Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (А народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)

  Човешкото безочие, безумие, нахалство, дори наглост понякога наистина нямат предел! Колкото и години да трупам, колкото и знание (а с него и печал) да събирам, животът не спира да ме изненадва и шокира, да ми навира в очите нови и нови примери на мутиращи съвести, загниващи етики и разпадащи се нравствености...
  Не, не преувеличавам – подобни отрицателни емоции и безкрайно учудване ме връхлетяха тази вечер, когато ми връчиха „призовка за подсъдим” – да се явя „като подсъдим” на 5 ноември 2009 година, 9.00 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав!
  И представете си за какво и защо – щях да падна от прочетеното (нали се смятам за човек, който е лоялен към държавата си, стремял се е винаги да брани националните интереси, да има законосъобразно поведение; за човек, който държи на своя морал, не е подвластен на престъпни наклонности и за 10 години във властта се е доказал като абсолютно некорумпируем)?!?!
  Ами призовават ме, защото секретарят по национална сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР Румен Марков (минаващ за специалист по наказателно право) е подал частна тъжба срещу мен „относно извършено престъпление по чл. 148 вр чл. 146 НК”... (Виж по-подробно в P.S.).
  Как да не си каже човек думи от типа „безочие, безумие, нахалство и дори наглост”!!! То бива, бива, ама някои неща минават всякакви граници за нормално поведение, нормално съзнание и нормално мислене...

  За тези, които не са запознати изобщо с репресиите, на които бях подложен от персоната Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР и от бившия министър на вътрешните работи Михаил Миков (току виж и от него дошла призовка...), ще посоча поредицата материали на този сайт под названието „Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)” – 1, 2, 3 и 4.
  За делата на същата тази персона РМ съветвам да се прочете и текстът „Академията на МВР трябва да бъде спасена (А нейният ректор (все още) Румен Марков – освободен и то още вчера”.

  Накратко - ето какво ми се случи поради сляпата и злобна воля на персоната Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР:

  Когато зае моето място като секретар по националната сигурност на Георги Първанов (оставайки си странно как и ректор (все още) на Академията на МВР едновременно, с което е хем в президентството, хем в изпълнителната власт), Румен Марков ми плачеше на рамото, че той от национална сигурност нищо не разбирал, а бил желал повече да е юридически съветник на президента, защото оттам се скачало я в Конституционния съд, я във ВКС, я във ВАС, та можело ли сега да му помагам?
  Дадох му на флашка абсолютно всичките си гигабайтове със становища, анализи, позиции, предложения и какви ли не материали, които съм изготвял за Първанов в продължение на пет години – да ги чете и ползва, а в началото дори му обяснявах, водейки го като слепец из огромното поле от проблеми на националната сигурност – специални служби, армия, национална стратегия, ВПК, демография, престъпност, регионална сигурност, стратегически суровини, религиозни проблеми. Налагаше се, защото го гледах, че ми заприлича на объркано юристче, пробивало със здрави лакти, но нищо повече.
  От една страна го правех от честолюбие - тъй като исках високата летва, която бях поставил в президентството да си остане вдигната високо и Първанов да получава от новия си секретар също такава качествена експертиза по главните проблеми на националната сигурност. Но от друга страна, правех го от наивност – защото за сетен път не можах да различа подмазването с корист (на което бях подложен и ежедневно облъчван), мимикрията и граовщината от приятелството.
  Обаче в битието на Румен Марков не само на секретар на президента, но и на ректор (все още) на Академията на МВР, аз, като преподавател там, се оказах силно зависим от него и подцених тази зависимост. Бях спокоен, защото знам, че давам на студентите много качествен продукт, те ме обичат, а и като доцент с множество научни публикации, никога не съм имал проблеми в преподаването си.
  През пролетта на 2008 година излезе книгата ми „На вниманието на г-н президента”. В тази книга публикувах материали, писани за президента по моя инициатива. Но се оказа, че книгата разяри Първанов. Първо, защото когато човек прочете какви позиции съм му предлагал и ги сравни с позициите, които той е заемал или просто е избягвал да заеме, става ясно колко много шансове са пропуснати и колко пъти държавният глава е проявявал слабост, страх, пасивност или безразличие по изключително парливи за националната сигурност въпроси. И второ, защото книгата създаде прецедент – човек, работил в президентството публикува нещо за своята дейност там, т.е. приповдига плътното покривало на тази най-непрозрачна държавна институция.
  От момента на излизането на книгата, за мен започнаха огромни неприятности. Бях подложен на най-ефективната, ефектна и ефикасна репресия – лишаването от право на труд. Един след друг в университети, все по някакъв начин приближени на президента и неговото обкръжение, започнаха проблеми с моята преподавателска дейност. А Варненският свободен университет, под натиск явно отгоре дори прекрати през септември 2008 г. моя договор, въпреки прекрасните оценки дотогава и на ръководството, и на колегите, и на студентите.
  А като за капак...
  Като за капак сърдечните приятели, социалистите, червените, близките на президента Румен Марков и Михаил Миков се развихриха срещу мен с цялата сила, която властта им даваше, че и отвъд нея. При това - въпреки моите писма-обръщения (жалби) до тях да мирясат и до премиера Станишев – да ги озапти.
  И след като ме държаха две години фактически на половин заплата; след като не ме назначиха на законно и заслужено, спечелено от мен чрез редовен конкурс място за доцент в Академията на МВР; след като ме подлагаха на какви ли не репресивно-дискримационни административни унижения, накрая изведнъж решиха, че моят статут през тези две години на преподавател в Академията на МВР и на служител на МВР всъщност не бил какъвто беше дотогава и ме уволниха в края на януари 2009 г.!
  С което се оказаха перфектни изпълнители на перфектна политическа поръчка. Или поне маши, слуги на чужда воля. Защото нищо друго освен чужда воля, макар и много добре замаскирана, не може да доведе до издевателствата над мен при условие, че знаейки с какви типове, облечени с административна власт си имам работа, аз винаги се стремях да бъда на най-високо ниво в лекциите си, научните ми публикации вървяха и всеки в Академията на МВР знае, че аз наистина като преподавател съм на европейско ниво, четейки неща, в които се ориентирам към най-модерните знания на най-видните учени от САЩ, Европа и Русия.

  И какво излиза сега? Дава ме под съд Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР!
  Дава ме под съд този:
  -- Който стовари върху мен цялата си административна власт и ми загуби в научно отношение две години.
  -- Който ме преследваше административно, безпощадно, нахъсено, самозабравящо се, изпълнен със зла и злобна воля.
  -- Който ме държа две години фактически на половин заплата.
  -- Който стана главната причина да не бъда назначен на законно спечелено с конкурс място.
  -- Който ме уволни и ме остави на улицата насред зима, принуди ме на 53 години да мина в търсене на работа през 28 интервюта, събеседвания, разговори, срещи и т.н.

  Плюс това – дава ме под съд този:
  -- Който освен заплащането като секретар на президента преподава на няколко места и взема пари от няколко университета, някои от които са преки конкуренти на стесняващия се пазар за студенти и проекти на Академията на МВР - на Академията, която той ръководи, т.е. работи срещу нея за нейните опоненти, противници и дори врагове.
  -- Който систематично води Академията на МВР към съсипване – достатъчно подробно съм описал всичко на този сайт, ще кажа само, че той допусна, без да му трепне сърчицето, Академията на МВР да остане две години без прием на бакалаври в сферата на сигурността, а след това инициира закриването на факултет „Сигурност” на Академията!! Т.е. ръководител на Университет не мирясва, докато не закрие най-престижния факултет в този Университет!
  Абсурд, който за жалост не може да се обясни нито с нарушено равновесие на съзнанието, нито с наполеоновски комплекси.
  Кой знае дали отговорът не се крие в проучването – а къде отиват кандидат-студентите в сигурността, които при ректорстването на Румен Марков няма да могат да бъдат приемани в Академията на МВР и дали те не се оказват пренасочени именно в конкурентни университети, в които той по някаква най-случайна случайност не преподава?

  Излиза, че нищо от онова, което Румен Марков ми причини в продължение на две години административен, безогледен, безочлив терор и нищо от онова, което той причини на Академията на МВР не е обидно, не е подсъдно, не заслужава вниманието на компетентните органи...
  А такова внимание заслужава моят опит да защитя честта си и да обясня на научно популярен език какво представлява според мен в морално отношение този човечец!!
  Ето го най-сетне големият шанс на безпристрастния и справедлив Български съд: да реабилитира себе си; да отхвърли всички упреци в бездействие и отказ от наказване на виновните; да измие очите и съвестта си пред Европейската комисия и да отсъди най-сетне бързо и по закона, да раздаде ефективно и съобразено с тежестта на криминалното деяние правосъдие и да осъди Главния виновник за всички престъпни деяния и безобразия на нашия 20-годишен Преход!

  ● Пояснение 1:
  Ако някой ме попита като ми е било толкова тежко, защо съм седял в Академията на МВР, ще кажа, че го правех, защото не съм свикнал да се предавам, да си оставам магарето в калта, да си подвивам опашката и да се спасявам с бягство. Лекомислено се надявах, че трябваше да се опъна, за да покажа на своите колеги, че не бива да позволяваме да ни цакат един по един, че всяка справедлива кауза си заслужава да бъде отстоявана. Е, загубих, но не е ли нелепо да се водят само битки с предизвестен успех?
  ● Пояснение 2:
  Аз дълго се колебаех пред кои институции да подиря правата си и да потърся санкции за разпасаното, брутално поведение на облечения в административна власт Румен Марков (и Михаил Миков) срещу мен.
  В съда? В края на краищата се оказах. Защо:
  1. Защото законите у нас са такива, че дори да осъдиш след дълго ходене по мъките някоя нагла и самозабравила се персона, облечена с власт, ще плаща не тя, а институцията. Какво – да съдя ли МВР и Академията на МВР? Та нали през последните 15 години непрекъснато съм защитавал МВР, а с Академията на МВР, със студентите и колегите там ме свързват хубави спомени и верни приятелства...
  2. Битката срещу мен бе на политическа основа, аз бях дискриминиран и тормозен като изпълнение на политическа поръчка. Затова се обърнах (както може да се види от моя сайт) към държавни институции, които трябва да защитават гражданите и администрацията от подобен фашизоиден, мракобесен и тоталитарен произвол – съответните парламентарни комисии в предишното Народно събрание, Омбудсманът, Комисията за защита от дискриминация.
  3. Тичането по съдилищата е свързано с време, нерви, ресурси и мотивация, а те ми бяха в дефицит, защото водех битка за оцеляване, пък и съм възпитан да се отнасям с презрение към нищожествата и затова винаги, може би това е моя слабост, в един момент съм махал с ръка и съм си казвал – струва ли си да се занимаваш с тях... Защото то е като около помийна яма – всички стоим, някой ще хвърли камък, ще ни опръска така, че вече няма да личи кой е бил до шия изцапан преди това и кой се е опитвал да се опази чист през живота, каквото и да му е струвало това. А иначе бях провел консултации с мой приятел юрист и с една прекрасна юристка, от която съм възхитен, и имах готовност да се впусна в съдебни битки...
  4. Много ми е трудно дълго време да поддържам хъс да се боря с онези, които в съзнанието ми са като кучетата, които преследват жертвата – те са само инструменти за репресия, тормоз и разкъсване. А с инструменти какво да се разправяш? Инструменти – бездушни, послушни - винаги ще има, ще се намират, докато е невидима и недосегаема ръката, която ги употребява, докато ловецът е в сянка, дълбоко маскиран, прикрит или чакащ на пусия....

  Следващото дело по моя случай в Комисията за защита на дискриминация е на 9 октомври 2009 г., 15.00. Ще го изчакам, изпълнен със скепсис и без много илюзии и после ще го коментирам.
  Омбудсманът обаче си изми ръцете с формален отговор, без да направи и най-малкото усилие да вникне в същината на проблема, плъзгайки се по дебелия лед на всякакви параграфи и членчета.
  Какво да го правиш Омбудсмана??
  Проблемът все пак не е толкова в конкретния нефелен орган, колкото в манталитета на държавните институции – те не са заченати, запрограмирани, замислени да работят така, че да заемат страната на онеправдания гражданин. Те веднага и винаги заемат страната на държавата. Това е техният безусловен рефлекс.
  Преди да разследват конкретния случай, тези институции имат една водеща нагласа: „Гражданинът е виновен дори да е невинен, а Държавата е невинна дори да е виновна!”.
  Тези институции са създадени, за да бранят държавата от гражданите. В края на краищата, водещите персони в тези институции ходят на приеми, на които ходи държавата, а не ходят гражданите. А на тези приеми тези водещи персони искат да бъдат щастливи и да се срещат само със щастливи представители на държавата. Така че няма как да мислят за досадните, вечно недоволни, загубени граждани – аутсайдери и лузъри от Прехода.

  Още две неща:
  ◄ Първо, ето за какво ме дава под съд Румен Марков:
Когато от вестник „Шоу” ме питат дали съм решил да съдя Михаил Миков и Румен Марков за нанесената ми материална и морална щета, аз отговорям огорчено, махвайки с ръка:
  „Има пълна готовност да се заведе дело. Но как да съдиш кучетата, които преследват жертвата? Това е тяхната същност! Не мога да намеря вътрешна мотивация да продължавам да се занимавам повече с нищожества! Но презрението, което изпитвам към Миков и Марков за това, че са дребни душици и политически изпълнители е голямо!”.

  ◄ Второ, да поясня защо пиша сега този материал.
  Всъщност, аз вече съм го пояснявал в предни текстове - за да изваждам на светло делата на властимащите.
  Тези хора се боят от светлината. Те са силни зад сцената, в задкулисието, зад ъгъла, в засада. Те не искат да бъдат видими, да се знае какво правят. Предпочитат да разчитат на властта си, на връзките и позициите, на държавната машина за мачкане и контрол.
  Ето го Румен Марков – тих, свит, сив, анонимен. България не само практически не знае, че той е секретар по националната сигурност на Първанов, но тя и абсолютно не знае нищо за неговите разбирания по националната сигурност – прочела ли е ред от него, видяла ли го е поне веднъж на светло, на живо, да мисли и да разсъждава на глас?
  Нееееееееее, никога!
  Напротив - той сега си казва, че неговата сила, с която ще ми разкаже играта, ще ме натика в миша дупка, неговият капитал – това е приятелството му с президента, с Борис Велчев, с Лазар Груев, с хора във Висшия съдебен съвет, в Конституционния съд. И този капитал той е убеден, че ще го превърне в сопа (дано не – в чук), която ще стовари с цялата си административна сила, с цялата си скрита, анонимна, но облечена с власт позиция на секретар на президента по националната сигурност върху мен, за да ме смаже, накаже, изложи, унижи, че дори и да ме вкара в огромни разходи.

  Аз не се боя от тази персона Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР. Глупости. Момчето не е познало...
  Но аз знам, че най-силният аргумент в моя защита е именно публичността.
  Цялата ни обществена, публична, политическа нива е разорана, напъпчена, покрита с купчинки, гнезденца, ровчета и рътлинки от пръст, земя и кал, издълбани и натрупани от къртици, слепи кучета, плъхове, мишоци...
  На тях, на тези вредители на човешката ни и демократична околна среда ние не можем да позволяваме да подрязват корените на обществото, да унищожават плодовете на труда на нормалните хора, да вредят и да се размножават безнаказано.
  Ето защо те трябва да бъдат изваждани на светло. Да си покажат злобните муцунки, да им видим плашливите очички - примижали от уплах и стрес от слънцето, да ги накараме да започнат да се задавят от чистия въздух – докато той им приседне.
  Така разбирам нещата аз и така водя своите битки.

  А в съдебната зала – там ще видим какво ще излезе. Каквото излезе – това. Животът продължава.
  В края на краищата съдебната система е голямата болест на българската демокрация, но и в нея има почтени хора. Може пък аз да случа на такъв.

  Николай Слатински
  30.09.2009 г.

  P.S. Следва тъжбата на Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента и ректор (все още) на Академията на МВР.

  ДО
  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

  ТЪЖБА
  от
  Румен Илиев Марков
  ...

  ПРОТИВ:
  Николай Димитров Слатински,

  По чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  В бр. 20 (500), година XI, сряда, 20-26.05.2009 г. на вестник "Шоу", стр. 52 е публикувано интервю с Николай Димитров Слатински, озаглавено "Президентът и премиерът ще се скарат, ако Станишев и Доган бият на изборите!". В това интервю г-н Слатински, в качеството ми на ректор на Академията на МВР, ми е дал негативна личностна оценка, чрез обидните епитети "дребна душица" и "нищожество". Тези квалификации приемам за унизителни за личната и професионалната ми чест и достойнство.
  Считам, че с горното деяние г-н Николай Слатински е осъществил състава на Чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
  В тази връзка и на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от НК, моля за вашето разпореждане, с което да образувате наказателно производство от частен характер против Николай Слатински.
  Същевременно моля да приемете за съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански иск по чл. 45 от ЗЗД, който предявявам срещу г-н Слатински в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, представляващ обезщетение за нанесените ми неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от деня на извършване на деянието 20.05.2009 г. до окончателното й заплащане.   Също така да ми бъдат заплатени от него и направените по делото разноски, включително с държавните такси.
  Считам, че искането ми за конституиране в качеството на граждански ищец в наказателния процес, няма да затрудни производството по делото.

  Приложение: 1. Препис от тъжбата за противната страна.
  2. Копие от цитираната статия във вестник "Шоу".
3. Документ за платена държавна такса.

Не е за вярване!
Ректор на Академия, Съветник на Президент, Преподавател и Възпитател да взема повод от жълт вестник за каква да е своя дейност. Какви ли мисли, чувства и дух витаят в този човек? Ще присъствам на съдебното заседание на 5-ти ноември, 2009, за да си отговоря на въпроса. Дано да е открито!

Ех, Слатински, Слатински! Продаде ти душата си на дявола, на комунистите.Сдружи се с тях, слугува им, а сега плачеш.Явно за толкова години не си разбрал нещо много просто.Комунистите могат да използват всеки, който им се предложи и винаги да го захвърлят като ненужна вещ. И ти си от тези - захвърлените. И не плачи сега на рамото на Бойко.Няма да те огрее.

Г-не не Ви познавам ,за да преценя дали Вашия коментар е от личен опит или от наблюдения.Според мен,моя опит, моя живот, - раждам се в тази държава ,родина за мен, уча , попивам опит, знания, умения и работя за своята родина.Поставям си критерий -да спя спокойно (в повечето случай невъзможно) ,но да защитавам интересите на родината си .Ако съм истински професионалист за мен не трябва да е важно кой е на власт.Е, Вие казвате ,че червените го употребили, а само него ли ?Значи ли това,че трябва да работим само тогава когато моя (нашия) цвят е на власт?

Приемам, че вашият жизнен опит ви дава достатъчно мотиви да мислите така. Не виждам смисъл да споря, защото твърдението ви не е покана за спор, а готова формула, която мислите, че важи за всички, за които вие мислите, че знаете всичко.
Само в едно не сте прави - за плаченето на рамото на Бойко. Достатъчно е да прочетете всички материали на тази тема, като дадете на търсачката на сайта "Бойко". Това, че се надявам най-после едно правителство да успее да направи нещо и за страната ни, не значи, че съм им фен. Само че аз пиша това открито, а голям брой хора се крият зад псевдоними. Не, че ГЕРБ са се засилили да ме канят, но и да го направят, не бих се сватосал с тях. Моите занимания с политика са вече, убеден съм в това днес, минало.

Здравейте г-н Слатински,преди време Ви писах да се пазите от някоя мръсна комбинация и добре е ,че сте се опазил.Жалбата до съда на Р.Марков само доказва,че Вие сте прав.Не съм сигурен дали от правна гледна точка Съда има основание да даде ход на делото.Етимологията на "дребна душица" и "нищожество"!Иска на "г-н" Ректора е смешен,жалък и обиден.В главата ми се върти някаква идея за Вашето поведение в съда ,доказващо че употребените думи са точна оценка на господина.Убеден съм,че ще се подготвите добре.Само не разбрах - какво е обидило и оклеветило господина? Желая Ви успех!

Само да поясня, че сигурно не съм бил достатъчно ясен, че районният съдия намира, че с налице онованията за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Иначе сте много прав. В своите коментари на моя сайт винаги сте били точен и прозорлив. Благодаря ви.