Много са забравени и много е забравено

В страшната история на 20 век има малко такива ужасни трагедии като Холокоста и Блокадата на Ленинград.
Тези 900 дни на Блокадата са спусналият се на Земята ни грешна Ад. 900 дни на нечовешки страдания, убийствен глад и неистова борба за оцеляване, на върхове на несломимия дух, до който може да се издигне човекът и дълбини на деградацията, до която човекът може да се срине.
Сега вече има огромно множество литература, дневници, спомени, документи за Блокадата. Разбити са социалистическите подходи и стереотипи, в съгласие с които всичко бе героизъм под ръководството на Партията (по-рано – на Сталин). Постепенно започва да излиза на бял свят цялата истина за това, какво трябваше да преживеят (а милиони не го преживяха) жители на града. В един от публикуваните дневници, които чета, авторът – интелигентна и безукорно честна личност, труженик от културно учреждение, преживял Блокадата от първия до последния ѝ ден, казва нещо много важно:
Знаменити са думите на поетесата Олга Бергхолц, изсечени на Пискарьовското гробище (бил съм там…): Никой не е забравен и нищо не е забравено. За съжаление, пише авторът, не е така. Много са забравени и много е забравено. „Твърде много подлост и групост имаше, за които бе забранено да се припомня – дано се забрави със смъртта на оцелелите свидетели. Но на мястото на това оставаше безкрайната лъжа и потребността от пустословие от типа на празното название „подвиг на века“…
Не искам да политизирам, но социализмът, особено в Съветския съюз пренаписа историята така, че тя самата не може да се познае понякога. А не е ли в голяма степен така и у нас. С малки изключения (поне доколкото мога да съдя след множеството прочетени като любител книги), историята ни и досега се учи през моделите и шаблоните, останали от соца. Не, че те бяха винаги погрешни или лъжливи дори, но отговаряха на критериите на идеологията по времето на соца. Обслужваха тази идеология. Не е странно и че с малки изключения, все още гуру-та в историческата наука са все същите учени, състояли се като такива във времената на соца и на милиметър не доразвили се след това.
Но пак казвам – това е моето усещане като читател-любител на книгите и изследванията в историята. Личното ми и никого не ангажиращо мнение е, че и у нас много са забравени и много е забравено. Или ако не са съвсем забравени, то се разказват на младите не изцяло така, както са били или е било.
Смятате, че това няма последствия за държавата ли? Има, има. Младите много често не познават историята такава, каквато е тя. А в случая със [Северна] Македония чрез властта държавата ни попадна в капан, заложен именно от тенденциозния, патреотарски прочит на Историята – прочит, който е мобилизирал голяма част от съвременната ни историческа наука да бъде на предния фронт в борбата за светлото минало. Борба, както я водеше покойния Божидар Димитров – на историята да се гледа като на ширпотреба, да се взима и прославя в нея само това, което ни устройва, а за другото – ни дума, след като то не ни устройва – толкова по-зле за него, няма нужда нито да се знае, нито да се помни, камо ли пък да се разбира. Нищо, че и то е част от нашата история и ни помага да си обясним кои сме, какви сме и защо я караме на опашката на Европа – все така и даже още по…
  
  15.02.2021 г.