За абсолютно „тайния” и относително „осветен” Доклад на ДАНС (Или защо вони? Защото вони на Елит...)

  Поредният скандал под партизанското име „ДАНС” отново разбуни политическата класа, медиите и службите. Само тях. Останалите stakeholders, т.е. заинтересовани лица – обществото, нормалните граждани и младото поколение - гледат на този скандал с омерзение.
  А как иначе да гледат? Застанали едни бивши и настоящи управляващи, както и едни бивши и вечни ченгета около помийната яма на Прехода, хвърлят камъни в нея и един друг се оплескват с нечистотии, така че хем не става ясно кой в началото е бил чист и кой не, а освен това вони.
  Ужасно вони. На елит. Политически, Правосъден, Бизнес, Медиен, Разузнавачески (пардон – ченгесарски), Полицейски (пардон – милиционерски)!

  Веднага ще кажа, за да няма спекулации:
  Управлението на Тройната коалиция бе вредно за националната сигурност.

  И също така веднага ще кажа:
  С каквито и грижи за националната сигурност да се „опакова” скандалът за „тайния”, „осветен” доклад на ДАНС, целият този шум до небесата цели политическа репресия срещу политическия опонент, противник, враг.
  А също така - и поредна доза аргументация защо не можем да направим и кой ни пречи да направим това, което трябва да направим, но не го правим...
  227-а серия на сапунката „Ние ги хващаме, те ги пускат”. Само че в нов сезон на тази сапунка, трогателно наречен „Тежкото наследство на гадните комунисти”.
  Впрочем, „турците” ги забравихме, а те също бяха гадни...
  Имам предвид Доган, естествено, а не честните и почтени турци, които един ден също както честните и почтени българи ще се чудят защо стоят още в тази нечестна и непочтена политическа, икономическа, социална и културна среда, на върха на която е една най-обикновена клоака.

  Аз вече все по-трудно издържам да не си кажа, дори още преди да изтекат прословутите 100 дни:
   „Политици от „ГЕРБ”! И вие ли, дявол ви взел, ще ни пречите да живеем нормално! И вие ли ще забатачите страната, без да й дадете да става поне на грам по-европейска, поне на милиметър по-модерна, поне на секунда по-демократична!”.
  Но все още стискам зъби. Държа езика си зад тях. И носа си държа - запушен.

  Всъщност, какво ни показва този ужасен по долнопробността си скандал?
  ◄ Първо, когато няма потребност от Държава и Държавност, съвсем логично няма потребност и от Служби, които да работят за Държавата и Държавността.
  Не, аз не говоря за потребност на милиционерско и агентурно ниво на мисленето, а – повтарям – на европейско, модерно и демократично ниво.
  ◄ Второ, законодателството за специалните служби, там, където го има, е негодно, невярно и неправилно, направено и правено от дилетанти и политикани, чрез хрумвания, с лични потребности и за партийни цели и приоритети. В същото време някои служби продължават да карат без закони, сега щяло да си получат законите след края на втория Първанов мандат, т.е. след две години. Ка` щяло...
     ◄ Трето, в „ГЕРБ” нямат – хайде не визия и не стратегия – нямат представа за какво да използват специалните служби в днешното сложно, неустойчиво, динамично, непредсказуемо, трудно за прогнозиране време. (Както бе казал някой: „Да прогнозираш е много трудно, особено по отношение на бъдещето”).
  Всъщност, какво прави управлението на „ГЕРБ”, та дори и понякога с добри намерения?
  То търси работа на службите и хората в тях – такава работа, която на тях им е по вкуса и която те могат да вършат, обичат да вършат и смятат, че това е единственото, което службите трябва да вършат. Нищо, че това са дейности от миналия и заминалия 20 век.
  А логиката и оптиката трябва да се променят. Трябва да се осъзнае и осмисли каква работа, какви задачи, рискове, предизвикателства, заплахи и опасности има пред България и зад хоризонта и да накараме службите да действат по тях – като се промèнят и променят, като трупат нови способности, като овладяват нови умения, като нарастват своето конкурентно предимство.
  Сбъркано е разбирането, сбъркан е подходът да търсим работа на службите – трябва да търсим служби за работата, която ни предстои.
  Службите днес и утре – това не е игра на Джеймз Бонд.
  ● Службите трябва да стават инструмент за ранно сигнализиране за това, което ни очаква, което предстои, което може да се случи; и така да правят управлението по-зрящо, по-зорко и по-прозорливо.
  ● Службите трябва да излязат от ченгесарската си същност и да подпомагат държавата в управлението на външните и вътрешните рискове.

  Нека бъда кристално и безпощадно ясен, за да няма спекулации:
  Българските специални служби си остават служби за безопасност, донякъде дори – за безопасность. Тук или там, но само отчасти, само в отделни звена, те са станали служби за сигурност и много рядко, изключително рядко – за security.
  [Аналогично и българските полицейски служби продължават в една своя не малка част - като структури, действие, мислене и хора - да си остават милиционерски.
  Нещо повече, милиционерският манталитет – опасявам се – като че ли се връща в някои нагласи и ценности сред най-най-висшите ръководни персони в сектора.]
  Но днес вече българските специални служби трябва да оставят на трети план думата „безопасност”, а на втори план – думата „сигурност” и да поставят на първи план думата „риск”.
  Като въпросът не е само в подмяна и пренареждане на думите, необходима е ментална, стратегическа, структурна, ресурсна и личностна революция или поне – радикална промяна.
  Опасявам се, че такава революция или поне радикална промяна много трудно може да се постигне с абсолютното убеждение на лидера на „ГЕРБ”, че колегите му във властта не са част от един сплотен, консолидиран, взаимнозависим и синергетичен екип, а са чисто и просто клавиши, бутони, копчета, жетони и педали, които трябва да знаеш кога и колко да натискаш и управлението ще пее, ще лети...

  Поне на мен ми се струва абсурдно така да се упражнява властта – напук на обективните тенденции и трансформацията на мениджмънта.
  Трансформация, в която:
  -- Централизацията отстъпва на Децентрализацията.
  -- Командването (дори Командоренето) отстъпва на Координацията.
  -- Йерархичността отстъпва на Мрежовостта.
  -- Вождизмът отстъпва на Екипността.

  Иначе, ако излезем от тези, споделени дотук принципни мои виждания, аз също, не по-лошо от изказалите се стотици експерти, псевдоексперти, полуексперти, експерти под прикритие и лумпенексперти, мога да направя някои сносни и правдиви констатации за този „таен”, „осветен” Доклад на ДАНС и за цялата история и истерия около ДАНС в момента (впрочем, който иска да види, че без да съм пророк, аз съм се оказал прав за много от подробностите от сегашния ченгесарски пейзаж, може да използва търсачката на този сайт, написвайки „ДАНС”):
  ♦ „Тайният”, „осветен” Доклад е на изключително ниско, направо ще кажа – низко ниво.
  ♦ В Доклада е постъпено особено мерзко, защото в него има и доста истина, но не цялата истина, а това е един от най-мръснишките номера за манипулиране и промиване на мозъците.
  ♦ Докладът е най-добрият подарък за Станишев и досадната, не достатъчно интелигентна и достатъчно вредна групичка около него - Кутев, К.Добрев и Со. Защото сега Станишев става мъченик на "правата вяра" (по-скоро - на "лявата вяра"), а това ще доведе до консолидация на здравите сили в БСП. Ех, казва си сигурно Дмитриевич, защо този скандал не се разрази няколко дни по-рано, тогава щях да победя на конгреса на БСП не с 60, а с 90%! Но и сега за скандала Станишев може само да благодари горещо, страстно и сластно на Бойко Борисов и Со. Защото е циментиран на власт в столетницата и то с репутацията на "Репресиран Nо. 1 от режима на гербаджиите".
  ♦ Този път няма да попитам къде е президентът, защото всички знаят, че той е на изключително важно посещение, което стои много над посещението му на Малдивските острови и в Патагония...
  [Девизът, мотото на Малдивските острови е „Елате да ни видите, докато ни има” – защото с повишаването на нивото на световния океан, те са обречени на изчезване. Работата е там, че президентът преди време – като устойчив радетел на устойчивото развитие и глобално загрижен за глобалните промени на климата – взе този слоган на Малдивските острови много навътре и буквално. Така че не се съмнявам, че има проблеми на кунгурутата, птицечовките или дивите кучета Динго, които не търпят отлагане и съм „за” посещението на президента в Австралия. Категорично „за”. Още повече, че съм и перничанин като него, т.е. граовец, а граовецът е любознателно и любопитно същество, безмилостно, когато друг плаща масрафа, към задните си части, поради което е родил безсмъртната поговорка „Г.з път да види!”).
  ♦ За мен този „таен”, „осветен” Доклад може да бъде наречен така и само така:
  Четиво за ченгета с лош дъх, за лица с криминални наклонности, за политически наивници и комплексари и за ухажвани от медиите, страдащи от логорея откачалки.

  В заключение, нещо по-конструктивно:
  Поредният грозен и уродлив скандал около ДАНС не само осъжда тази институция на агония и мъчителна смърт (за което и аз предупреждавах от самото начало - поради абсурдния начин, по който ДАНС бе създадена и употребявана за политически поръчки), но също така поставя на дневен ред със страшна сила въпроса за още един подсектор от системата за национална сигурност и за още една институция от тази система.

  Ние се нуждаем от задълбочено и безкомпромисно преосмисляне на целия силно усложнен, затънал в идиотски разпоредби и крайно неефективен комплекс от дейности, свързани със защитата на класифицираната информация.
  Този комплекс от дейности сам по себе си започва да се превръща в заплаха за националната сигурност. Той се нуждае от безпощаден анализ и решителни реформи, като в най-голяма степен това се отнася до ДКСИ, т.е. Държавната комисия по сигурността на информацията.
  Правителството на Тройната коалиция, както казах по-горе, нанесе много вреди на националната сигурност, разбърка, разстрои и разтърси системата за национална сигурност, в много нейни сектори спря времето и дори го върна назад. А по отношение на ДКСИ неговото управление бе период на безвремие, т.е. на напълно и безвъзвратно загубено време.

  Аз съм убеден, че никога борбата с едно „Тежко наследство” няма да бъде ефективна, ако се повтарят грешките на неговите подходи – т.е. на действия без концепция, с емоции за сметка на разума, „на парче”, без науката и дори напук на нея, с убеждението, че щом властта е у теб, можеш да правиш с нея това, което искаш, без да има ясни аргументи и доказателства, че то е правилното.

  Много ми се ще, имам огромно желание един ден формалният и неформалният лидери на „ГЕРБ” (който бавно и полека си разменят ролите – но това е тема за друг разговор) да осъзнаят, че нито институциите за вътрешната сигурност са институции за вътрешната сигурност на „ГЕРБ”, нито Министерството на вътрешните работи е Министерство на вътрешните работи на „ГЕРБ”.
  Ала като човек на възраст – и видял, и патил, аз все по-рядко си въобразявам, че желанията ми могат да бъдат нещо по-различно от най-обикновени илюзии...
  Николай Слатински
  27.10.2009 г.

--

Много преди Бойко да стане кмет, бях го определил като човек, на който все някой му пречи да си свърши работата добре. Сега ми се ще да го подкрепям, защото всичко друго е опустошено. А изникват въпроси, като е ясно кои са приятелите му, като знам какви лепки са се лепнали за него, как да си мисля, че ще свърши работа?

ДАНС е пълна смрад. Това което излезе, е толкова лошо, толкова неграмотно и махленско, че ако *това* те смятат за работа и ако те *така* пазят държавата -- ясно е, че държава в момента няма. Има една територия, заграбена от банда разбойници.

Какъв може да е кмет, който разпорежда на подопечните си ловци да наберат "е от тая нива" кочани с царевица за захранка на дивите прасета, освен разбойник?
Какъв може да е някой велик бизнесмен, заради когото заграждат гората, защото той отива там да яде и пие, освен разбойник?

Нашата територия е завладяна от бандата на организираната посредственост. Тези хора са мрежа, непропускаща нищо да мине извън нея. Те нямат намерение да вършат работа, защото не могат; но те също така не допускат и друг да свърши работа, понеже ще се види че са посредствени. Затова отгледаха чалга-обществото, за да не забелязва в алкохолното си опиянение какво всъщност става.

Аз вече свикнах да получавам умни коментари, които понякога са по-добри от това, което коментират, а понякога са пълни с идеи и точни наблюдения, та чак ми се иска да са били написани от мен.
Всичко е точно така, поздравления. А най-много се "изкефих" на "организираната посредственост". Абсолютно. Посредствеността се организира, по-точно - самоорганизира и така е много по-силна и по-сплотена от останалите - от нормалните и добрите, от почтените и точните хора.

Възхищавам се на Вашата прозорливост, но колкото и да ми е неприятен гусин Президента, ще Ви посъветвам да не го коментирате. Така публикуваното ще има повече тежест по понятни причини.

Честно ще ви призная, и аз доста често мисля така. Но пък понякога, може би и защото съм пристрастен, не мога да удържа сърцето си юнашко да изтрае - вземете сега абсолютно нахално и безотговорно потрошените стотици хиляди левове за екскурзия до страната на кенгурутата? Подозирам, че любимият му герой от "Мечо Пух" е мама Кенга, тук направо виждам фройдов сюжет.

Да, голяма смрад се разнася. Нещо ме озадачава обаче. На Ницше принадлежи паметният афоризъм: "Оправдават се само виновните."

Новите управници започнаха да се оправдават с предишните от първия ден. Ясно е, че са гузни, ама какво, дявол го взел, са окепазили, че се чувстват толкова виновни? Какво?!

Нима ще излязат верни всички онези неща за Б. Б., които от години населяват Интернет пространството? Засега е ясно само това: съдружници на Б.Б. в първата му фирма са Алексей Петров и Пашата. А този факт сам по себе си е много показателен!

Задавате въпрос, който непрекъснато ме занимава и мен. Признавам си, че не мога да мисля за Бойко Борисов изолирано от фактите за тъмното му на моменти минало.
Но се опитвам да намирам някаква оправдания, припомням си нашите разговори с него, има нещо симпатично, мъжкарско в поведението му. Като че ли повече ми тежи начинът, по който той упражнява властта и подходът му към управлението и вземането на решения, в основата на които е една "свещена простота". Но може би пък е по-лесно и по-леко на човек, на когото не му тежат прекалено много знания, а значи и съмнения.