Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 4

  Днес делото, което секретарят по националната сигурност на президента Румен Марков заведе срещу моята скромна личност бе отложено – за 22 януари, 9.30 ч.
  Поне за мен това решение бе изненадващо, макар че приятелите и адвокатката ме убеждаваха, че трябва да стъпя здраво на земята, че защитата ми трябва да бъде подготвена към сериозно изпитание и защото по принцип, едно дело с остри краища от забавения ход на времето само се заобля и приглажда.
  Подробностите:
  Малко преди 8.00 (делото бе в 9.00) вървях към спирка „Журналист”, там има чудесно кафене с био-кафе, което е по-приятно, а казват и по-полезно. Мислех си там да дочакам съдебното заседание и да почета в приятна атмосфера току-що излязлата втората част на „Атлас изправи рамене” от Айн Ранд.
  Тогава ми се обади адвокатката – понеже имала друго дело от 9.00 във Върховния съд, предлага да настоявам за отлагане на делото.
  Аз казах, че й имам пълно доверие и следвам съветите й, но дали така няма да се създаде впечатление, че понеже се чувствам виновен, ето че гледам да увъртам, да бавя и протакам? Няма ли да изглеждам слаб и уязвим?
  Да не говорим, че нещо вътре в мен се съпротивляваше срещу подобен ход, макар и да имах за него и законно основание, и разумни аргументи.
  Помолих я да ми даде няколко минути да потърся за съвет близки мои приятели. И звъннах на тези от тях, на които имам най-силно доверие. Общо взето, те ми „набиха канчето” отново, строиха ме в две редици, настояха да престана да се правя на „борец за правда и за свобода”, да изляза от своята ценностна координатна система и да вляза в координатната система на правото, което си имало свои закони и правила, свои процедури и логика.

  Когато в началото на делото съдията ме попита за коментар на документа на моята адвокатка, съгласно който тя не може да присъства поради служебна заетост, аз казах следното:
  ”Уважаеми, г-н съдия, аз съм тук заради това дело и съм готов да отговарям на всички Ваши въпроси. В същото време имам пълно доверие в моята адвокатка и щом тя настоява делото да бъде отложено, не бих могъл да й противореча и да игнорирам нейните предложения. Вие сте в правото си да вземете решението, аз ще се съобразя с Вас и съм на Ваше разположение.”
  Съдията не даде ход на делото и го отложи за 22 януари.

  Румен Марков не се яви, а прати адвокат.
   Разбира се, той е в пълното си право да постъпи така.
  И все пак аз се питам – как е възможно човек да твърди колко много бил обиден и засегнат, а да остава в анонимност? Нито се явява в залата, за да обясни колко и по какъв начин е обиден и засегнат, нито излиза да се покаже на обществото, което не го знае и не го познава, не е прочело ред по националната сигурност от него.
  Възможно ли е едно общество, което и хабер си няма кой е този Румен Марков, да може от някакви си мои думи толкова да си промени мнението за него, та да изпадне в когнитивен дисонанс и нещо повече – да се види принудено да направи преоценка на неговите професионални качества, чест и достойнство???
  Но това са явно различните координатни системи, за които ми натякваха моите приятели. Аз предпочитам откритото и прозрачно поведение, други – анонимността, действията от засада, ударите в гръб.
  Но да не започвам сега да излагам принципите си, които ме карат цял живот да отделям значимото от дребното, главното от нищожното. Защото именно споделянето на глас на тези мои принципи изведнъж е накарало Румен Марков да се разпознае като дребен и нищожен...
  Господи, чудно ми е как някои хора се обиждат лесно (ах – невинните създания!)... Как те се засягат (ах-ах – душичките им чисти и води ненапити!)...
  Но млъкни сърце, животът си знае работата (виж P.S. 2 - друга надежда да не остане, винаги има място за още една утеха).

  Николай Слатински
  05.11.2009 г.

  P.S. 1. Само като си помисля колко безгрижно до преди няколко дни гледах на това дело, та даже си бях извадил следния цитат от „Изворът” на Айн Ранд:
   "Роурк отказа да наеме адвокат, който да го представлява на предстоящия процес. Каза, че сам ще се защитава и отказа да обясни точно как възнамерява да се защитава, въпреки гневните протести на Остин Хелър.
  - Остин, има правила, които съм напълно съгласен да спазвам нося същите дрехи, каквито носят всички, ям същата храна и използвам същото метро. Но има неща, които не мога да правя по техния начин - и това е едно от тях.
  - Но какво знаеш ти за съдилищата и законите? Той ще спечели.
  - Какво ще спечели?
  - Делото.
  - Каква значение има делото?"

  P.S. 2.Когато бях депутат, а по-точно през периода 1992-1993 г., трима души в родния ми Перник ме клеветяха всеки ден, нападаха ме с ужасно гадни думи, плетяха интриги зад гърба ми, отлюспваха ме. С неимоверна, неистова злоба.
  Причината – бяха „намазали” от нашия кмет – онзи, дето спечели „с малко, но завинаги”.
  А прокуратурата тогава искаше да внесе обвинителен акт срещу този кмет.
  На заседание на Координационния съвет на СДС – гр. Перник, група сини активисти поставиха въпроса, че прокуратурата искала да отстрани нашия, синия кмет. И че какво толкова бил направил той – може да е нарушавал законите, но в наша, а не в комунистическа полза. И наш седесарски дълг е да го браним.
  Аз обаче си позволих да изрека нещо кощунствено за техните уши и умове:
   Ние сме СДС, ние ще бъдем различни, няма да правим като комунистите! Има си компетентни органи, те да решават. Законите трябва да се спазват. Защото така залагаме нови традиции – на демократичното общество.

  И се започна – клевети, клевети, клевети, клевети. Някой ден като документ за онова време, ще публикувам техния омерзителен списък.
  Мислех си тогава с недоумение и болка – нима може така безнаказано тези хора да постъпват толкова жестоко и низко!? Като няма справедливост, поне Съдба, поне Бог – няма ли?!

  Малко ми е страшно да го напиша, защото не съм им го пожелавал (че кой съм аз, за да се бъркам в тази вечни, библейски неща!)...
  Но първият от тримата получи серия от инсулти и инфаркти и почина не след дълго.
  Вторият веднъж, пийнал здраво, скочил разгорещен в хладната вода на един басейн и приключил с това житейския си път.
  А третият... Той има още по-лоша, много лоша, най-лошата участ, която и на най-големия си враг не пожелавам – синът му стана наркоман.

  Затова си повтарям винаги като Моята молитва:
  Живей честно и почтено, не прави никому зло!

  А ако някой постъпва спрямо мен нечестно и непочтено, ако ми прави зло, то заслужава ли си да бъде Съден - има Кой да го Съди.
  И ако такъв Съд се налага, то той ще се състои. Ала на него не можеш да пратиш адвоката си. Пред него заставаш сам, гол, разшифрован и дешифриран.
  И ако нещо си си заслужил, то ще ти се въздаде.

  Ето на този Съд аз му казвам Съдба. И на този Съдия аз му казвам Бог.

Здравейте г-н Слатински, тескта ме подсети за Ерих Фром - Да бъдеш или да имаш !
Никога не съм осъзнавал , възприемал пътя към "...да имаш", голям е спектъра на мерзостта, подлостта и компромисите.
А пътя към "Да бъдеш...", независимо от социалните трудностти и изпитания, доставя морално и интелектуално удовлетворение. Безценно !
Въпрос на личностен избор.

Лек ден !

И успех, разбира се, щях да забравя !