Гласност, гласност и пак гласност…

Говорим си с много добър приятел преди малко и той най-напред съвсем доброжелателно за стотен път ме съветва да не се занимавам със случващото се по света и у нас и по-малко да пиша за такива неща, защото полза няма, само си отваряш фронтове, дразниш ги, те пет пари не дават, правят си каквото искат, политиката у нас роди десетки (поне) милионери на всички нива на властта и няколко (поне) милиардери на най-високите нива на властта. Не виждаш ли, казва ми той, че у нас решенията за всичко, дейностите във всяко едно направелние и всеки един процес се вземат не защото са най-важни, а от гледна точка на корупцията, на това, което може да се укрàдне, както казвате вие в Пернишко….
После обаче, моят много добър приятел направи обръщане на 180 градуса в монолога си и каза следното:
- Знаеш ли защо трябва да се говори, да се пише, да се информира обществото, да не ги оставяме да крàднат, речено по пернишки? Ами защото режимът им гние, той вече е колос на глинени крака, те са обречени, Историята прави завой и те ще изхвърчат на виража! Те са сега като при късния соц. А как започна краят на късния соц – с гласност! Сега гласността е жизнено необходима. Гласност, гласност и пак гласност, и само гласност! Да се хвърля светлина върху това, което правят, да им пари под краката. Да знаят, че всичко се вижда. Понякога гласността е и от тяхна полза – докато са потънали в грижи за своите банкови сметки и пет пари не дават за хората, трябва да им се наритват с гласност задниците, та да се сепнат и да свършат и те някое полезно дело докато са на власт. Ти ще кажеш, че не им пука, че са се оплели като свински черва, че са като онова, дето руснаците наричат „круговая порука“, пазят си гърбовете едни на други и се смятат за недосегаеми. Няма да се усетят, когато малка капчица ще препълни чашата, когато малко камъче ще преобърне джипката. Гласността е противоотрова за тяхната разпасаност и разпищоленост. Тя е необходимото условие. Но на теб ли, на доктора по математика да обяснявам, че тя е необходимото условие, но не е достатъчното. Как обаче в математиката започва решеването на задачата? С доказването на необходимото условие. И поне в математиката като се докаже необходимото условие, незабавно се пристъпва към доказване на достатъчното условие. А много често това се прави едновременно. Така че трябва да се говори, трябва да се пише, трябва да се хвърля светлина, трябва да им се наритват задниците. Лошото е, че малцина го правят, останалите са се снишили или гледат да се намърдат в схемата. Но да става каквото ще. Вярно е, че ще стане това, което е писано, приятелю. Да, то е писано. Но много важно е как ние четем написаното.
  
  05.02.2021 г.