Хал хабер си нямат

Чета страшна книга за блокадата на Ленинград от Сергей Яров – „Блокадная этика“. Друга книга за блокадата на този автор излезе у нас.
От една страна за обикновените хора – глад, глад, глад, глад, хиляди и хиляди, десетки и десетки хиляди умиращи от глад – деца, жени, мъже, старци; има немалко случаи на канибализъм – и от трупове, и като биват убивани беззащитни хора и особено деца.
От друга страна ето с какво се хранят в един санаториум кадрите на комунистическата партия ВКП (б) [няма да превеждам - и така е ясно]:
„Питание здесь словно в мирное время в хорошем доме отдыха: разнообразное, вкусное, высококачественное… Каждый день мясное – баранина, ветчина, кура, гусь… колбаса, рыбное – лещ, салака, корюшка, и жареная и отварная, и заливная. Икра, балык, сыр, пирожки и столько же черного хлеба на день, тридцать грамм сливочного масла и ко всему этому по пятьдесят грамм виноградного вина, хорошего портвейна к обеду и ужину… Я и еще двое товарищей получаем дополнительный завтрак, между завтраком и обедом: пару бутербродов или булочку и стакан сладкого чая“.

Разбира се, в наши дни не може и дума да става за кошмарното време на тази блокада. Но все пак…
Винаги се вбесявам и ставам краен в изказа, когато властта си обезпечава всички благини в трудни времена, а обикновените хора – кучета ги яли.
Нима не се случва това сега – с ваксините, с лекарствата, с лекарите, с линейките, с болниците, с интензивните отделения...
Как властта ще взема насъщните решения ако хал хабер си няма как я карат обикновените хора!?
  
  08.02.2021 г.