Срещу скромни инвестиции в риск-мениджмънта се постигат забележителни резултати

  Статията бе публикувана в списание „Охрана, оръжие, сигурност”, No. 3, 2009 г., стр. 5-7.
  Рискът е потенциална възможност от събитие или процес, които могат да имат окажат негативно или позитивно въздействие върху постигането на целите на Компанията. Обикновено обаче, когато това въздействие е негативно, се говори за „риск”, а когато то е позитивно – за „шанс”. Рискът се измерва преди всичко с вероятността да се случи и с мащаба на последствията - ако се случи.
  В същото време Риск-мениджмънтът е култура, процеси, структура и решения, които са насочени към ефективно управление на риска.
  Илюзиите, които Риск-мениджърът не би трябвало да има: че може като с магическа пръчка да направи гениални предложения, водещи до революционни промени и то в изключително кратки срокове; и че може да постигне сериозни, модерни и устойчиви резултати в Риск-менджмънта сам – това не е по силите на един човек - в по-големите компании то се прави от цяло звено от различни, креативно мислещи хора.
  Представите, които Ръководителят не би било добре да има: че резултатите от изграждането на процес на Риск-мениджмънт ще дойдат бързо и ще се отразят веднага на функционирането на Компанията; и че съществува единен, универсален модел за Риск-мениджмънт, който да бъде взет наготово и „просто” приложен в Компанията.
  Четирите най-важни въпроса за Риск-мениджмънта с възможно най-кратките им отговори:
  (1) Въпрос: „Защо трябва да управляваме рисковете?”. Отговор: „Защото другояче вече не може.”
  (2) Въпрос: „Кога трябва да управляваме рисковете?”. Отговор: „ПЦВ” („През цялото време”).
  (3) Въпрос: „Кой трябва да управлява рисковете?”. Отговор: „Всеки в сферата на своите отговорности”.
  (4) Въпрос: „На каква цена трябва да управляваме рисковете?”. Отговор: „На цена, която не надхвърля разходите за Риск-мениджмънта”.
  Нивáта, на които се проявяват и „атакуват” рисковете:
  ► Стратегическо ниво – за рисковете, свързани с управлението на Компанията.
  ► Процесно/Операционно ниво – за рисковете, свързани с основните бизнес процеси в Компанията.
  ► Персонално/Тактическо ниво – за рисковете, свързани с работата на всеки участник в процеса.
  Риск-мениджмънта се базира на знание, на разбиране, че светът, държавата и Компанията съществуват в среда на постоянна неопределеност („рисково общество”), т.е. в условия на силна динамика на процесите, на нарастваща неяснота, непредсказуемост и нелинейност (последствията са непропорционални на породилото ги въздействие - при малко въздействие може да има големи последствия), на съкращаване на времето за вземане на решения (все по-трудно е да се получи конкурентно превъзходство: не „по-силният изяжда по-слабия”, а „по-бързият изяжда по-бавния”), на нарастване на ролята на интелекта и знанието. А там, където има неопределеност, винаги има риск.
  Изграждането на система за Риск-мениджмънт е мисия и цел с водещ приоритет за хората от висшия мениджмънт на Компанията.
  Риск-мениджърът има преки отговорности управлението на риска да тръгне. Неговите правила са следните:
  -- Правило 1 – just do it, просто го направи.
  -- Правило 2 - Несъвършеният модел, внедрен тази година е три пъти по-добър от перфектния модел, внедрен след три години.
  -- Правило 3 - Най-доброто е враг на доброто.
  Но Риск-мениджърът е главно ИКАР - Интегратор, Катализатор, Архитект, Ре-инженер. Той трябва: Да интегрира усилията на висшите мениджъри, мениджърите от средните нива и на служителите - по оценка, контрол и управление на риска; Да тласка нещата да вървят, да „ръчка”, да не дава да се застоят; Да проектира системата за Риск-мениджмънт, да даде подходите и методите за идентификация, анализ, оценка и превенция на рисковете; Да подпомага висшия мениджмънт на компанията в структурното й и процесно трансформиране, оптимизиране и реинженеринг.
  И накрая, ние се намираме във време на смяна на парадигмата – на прехода от йерархични към мрежови структури и на преминаването от ресурсно ориентирани към целево ориентирани стратегии. Вече Целта определя Ресурсите, а не Ресурсите – Целта. Вече няма на Хората да се търси Работа, а за Работата да се търсят Хора. Вече „не Коалицията определя Мисията, а Мисията определя Коалицията”. А това означава, че Риск-мениджмънтът става ключово условие за постигане целите на Компанията.
  Риск-мениджмънтът не е някаква модна тенденция, поредното „залитане” към нещо, което се прави от всички, затова трябва да се прави и от нас. Това е система от дейности, която се стреми да диагностицира слабите места в Компанията и да минимизира негативните и да максимизира ползите от позитивните събития и предизвикателства. Така че навсякъде, където се извършва процесът „Управление”, т.е решава се задачата - как даден бизнес, фирма, организация, структура, да постигне своите цели с минимален разход на ресурси, не само може, но трябва да се внедрява риск-мениджмънт, като постоянни и произвеждащи добавена стойност усилия за ранно сигнализиране и своевременен отговор на възможни алтернативни сценарии.
  Спектърът от потребители може да бъде почти неизчерпаем. Всички – като се започне от физическото лице (всеки от нас е риск-мениджър на себе си, на своето семейство), минавайки през всяка създадена за преследване на някакви цели група от индивиди, както и през всяка организация, та до държавата като цяло, се нуждаят от управляване на рисковете, които съпътстват дейността им.
  Риск-мениджмънът не е панацея за всички проблеми, той е преди всичко качествено различна култура на поведение, на мироглед, на отношение към света. Той е другото име на успешния, верния и правилния начин да се управляват процеси и да се изработват стратегии за поведение днес, когато високата динамика, изострената несигурност и силно скъсеното време за вземане на решение, изискват да сме подготвени за събития, за които не можем предварително да определим нито кога ще се случат, нито какви ще бъдат последствията от тях, ако се случат.
  Представителствата на утвърдените западни компании в страната имат, сигурен съм, системи (или елементи от тях) за риск-мениджмънт. Банките, както и някои други финансови институции (напр. в застраховането) у нас навярно имат добре развит риск-мениджмънт. Това е така, защото там изграждането на защити и анти-рискови механизми е както задължително (разбиращо се от само себе си), така и сравнително ясно, „отработено”, подчинено на не сложен набор от правила, техники, критерии, индикатори, котви и инструменти. Същото, надявам се, може да се предположи за фирми, съчетаващи съвременните комуникационни технологии с информационната сигурност. Оттук-нататък, имаме широко поле за действие и силен глад за можещи хора, за способни риск-мениджъри.
  Тази изключително важна дейност у нас все още не е силна развита, защото много от сериозните бизнеси в България във времето на Прехода бяха в една или друга степен трофейни, присвоителни, както казват руснаците „приХватизирани”, т.е. отнети от държавата с нейна помощ и-или с много дейности, намиращи се поне с единия крак отвъд закона, в сивата част на бизнеса. А това изискваше други качества, трудно вписващи се с качествения, съвременен мениджмънт – умението да присвоиш (ако перефразираме една сурова мисъл: „Да откраднеш 10 лева е престъпление, да откраднеш 10 милиона лева е успешна сделка”); умението да изградиш лоби в съдебната, изпълнителната и законодателната власти; умението да „изпереш” парите; умението да сринеш банковата система и т.н. Кой при такива стартови предпоставки ще мисли за стратегическо планиране, за риск-мениджмънт, за управление на човешките ресурси и т.н. абсолютно задължителни съставляващи на чистия и прозрачен бизнес?! Успелият бизнесмен гледаше да се обгради с абсолютно верни, умеещи да си затварят очите и ушите и да си опичат умовете.
  Сега обаче настъпва времето, когато близките, роднините и аверите, ще трябва да се заменят с можещи и знаещи – така е било винаги – най-напред всички са само от фамилия „Форд”, после трябва да се обърнат към някой и друг Робърт Макнамара. Идването на златния шанс за знаещите и можещите професионалисти е в голяма степен часът на риск-мениджърите.
  Главната полза от риск-мениджмънта е във високата ефективност, която постигат компаниите, които са го внедрили – срещу скромни инвестиции в риск-мениджмънта, те постигат забележителни резултати. И обратното – всеки 1 лев, който компанията си е „спестила” и не го е вложила риск-мениджмънт, в даден момент може да се обърне в 1000 лв за ликвидиране на последиците от реализиралия се риск. Защото както отлично се знае от множеството изпити горчиви чаши, едно от най-скъпите „удоволствие” на управлението е овладяването и преодоляването на кризите (Crisis Management). А кризата какво е? Кризата е материализиран, случил се, „овеществил” се риск, т.е. риск, който не е бил контролиран ефективно, риск, който е „изпуснат”. Изпуснат, защото не е идентифициран, анализиран и оценен правилно и затова върху него не е въздействано ефективно или въздействието се е провалило по една или друга причина.
  Постепенно риск-мениджмънтът ще се превръща в неизменна, задължителна част от качественото и ефективно управление на българските компании. С постепенното европеизиране и демократизиране на страната ни, бизнесът ще придобива все по-съвременни черти: прилагане на добри корпоративни практики, изграждане на устойчива организационна култура, инвестиции в човешкия потенциал, прозрачност, отчетност, даване приоритет на професионализма – като главен критерий в кариерното развитие. Заедно с това търсят утвърдените подходи и способи за нарастване на конкурентното си предимство. А това означава, че ще инвестират управленски, финансови, човешки и когнитивни (свързани със знанието) усилия, за да изградят комплексна, мрежова система от системи за съвременен, стратегически, целево (а не ресурсно) ориентиран мениджмънт, включваща: Балансираната система от показатели, Консолидираната система за управление на качеството; Интегрираната система за управление на рисковете и Системата за корпоративна сигурност.
  Така че няма никакво съмнение, че добрите дни за риск-мениджмънта в България са въпрос на близко бъдеще. Може би по-близко, отколкото дори оптимистите у нас си представят. Надявам се бизнес средите да проявят усет, слух, осезание и обоняние, за необходимото и достатъчното, което трябва да се направи – те само ще спечелят от това. Което значи, че ще спечелят държавата, обществото и българските граждани.
  Николай Слатински
  23.07.2009 г.