С истинските имена

Нека назовем нещата с истинските им имена.
Не заради паника, а заради яснота къде се намираме и за да действаме адекватно в новите условия.
С пандемията в България катастрофата вече се е случила!
Бруталният и многопосочен провал на властта е факт, тъжен, тежък факт, но факт.
Ничие дилетантство, ничий нарцисизъм не могат до безкрай да влошават ситуацията. Има долен (долен и в двата смисъла) праг, под чиято критична точка катастрофата е не хипотеза, а реалност. Неподлежащ на обжалване факт.
В науката има Теория на катастрофите. Когато системата премине през този праг, през тази критична (наричана и катастрофична) точка, тя навлиза в посткатастрофична ситуация.
Това не значи, че системата загива. Означава само, че тя се намира в качествено нова ситуация и не може да продължава да съществува така, както преди да премине през тази критична, катастрофична точка!
Не може да си вече на лодка в океана, а да се държиш сякаш все още си на кораб. Сблъсъкът с айсберга се е случил. Айсбергът се приближаваше, но капитанът на кораба държеше речи, зовеше и вопеше Аз! Аз! Аз! Аз! и караше оркестъра да му свири химни и да му пее на уше осанна!
За всеки сблъсък с айсберг най-голямата и непростима вина е на капитана на кораба.
Помислете си дали няма да бъде сменен капитанът на отбора, след като си е вкарал поне два автогола за нула време и постоянно противниковите нападатели го правят, както казвахме в детството, пиян морков…
Ето измерения на състоялата се катастрофа.
Вчера, на 382-я ден откакто вирусът е у нас, имаме най-много официално установени нови заразени – 4851.
Предният рекорд бе в окото на вулкана на Втората вълна, но в пиковата ѝ седмица – на 17 ноември, когато имахме 4828 нови заразени.
Само за десетина дни март вече държи 5 от седемте рекорда за нови заразени в отделните дни на седмицата.
Ето рекордите за дните от седмицата:
За понеделниците рекордът е 4637 – на 15 март.
За вторниците рекордът е 4851 – на 23 март.
За срèдите рекордът е 4201 – на 17 март.
За четвъртъците рекордът е 4002 – на 18 март.
За петъците рекордът е 4212 – на 13 ноември.
За съботите рекордът е 2541 – на 20 март.
За неделите рекордът е 1225 – на 1 ноември.
Миналата седмица бе хиперрекордна, тази вече върви с изпреварващ спрямо нея график.
Първите седмици по най-висок брой сумарно за понеделник – вторник:
1. 22.03.-28.03.: 9318.
2. 15.03.-21.03.: 9011; общо 24866.
3. 16.11.-22.11.: 8347; общо 23569.
4. 09.11.-15.11.: 8306; общо 23091.
5. 23.11.-29.11.: 7528; общо 20666.
6. 07.12.-13.12.: 6744; общо 18028.
7. 08.03.-14.03.: 6497; общо 18249.
8. 02.11.-08.11.: 6468; общо 21091.
Вчера процентът на позитивните тестове към всички тестове е 24,4%. Такъв висок процент не сме имали от 14 седмици.
С вчерашните 119 починали, ние само за първите два дни на тази седмица имаме 288 починали от/с вируса!
Само за вчера хоспитализираните с вируса се увеличиха с 238 души!
Ние можем още днес да минем през потресаващо критичната за българските условия кота от 9000 хоспитализирани. Те сега са 8927.
Само за вчера в интензивните отделения за да водят неистова битка за живота си постъпиха 38 души!
Надминахме кошмарната кота от 700 души в интензивните отделения, това е поредният рекорд. Те сега са 729.
Само за вчера имаме 101 нови заразени медицински работници!
Само за вчера имаме 1352 нови заразени в София!
Това са количествените измерения измеренията на настъпилата (зло)качествена катастрофа.
Катастрофата в България вече се случи.
Но като общество не трябва да се паникьосваме!
Да, като граждани сме еднооки, това е лошо, но водачът ни е сляп. Това е още по-лошо. Затова спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи. Трябва да се стегнем. Надеждата като първа глупачка умира последна. Да се вземем в ръце, да дишаме дълбоко, едновременно стискайки зъби!
Сами с политически инфантилизъм избодохме едното си око през тези десет години. Но имаме все още едно око. Цяло едно око повече като общество от сляпата власт.
Не трябва да се отчайваме, трябва повече да се пазим – себе си и един друг.
Слава Богу, точно след няколко дни е прекрасната възможност да изхвърлим тия позорни властници от лодката. От лодката, с която е възможно все още да оцелеем в океана на ковида. И в океана на всички други предизвикателства и рискове, опасности и заплахи.
Важното е да знаем – докато всичко не е загубено, нищо не е загубено!
Без паника, без отчаяние, ще минем и през това стъргало!
Ще минем!
Само цената ще бъде много висока. Но ни е нужен катарзис, нужно ни е опомняме, нужно ни е освестяване. Тази власт е опасна за живота!
Ние сами и само ние можем да си помогнем. Без стихийни и анархистични реакции, без отпускане, без предаване, без хленч, без плач.
В науката за сигурността има вид сигурност, който се нарича трансформационна сигурност. Това е също сигурност. Но тя се постига с абсолютна мобилизация, с всеобхватна консолидация, с тотална трансформация на структурите и действията.
След като ни е скъсал на редовната сесия (Първата вълна) и на поправителната сесия (Втората вълна), ковид сега ни изправя на изпит в ликвидационната сесия (Третата вълна). Това е сесия като всяка друга сесия, само че последна. За да се явят на такава сесия студентите плащат и надплащат с високи наказателни такси. Така ще сме и ние. Но можем да се справим. Можем!
Ала за да се справим, трябва да осъзнаем изключително хладнокръвно и безпощадно самокритично, че катастрофата с пандемията у нас вече се е състояла. И че ние се намираме в посткатастрофична ситуация. Ето защо трябва да се държим като в такава ситуация. Корабът го няма, вече сме в лодката, вълните я подхвърлят, искат да я захлупят и обърнат, но тя плува, все още плува! И ще продължи да плува.
Българската лодка ше продължи да плува, ако всички гребем заедно и задружно. И в една посока.
  
  24.03.2021 г.