло, заплакал горчиво: „Ех, Боже – ти ми го даде, ти ми го взе!”...

  8. Изключително важно е да бъде анализиран набиращият сила процес на стихийна самоорганизация (да, това е определение е много близко до истинското название на този процес) на групи българи в малки банди, които мародерстват в техните или в прилежащите квартали.
  Това се дължи на няколко причини, една от които е постоянната безнаказаност на криминалните прояви на цигани – а не е тайна, че все по-голяма част от циганите имат криминално и асоциално поведение и не срещат никакъв отпор, ни санкция от държавната и общинската власт. Тази среда на безнаказаност, на своеволие и бруталност като осмоза се просмуква през тънката междуетносна преграда и заразява, като гнилата ябълка в кошницата, и българския етнос.
  Освен това, Преходът роди много хора, падащи към социалното дъно, не малко от тях се маргинализират, започват да дегенерират, да оскотяват или поне да си позволяват падане на социалните им и етически задръжки. Сега се добавя и кризата – тя се добавя като оправдание: ах, колко е тежко, как да живеем в тази криза, децата ни няма какво да ядат!
  И тези хора започват да се групират, да нападат блокове и къщи. Нямат достатъчно опит, нямат и задръжки - в случай на опасност, те стават непредсказуеми, могат да бъдат много жестоки.

  9. Кризата е друга причина – сама по себе си. Тя води до бързо обедняване на хора, които не са включвали в плановете и в допусканията си, ако може така да се каже, да бъдат аутсайдери, да губят социалния си статус.
  Бавят са заплати и други плащания, но банките си искат вноските по кредити, ипотеките висят. Частните и държавните монополи си искат парите по консумираните блага. Започват да висят със страшна сила ипотекирани имоти, да нарастват с не по-малко страшна сила заеми и дългове.
  Това е качествено различна ситуация, към която много хора не са могли да се адаптират, тя им е паднала от небето. Още повече, че банки, фирми и еднолични търговци използват кризата като изпиране на лошото си, рисково и необмислено поведение, прехвърлят върху кризата обяснението за това, че са се държали на пазара безотговорно или с понижена отговорност. Затова и без да са засегнати още от кризата, те извършват съкращения, ускоряват искането да им бъдат върнати парите или протакат връщането на парите, които те дължат, свиват производствата си и т.н., което допълнително изхвърля като центрофуга зависимите от тях хора – хора, строили плановете си за по-дълго време и при договорени по съвсем другояче условия.

  10. И накрая, нека не пренебрегваме процесите на ценностна ерозия в българското общество през годините на Прехода; разкъсването на социалната тъкан и разпадането на социалната кохезия; настаняването между хората на принципи на отношения „Човек за човека е вълк”, разпадането на морала; падането на задръжките; спадането на цената на живота.
  Всичкото това постоянно изтласква поведението на човека и неговата жизнена стратегия към границата на законното-незаконното и нравственото-безнравственото, все повече хора се оказват в ситуацията на ръба, когато при малко мръдване встрани и назад и те изпадат в бездната на криминалното.
  Не че това е оправдание, но е някакво обяснение – на фона на безнаказани престъпници-милионери, на самонадеяни и самодоволни олигарси, дърпащи конците задкулисно, от висотата на своята ловна дружинка.

  Мисля, че е достатъчно с тези 10 характерни причини за криминализацията на обществото. Или поне е необходимото – нужното пояснение, което ни дава адекватна картина на случващото се в страната ни.
  И си мисля, че само доброто възпитание трябва да ни въздържи от крайно негативната и силно иронична оценка за тезата, за смехотворната теза, че виждате ли - едва ли не този взрив от обири се дължал на щателно планиран и перфектно обмислен заговор срещу правителството на „ГЕРБ”!!!!

  Николай Слатински
  17.12.2009 г.

През март 2005 г. агенция „Ройтерс” публикува анализа на Майкъл Уинфри, в който анализ пределно ясно бе казано, че „организираната престъпност в България се е просмукала в държавните институции”, благодарение на което е „по-видима и по-агресивна отвсякога”.
Още в края на февруари 2006 г. известният и високоавторитетен германски експерт-криминалист (с 34-годишен опит в германската полиция, Председател на Германската федерация на следователите от криминалните служби) Клаус Янсен се прочу и в България с авторството си на един от докладите по партньорската проверка “Правосъдие и вътрешни работи”, в който доклад изрично и ясно е заявил, че:
-служебните правителствени лица са „реагирали с нежелание” и са му казвали, че това, за което пита, е класифицирана информация, до която той няма право на достъп, тъй като, ако му бъде дадена, ще бъдат нарушени най-съкровените държавни тайни и националните интереси на България.
- самият шеф на отдела при МВР за борба с трафика на хора изрично и ясно е бил казал, че трафикът на проститутки въобще не е проблем на полицията и правосъдието.
-при срещата си с Главния прокурор на България Клаус Янсен е бил шокиран от обстоятелството, че самият заместник-главен прокурор се е бил заел изключително енергично да обосновава тезата, че поръчковите демонстративни убийства въобще не са проблем за България
- Клаус Янсен е категоричен в твърдението си, че всичките негови опити да разкрие истината за престъпността в България са били осуетявани, при което е било особено ясно и демонстративно показвано това, че българските правителствени среди са били предварително и категорично убедени, че каквито и проверки да бъдат правени, каквито и факти да бъдат събирани, нищо няма да бъде в състояние да попречи на влизането на България в Европейския съюз
-Както в доклада, така и в интервюто на Клаус Янсен е записано, че ситуацията в България е такава, че не може да се очаква мафията да арестува себе си и после да се самоосъди.

В края на декември 2007 г., по повод извършеното от Президента на Република България персонално назначаване на Председателя (шефа) на новосъздадената Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) самият Премиер (Министър-Председател) публично заяви пред медиите:
-че както въпросният новоназначен шеф на новата специална служба, така и още 50% от служителите в сегашните специални силови и тайни държавни служби са били дългогодишни офицери от бившата комунистическа Държавна сигурност;
-че посоченият факт (или обстоятелство) не само е много добре известен на чуждестранните партньори на българското Правителство, но и че самите те изрично и ясно са били изразили желанието и съгласието си това да бъде точно така.

САМО БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ СИ ИМА ДЪРЖАВА

Как няма да е слаба държавата ни, като от дестилетия тя се управлява от случайни минувачи?! Ще се спра само на последните три премиерЧЕТА.

Симеончо НИЩО не разбираше от политика.
Сергейчо разбираше още по- малко.
За Б. Б. изобщо да не говорим. Това е новият Ивайло, само че той не е бил свинар, а пожарникар и гавазин.

Истината е една: ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАУЧЕНО!