Националната сигурност и демографските проблеми на България (Част 4)

   Към тези двойки, към тези потенциални родители (на поне едно дете) държавата ни е не само безразлична, тя е чисто и просто безотговорна.
   Има действени механизми, които могат да спомогнат родителите не само да “произвеждат” деца, а и да ги отглеждат и възпитават. Разбира се, качествената раждаемост може да се стимулира с много, в т.ч. и с финансови механизми. И маргиналната раждаемост може да се “гаси” с подобни механизми. Но нека да не се забравя за един от най-сложните и архиважни въпроси – за грижата за вече родените български деца.
  Те имат малшанса да вкусят от всички прелести на ежедневието и са обект на пороците му. Насилието сред тях е проблем на националната сигурност. Към тях рушенето на ценности, възцарилите се нрави са най-жестоки. В тази агресивна среда, без нравствени опори и ориентири за добро и зло, справедливо и несправедливо, морално и неморално, те са изложени на изключително висок риск да станат непълноценни хора.
  Сред децата и младите се пропагандират разединяващи образци на индивидуализъм и потребителство, на отказ от националното чувство. Вече е модно да се създават комплекси за малоценност сред младото поколение - да обръща гръб, да се отнася с неразбиране, да не познава родната култура. В Западна Европа грижовно и организирано учениците ги водят из музеи и галерии. А у нас – основно в увеселителни паркове.
  Постепенно допускаме да се подменя културата на празниците ни и на ритуалите и им се придава друг смисъл - с акцент на забавлението, яденето и пиенето. Особено – пак! – когато това се отнася към младите хора. В това няма нищо лошо, но лошото е, че е само това и не става дума за съзиданието, за труда и равносметката, за отговорностите на младото поколение към България - и към нейното настояще и бъдеще.
  Не може пасивно да констатираме размиването и ерозията на важни, на фундаментални за обществото ценности, а трябва да ги отстояваме и да ги укрепваме – любов, морал, дълг, доброта, вярност, отговорност, солидарност, състрадание, съпричастност. Трябва да инвестираме и в семейството като ценност, защото то се нуждае от защита с ефективна политика на семейно планиране и модерно данъчно законодателство.
  Липсва разговорът за ценностите, които ще се възпитават у хората. А за ценностите трябва да говорим в една Демографска Стратегия. И за възпитанието, за образованието, здравеопазването и семейството, за семейното планиране, доброто родителство, сексуалното образование, контрацептивната култура. Важно е да се раждат възможно повече деца - но е важно от тях да се създават повече човеци, личности, характери.
  В една Демографска Стратегия не може да я няма модерната роля на Българската православна църква. В демократичните общества на Запад Църквата служи като нравствен регулатор, коректив на поведението, тя дава понятие за добро и зло, почтено и непочтено, честно и нечестно, морално и неморално, справедливо и несправедливо. А нашите деца растат без някой да им обясни тези понятия, пък после се чудим защо сред тях има насилие, има и разюздано сексуално поведение. Затова заедно с религиозни дейци да помислим наистина за модерна роля на Църквата - в епохата на рушене на ценностите, за да не бъде тя все така отчуждена от хората, а да им дава нравствени опори и ориентири.
  Експертите не искат “да дразнят лъвовете” и затова “пропускат” нещо важно, следващо логично от топенето на българския етнос. Свиването на този етнос автоматично води до свиване на цялото ни население. И в един момент ще паднем под критичния минимум за население, което ще е в състояние да обживява, да стопанисва и се грижи за територията на страната. Нашата територия се нуждае от 8-10 милиона население, за да е уплътнена, подредена, поддържана в жизнено състояние. Ако и при 8 милиона. имаше и занемарени зони, и оголени региони, то при 6 милиона цели части от територията ни ще се окажат изоставени (да не мислим в бъдеще за 4 милиона!). Тези опустяващи земи рано или късно ще бъдат вакуум, привличащ като магнит другородци. Нека да добавим нуждата от работна ръка. А това означава, че от един момент нататък страната ни ще се нуждае от прилив на население, т.е. от имиграция.
  При това с влизането ни в ЕС е логично да се предположи, че ние ще сме държава-обект на имиграционен натиск. Затова и да не искаме, ще сме принудени да имаме строга и ефективна имиграционна политика.
  Тази политика трябва да създава условия за обезпечаване с работна ръка и да опазва националната идентичност на българската държава. Ние сме длъжни да управляваме имиграционния процес, което става с ясни критерии на входа на страната. Сред критериите могат да бъдат квалификация, образование, споделяне на главни европейски ценности и т.н. Но тежест може да се дава и на българския етнически произход.
  Разбира се, че става дума за привличането на етнически българи…
  Нужна ни е нова политика към етническите българи, които от векове живеят вън от България. За тях трябва да се създават добри условия за завръщане, приобщаване и реализация в родината-майка. Много още би могло да се направи за далеч по-лесна и по-малко бюрократизирана процедура за придобиване на българско гражданство. Трябва да най-сетне да довършим създаването на националната стратегия за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън нея.
  Българите зад граница са огромен резервоар за България. Негласно обаче ги упрекват, че те (особено от бившия СССР и бивша Югославия) искат или да учат тук безплатно или да вземат само български паспорти и да идат в Европа. Сами по себе си, тези упреци като че не се изцяло несправедливи. Но те са в духа на мисленето, че тези които не живеят в България, а емигрират, са нещо като лоши хора, почти предатели. Това е рецидив на старо мислене, не типично за Гърция и Румъния. Не е ли по-важно, че човекът в труден миг се обръща към своята родина-майка?
  Обикновените хора могат да мислят основно за днешния ден, обаче политическият ни елит трябва да има стратегически хоризонт, да прави политика, създава условия, да формира нагласи и възпитава ценности. Нека по отношение на българите зад граница правим последователно точно това и да видим дали те няма да пожелаят да се заселват у нас.
  А така поставяме каруцата пред коня и после се чудим защо не ще да тръгне. Щом като нямаме държавна политика и те като дойдат започват с митарстване и мизерия - какви желания могат да имат да живеят тук? Ако родината приласкае тези българи, ако е за тях не мащеха, а майка - тогава може и да се промени и техните намерения. Да, това не е лесен процес, но другаде ни показват какво значи стратегически мениджмънт.
  Тук е мястото да споменем и за ускоряването на аграрната реформа, комасацията и пазара на земя - те са също част от държавните мерки за оземляване и адаптация на тези хора в обезлюдените български села.
  Из страната има много пустеещи къщи (да не говорим за съсипвания голям сграден фонд на МО). Да вземем Пернишки окръг.[13] В селата там живеят 36 331 души (през 1992 г. – 42 257), жилищата са 47 201, т.е. падат се по 0.77 човека в къща. Ако допуснем, че хората живеят по един в къща, тогава има 10 800 празни къщи. Но според експерти в Пернишко пустеят между 1/3 (всяка трета) и 1/2 (всяка втора) от селските къщи! Е, не можем ли да помогнем наши събратя етнически българи да ползват тези къщи, да им помогнем да се адаптират към условията на страната ни с разумни, апробирани другаде фискални и данъчни облекчения?
  Как унгарците поддържат “унгарщината”, “литовците – литовщината”, “румънците” – “румънщината”, а само у нас Стратегията за сигурност не се познава за коя държава е; и само у нас Демографската стратегия е писана като за една абстрактна държава. Защо само ние се боим дори да кажем как се казва нашата държава и има ли български интереси…
  Държавата не е вече само територия, материално пространство, а и култура, духовно пространство. Наранената идентичност може да избие в съпротива, тя може също да превърне държавата в най-обикновена територия, населена от спасяващи се поединично (и навън) индивиди.
  Правилно отбелязват някои автори – ние броим в статистиките само родените българчета в България. Но в днешно време из целия свят се раждат българчета и мястото на раждането, както и гражданството, което те придобиват там не могат да пречат да ги смятаме наши деца.
  Трябва да променим отношението си към всички българи в чужбина, да разширяваме духовното пространство на България и утвърждаваме позитивния образ на родината ни . Вместо това нашите медии се ровят в черната хроника на Запад, за да открият там някой българин-бандит или българка-проститутка и да го вкарат веднага мазохистично на първа страница, което създава внушението у нас, а и на Запад, че едва ли не там всеки българин е престъпник, а всяка българка - проститутка: това е крещящо и несправедливо разминаване с истината. Необходимо е да пропагандираме позитивното, успешния пример на българи в чужбина.
  Ние не познаваме тези българи. Няма култура на отношение към тях. Трябва да им покажем, че България остава и за тях майка, а не мащеха. Част от народа разчита на помощта, идваща от тях, в икономиката ни се вливат големи парични суми. Така цели прослойки тук ще се вслушват в тях и ще моделират визията си под тяхно влияние, ще гледат другояче на нашата политика. А това ще променя и нейните цели и приоритети. И емигрантите, които засега са социално, икономическо, демографско и генерационно явление; един ден ще станат политически феномен - от хора, които носят България в себе си, а не гледат на нея само като на място за добър бизнес. Да строим мостове към тях и ги приобщаваме.
  За да дадем качествено ново измерение на българската идентичност - в духа на глобализираното време и над териториалната ограниченост.
  У нас не се разбира - хората с увреждания са елемент от социалната сигурност и отношението към тях е мяра за европеизацията на страната и морала й. Тези хора ни дават примери за сила на характера, за воля в борбата с трудностите - въпреки преградите пред тяхната социализация и реализация. Нека да отворим държавната и местните администрации за тях. Освен професионализма и полезността им, самият допир до тях, до тяхната Другост, ще ни направи много по-силни и ще ни облагороди.
  Когато изтъкваме, че демографската криза засяга националната ни сигурност, трябва да имаме предвид, че това има и едно съвсем пряко отражение – възникването на сериозния проблем окомплектоването с кадри на системата за национална сигурност, и предимно на армията – където обществото предоставя все по-малко подходящ човешки ресурс.
  За смекчаването на демографската криза са необходими 4 неща като предпоставка за постигане на ефективни резултати: политическа воля (за обръщане с лице към тези проблеми), политически консенсус (за стратегията и за целите при решаването на тези проблеми), държавна политика (определяща как ще се решават тези проблеми) и държавни институции (които да се ангажират с решаването на тези проблеми).
  Към президента трябва да има орган по демографските проблеми – като се учреди Консултативна група по демографските проблеми.
  Президентът е в правото си да препоръча на Народното събрание създаване на Парламентарна комисия по демографските проблеми.
  Крайно време е да създадем междуведомствен, дори надведомствен орган: Национален Съвет (Асоциация) по демографските проблеми.
  Новата демографска политика трябва да бъде насочена към всички български граждани, независимо от техните етнос, раса, религия, пол.
  Решението на проблемите трябва да става по справедлив и устойчив начин. На нас не ни е нужно всяко развитие, а само достойно, устойчиво развитие, което “произвежда” сигурност. Ние се нуждаем от култура на съпричастност, на взаимопомощ и солидарност. Ала тази култура не се постига само с милосърдие, но и с модернизация и с европеизация на нашето общество и нравите ни. Европеизацията не е еднократен акт. Тя е сложен, продължителен процес, тя е съзнателно усилие на цялото ни общество. Нека се замислим за това днес, на прага на членството в ЕС.
  Трябва да възраждаме чувството си за общност. Преследването на индивидуалните цели, реализирането на индивидуалните проекти може да носи успех на индивидуално равнище, но не и на равнище Общност.
  Като европейска държава и като общество и народ, преминали през такава мащабна трансформация, мястото ни е в ЕС. Членството в ЕС е тежко изпитание. Но то ще предостави уникални шансове: предимно на младите хора. За да се възползват от тези си шансове, те трябва да са подготвени за тях. Затова е нужна национална програма, целяща да се подготвят младите хора в страната за живот, реализация и успех в ЕС.
  Българската държава трябва да започне да инвестира в човешките ресурси, в качеството ни на живот: здраве, околна среда и образование, условия на труд и жизнен стандарт. Производството на жизнен стандарт ще създаде условия и ресурси за разпределение и стимулиране на по-добри демографски процеси, насочени към постигането на сочената от експертите прагматична цел за демографската ни картина - ефективно възпроизводство, изразяващо се в: 1. Не особено висока раждаемост; 2. По-ниска смъртност; и 3. По-висока средна продължителност на живота.
  Демографските процеси са силно инертни и инерционни. Дори и най-ефективната стратегия да бъде най-успешно реализирана на практика, ще са необходими години, дори десетилетия, докато тя даде резултат.
  Звучи обезсърчаващо, но друг път освен да започнем да работим над тези проблеми - няма. Вярно е, че каквото и политическо, икономическо, социално и демографско инженерство да прилагаме, някои тенденции просто са необратими. Едва ли бихме могли силно да повлияем на това – дали те да протичат. Ала можем да направим така, че да повлияем на това – как те ще протичат. И така да забавим максимално техния ход.
  Защото учените алармират – държавата не може повече да абдикира от проблемите на демографската криза. При тяхното решаване е нужна не по-малко, а повече държава и радикална демографска политика.
  И нека да не се прикриваме зад уговорки, че за подобна политика са нужни мащабни финансови ресурси. Да - финансовата обезпеченост на демографската стратегия е важна, но парите тук все пак не са всичко.
  Важна е ролята и на гражданското общество, и на българския бизнес, който за жалост все още не се е осъзнал като национално отговорен.
  А когато се говори за пари, определено може да се каже, че засега не са използвани - като има опасност и да не бъдат използвани ефективно - редица европейски фондове. Други държави ни дават пример за това.
  Според експерти, Испания и Ирландия са върнали част от младите си хора в резултат на умно усвояване на средствата от структурните и от кохезионния фонд. Такива тенденции вече се забелязвали и в Гърция.
  Особено важно е да се вгледаме в Ирландия. Защото за страна като нашата едва ли има смисъл да се захваща да открива Америка или да изобретява колелото. Известни ни са няколко удивителни примери за прекрасно справящи се държави-отличнички горе-долу от нашата черга.
  Например Словения, Финландия и разбира се Ирландия. Ирландия е страна с прекрасни демографски и икономически показатели. Тя може да бъде модел за България. Защото показва и доказва пряката връзка на изключително качествения политически елит и държавните лидери с позитивните нагласи в обществото, с мобилизирането и сплотяването му за постигане на поставените високи цели. Това е държава, която има ясно формулирани стратегически интереси, чиста и изчистена политика, която не плаща данък на стратегически геополитически заблуди, следва европейското си бъдеще и поставя на първи план националните цели, ценности, бъдеще. Моделът “Ирландия” е най-успешният европейски модел за проспериране на страна, при която качественото политическо лидерство, логично се трансформира в стандарт и качествено развитие.
  Политиката на Ирландия е съизмерима с мащабите и интересите на страната: с национален, регионален и европейски акцент и по-скромно участие в голямата политика, с тезата: “Ако това са глобални процеси, те слабо ще зависят от намесата на страна, с ограничени възможности като нашата. Ала ако това са процеси, зависещи от намесата на страна като нашата, тогава те не са никакви глобални процеси, а конюнктура.”
  Ирландия има стратегия за развитие, инвестира в наука и технологии, здравеопазване и образование, култура и човешки капитал. А здравият гръбнак на водачите й води до национална гордост и чест на водените.
  Може би и нашият елит ще роди лидери със стратегическо мислене. И те ще виждат много по-далеч от носа си и от суетата на днешния ден.
  А дали днес сме в демографска криза или демографска катастрофа?
  Вече сме в криза. Но все още от нас зависи ще стане ли катастрофа.

Бележки:
1. Вж. на президентския сайт – www.president.bg.
2. БАН, Институт по демография, ”Демографска стратегия и политика за населението в прехода към пазарно стопанство”, ноември, 1996 г.
3. Вж. напр. сайтовете на Националния статистически институт – www.nsi.bg и на активно работещия по тематиката социолог доц. Михаил Мирчев – www.assa-m.com; както и Николай Слатински, “Демографска криза или демографска катастрофа – или как кризата става катастрофа”, в “Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи”, С., Българска книжница”, 2004 г., стр. 35-66.
4. БАН, ”Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006 г. – 2020 г.) ”, С., декември, 2005 г., стр. 7-9.
5. Ibid., стр. 9-10.
6. Ibid., стр. 10.
7. Ibid., стр. 12-13.
8. Ibid., стр. 7, 12, 15.
9. Алексей Пампоров, “Демографски характеристики на ромските миграции в България”, “Население”, Nо. 1-2, 2002 г., стр. 63-79.
10. БАН, ”Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006 г. – 2020 г.) ”, С., декември, 2005 г., стр. 23-24.
11. Ibid.
12. Ibid., стр. 11, 13-15, 18, 20, 26-30.
13. Данните са взети от НСИ.