Лично мнение: Бойко Борисов прави първата си голяма грешка (Нужно е коалиционно споразумение със Синята коалиция)

  Следя отчасти с тревога, отчасти с любопитство всички перипетии по съставянето на правителството. С всеки изминат ден все повече си казвам, че случващото се не е това, което според мен би било естествено да се направи.
  Или Бойко Борисов в момента допуска огромна грешка, или той - напук на нормалната логика - е с някаква необяснимо гениална интуиция...
  Може би да бъда упрекнат, че мисля традиционно, конвенционално, инерционно, с пълна липса на въображение, на смелост и нестандартност. Но не мога другояче да оценя съставянето на правителство на малцинството, освен като авантюра, игра на руска рулетка или поемане на твърде висок и неоправдан риск.
  Довчерашните казионни медии непрекъснато внушават, че Бойко Борисов бил изнудван от десните партии. А с поведението си по-скоро Бойко Борисов изнудва тях. Защото какво всъщност той им казва? Ами следното: „Ще гласувате за мен, за моите министри, за моята програма, за моята воля, за моите идеи, за моите намерения за моите хрумвания, за моите импровизации! И точка по въпроса!!”.
  Може за всичко да упрекваме българския народ – той по принцип се показва често през последните години като заспал, страхлив, примирен, безразличен, наивен, мислещ краткосрочно и с гръбначния си мозък. Но въпреки всичко, в последното му гласуване имаше, оказа се, много разум.
  Ако нашият народ искаше пълна и безпрекословна власт за Бойко Борисов, щеше да му даде 140, или 135, или 130, или в края на краищата 125 депутатски мандата. Но не му ги даде.
  Не му ги даде, за да има някакъв възпиращ елемент, за да трябва да се съветва и съобразява с някого. Защото през 2010 година явно не е полезно да повериш цялата власт в ръцете, главата и егото на един човек.

  Мисля си – какво бих направил аз, ако бях на мястото на Бойко Борисов?
  Най-напред щях да се огледам внимателно за това – какво и кого представляват десните партии.
  ● ”Атака” не става за партньор в управлението.
  И то не само защото „Европа не дава”, а защото това всъщност не е партия, а сбор от наистина много важни и автентични мисли, вълнения, страхове, несъгласия, болки, тревоги и комплекси, които са произнасяни на глас от Волен Сидеров и които една десета от нашия народ иска да чува - че някой ги артикулира силно, гръмко и категорично.
  „Атака” е площадната и с оголени нерви реакция срещу абсолютната наглост на Ахмед Доган и срещу тоталната, безнравствена, хищна, обирджийска, кърджалийско-даалийска крадливост на турско-българската корупционерска шайка около Ахмед Доган и воглаве с него.
  „Атака” не става за партньор, защото тя не е създадена да прави политика. А ако можеше да прави политика, щеше да е ултралява, левичарска партия. И при първото, дори минимално, следване на някое не толкова безспорно указание от Европа или на дясното в програмите на десните, тя ще изпищи на умряло и ще изостави Бойко Борисов.
  Можеш да правиш коалиция с механизми за произвеждане и провеждане на политики, а не с душераздирателни болки и вопли.
  ● За РЗС каквото и да кажа, все ще е лошо. Аз изпитвам крайно негативно чувство, което на моменти преминава – признавам си – в гадене – като от мухъл, от плесен.
  Чувствата са ми крайно негативни не толкова към РЗС и ЯЯ, камо ли към сина на Марко Семов (той е умно момче, но трябва да внимава да не се взема много насериозно и да не започне да си позволява амбиции, хъс и самостоятелност, защото понякога у нас за това бият през ръцете и по главата!), а към този спецслужбовско-силовашки мътнилеж, който като първичен бульон роди това явление.
  Ако Бойко Борисов прави това, за което е избран и което е обещавал, за ЯЯ няма да остане място – нито като проект, нито като проекция.
  РЗС получи подкрепа от хората, защото запълни дупки, ниши, вакууми и пустоти, отворени от грабливите птици на тройната коалиция и от страхливостта на четирите власти (и медиите – и те!) едновременно.
  Ето защо РЗС не е нормален политически субект. На него не може да се разчита – защото си няма лице, няма си програма, няма си дори нещо, което да обединява депутатите му (освен разбира се остена, който ще ги боде отзад да вървят в посоката, която искат задкулисните създатели на РЗС – с тях между впрочем Бойко Борисов не е в добри отношения и няма лесно да си ги подобри, най-малкото понеже на другата, на тъмната страна на луната това си има доста висока цена).
  Така че със само временно материализирал се призрак, с безтелесен и безидеен политически субект не може да се тръгне на дълъг път, камо ли на скрити от обществото спогодби за подкрепа срещу уреждане на активисти по министерства, агенции, комисии и съвети.
  ● Остава кой? Единствено Синята коалиция.
  Няма друг кой. И няма друг начин.
  Аз бих подписал със Синята коалиция споразумение за коалиционно управление. Не на квотен признак 5:1, 7:2 или 10:3, а на принципна основа. И бих им дал министерски кресла не чрез малко подличко съблазняване на експерти, а на хора, които са ясни, доказани и със силна политическа подкрепа на своите партии.
  Другото е измама, то не е политическо, то е малко като рекет: „Искате-не искате да ви охраняваме, след три дни ще дойдем за парите”...
  Друг е въпросът, че по-нататък може да се види кой и доколко спазва своите ангажименти.
  Ако някои в Синята колиция започнат в близките месеци да извиват или да връзват ръцете на Бойко Борисов, той може да се обърне към народа и да каже: „Видяхте – подписахме коалиционно споразумение, исках да работим заедно, те ме спират, пречат ми, не искат да се управлява така, както искате вие, нашите избиратели! В такъв случай ще поема отговорността да управлявам сам или отиваме на предсрочни избори!!”.
  А сега какво ще каже при първите трудности: „Извинете, надцених се, че мога сам! Затова ще тръгна из парламента да прося нечия подкрепа...”
  Да не говорим, че по-нататък Бойко Борисов би могъл да потърси вариант за разделяне на Синята коалиция – ако се види, че ДСБ са много крайни и непримирими, докато СДС са по-разумни и по-надеждни като партньори. Тогава – но на база на проверено в управлението партньорство, при доказана искреност на усилията, Бойко Борисов би могъл да си построи мостове към СДС и със 116 плюс 10 депутати, да управлява устойчиво и успешно.
  И пак тогава - дори аз, който не съм фен на Бойко Борисов, бих бил по-спокоен и по-мотивиран да мисля доброто и да стискам палци на неговото правителство...
  Защото, признавам си, продължава много да ме смущава напънът на Иван Костов да се прави на възкръснал политически светец и месия.
  Дано той не се опитва да иска непропорционална роля в управлението...
  За мен Иван Костов и 4 неговите депутати са част от миналото на България, те са непоправими, те са схоластици, сектанти, русофоби и ще си останат до Второ пришествие ултрадесни, архидесни, супердесни, хипердесни – направо доморасли неоконсерватори – чейни-сти, ръмсфелд-исти, либи-сти, кристол-исти, улфовиц-исти.
  Десничарството им (като другия полюс на левичарството) е неизкоренимо – до един са такива и не могат да бъдат други и петимата. С тях ще бъде трудно в дългосрочен план да се излиза на глава. Освен със споразумение, базирано на принципи – открити, прозрачни и честни.
  Плюс без Иван Костов на преден план – ако може!!! Моля, please, s'il vous plaît, bitte, por favor, per favore, пожалуйста.
  Честно казано, като човек след 50-те, когато ме вълнуват далеч по-стойностни и важни неща, аз чак такива крайни емоции, камо ли костов-фобия нямам, но наистина смятам, че главната мисия на дясното днес не е да се провежда някаква крайна, фундаменталистка по същността си дясна политика, а да се направят следните четири много важни неща:
  1. Да се нормализира управлението – чрез установяването на ясни правила, прозрачност, съвестност, демонстрация на политическа воля и на компетентност.
  2. Да се работи за демократичен ред и европейска законност в държавата, в обществения живот, в бизнеса, в медиите, в социологическите агенции, в неправителствения сектор и на улицата.
  3. Да се сведе влиянието на БСП до 7-8%.
  Още повече, че с нахалното и антидемократично, чисто номенклатурно поведение на Станишев, упорито отказващ да подаде оставка след този провал на изборите, БСП е тръгнала в тази посока и така й се пада.
  4. Да се разровят централата, сараите, фирмите, министерствата и агенциите на Ахмед Доган – плащани ли са данъци, чия е собствеността, как са упралявани фондове, субсидии и държавни резерви, за да се види истината за тази върхушка.
  Нормализирането на електората на Ахмед Доган и освобождаването на тези нормални, трудолюбиви и честни хорица и порядъчни български граждани от Ахмед Доган, от насажданите им от него страхове, от принудата да бъдат третирани като безгласно електрално стадо, ще спомогне да се деориентализират българският живот, общество, народ и държава.
  И точно това ще допринесе за много по-добри, приятелски, съседски отношения с държава (с велика държавност) като Турция. Сега отношенията ни с нея са изкривени и изпълнени със страхове и подозрения, заради камарилата на Ахмед Доган и заради него лично.
  Мисля, че това днес е синтез на задачите на дясното.
  И то изисква твърде малко, доколкото в края на краищата не е чак толкова сложно да се управлява държава като България – най-вече държава, свързана тясно с ЕС:
  -- Изисква се да се направи така, че да не ни спират парите от Брюксел.
  А да не забравяме, че в Брюксел управляват все хора, т.е. „съпартийци” на Бойко Борисов и те доста успешно нанесоха множество и най-често заслужени удари по авторитета на предишното правителство.
  -- Изисква се да се върне центърът на властта в правителството и парламента.
  А Сергей Станишев, за разлика от Костов и Симеон беше чисто и просто безгръбначно, услужливо (в името на премиерския пост и завършването на мандата!) момче за поръчки в ръцете на олигарсите, на „ловната дружинка” и те получаваха от него каквото си пожелаят – нещо като „Беров” в новите условия, когато всички олигарси са край масата, на софрата и казват: „Искам това и това!”. И го получават...
  -- Изисква се премиерът да е смел, „да връзва гащи”.
  А Бойко Борисов в това отношение е много подходящ – не е расъл в номенклатурни пелени, не е мамино детенце, не е страхливко, правещ се на рокер и пич, а а е боец, биткаджия, с як врат и здрави бицепси, видял е какво ли не и е вършил какво ли не. Плюс, да не забравяме все пак нещо много важно за нашите ширини и нрави - „Ипон”, която го прави силен и респектиращ дори за тези, които не са за подценяване.
  -- Изисква се да се правят неща, които да карат обикновените хора да се чувстват приоритет на политиката и властимащите.
  А това означава, че дори новите управляващи да слагат и притурят това-онова в своето блюдо на управленскта везна (което у нас е неизбежно), все пак да слагат с пъти повече в общественото блюдо на тази везна. Тогава то ще натежи очевидно и осезаемо, всички ще гледат само него, а личното блюдо ще се вдигне високо и никой няма да си прави чак толкова пък труда да наднича там – колко има и какво има.

  Николай Слатински
  19.07.2009 г.

  P.S. Мога да се обзаложа, че някои от световните анонимници в „ГЕРБ”, които сега доброволно и всеотдайно целуват всичко у Бойко Борисов, до което достигнат, се докоснат или се доберат, утре, като се поогледат из дебрите на политическия живот и като започнат да искат да получат това, заради което - само и само да попаднат на избираемо място в листите - са дали всичко мило и драго, всичко скъпо и свято, а няма да са го получили или поне не в този обем, на който са се надявали, ще започнат да говорят срещу Бойко Борисов – какъв бил диктатор, какъв бил брутален, как ги командвал, как не им давал право да са личности.
  Нали тия дни четох как един такъв анонимко, вкаран в политиката от Симеон и благодарение на политиката от богат станал богаташ (по собствените му думи), казва в едно интервю, че Царят трябвало да се извини!
  Да трябва...
  Но най-напред за това, че други му редиха през 2001 год. листите и изпонаписаха там маса анонимковци от мъжки пол, повечето от които си платиха с пари за това, и маса анонимковки от женски пол, някои от които си платиха с тяло за това.
  Макар че е човешко, предполагам, всеки да плаща с това, което има.
  Прежалваш известна част от парите или от честта си, а после години наред си живуркаш сладко-сладко - в парламента, в правителството, в разни агенции и в различни посолства.
  8 минути морално страдание - 8 години материално щастие...

Анализът, който се опитвате да направите Николай, е много неточен. Първо посочвате с пръст Атака и РЗС, което е най-малкото неетично. Тези партии взеха повече гласове от синята коалиция. Разбирам носталгията Ви към синята идея, но тя е изхабена и то не като принципи, а като ресурс и потенциал за отстояване на тези принципи. Кои са експертите от СДС? Мартин Димитров, който има толкова бедна професионална биография? Иван Костов, лицемерът и демона на демокрацията? Сашо Йорданов - който не е пораснал от първите години на демокрацията, освен на възраст? Димо Гяуров ли? Спирам до тук, защото започвам да проявявам същата неетичност, лъхаща от думите ви към Атака и РЗС.
Друг е въпросът дали ГЕРБ ще съумее да постигне всичко, което обещава. Доволен съм поне че на този етап премахна от властта БСП и ДПС, което ние през 1991 година не успяхме поради невъзможност да преразгледаме благородството в политиката като полезна и необходима черта на поведение.

С втория абзац съм напълно съгласен. Написаното за СДС в първи абзац вие давате ход на същите мисли, които терзаят и мен.
Аз отделям "Атака" от противния ми и задкулисно дирижиран мутант на най-пошлото и опасно в политическия ни живот - РЗС.
Но и сега мисля за "Атака" така, както бях написал след изборите. Знам, че това засяга чувствта на нормалните патриоти, но какво да направя?
За РЗС съм абсолютно убеден, дори да звуча предубедено. За мен това е много опасна, антидемократична група за натиск, която се храни с корупция, проповядвайки корупция, която се бори за повече демокрация, а е създадена антидемократично, на тъмно и с лоши намерения, затова за мен нейния дъх е гнил.
Това говори моят анализ. за което ви се извинявам, убеден, че сте искрен човек.

Здравейте, мисля, че сте направили хубав коментар. Искам обаче да изложа и различно мнение. Мисля, че партия като ДСБ, макар и с малка подкрепа, ще бъде актуална най-малкото дотогава докогато БСП се реформира. Не можем да очакваме, че при такова "русофилство" няма да има партия, която в някакъв смисъл да е на отсрещния бряг. Да не говорим, че русофобството на ДСБ изразява в това да се намали влиянието на Русия и прокарването на техните интереси у нас, и от икономическа гледна точка желанието да се поизравни търговският балансът. Мисля, че това като русофобство не може да се сравнява с раболепието на БСП пред Русия.

Може би те прав. Аз се дезиориентирах в тази сложна ситуация. Не мога да се освободя от невъзприемането на ДСБ. Мисля си, че там има хора, които могат само да пречат на нормалното развитие на страната, но експлоатират желанието на не мако българи за последователно, твърдо, направо хард отношение и към БСП, и към "лявото", и към Русия. Не вярвам, че точно това е пътят за изразяване на разумна и премислена позиция, която да е алтернативна на БСП като партия (крепяща се преди всичко на дотолкова непроменим - до безпринципност - в своите принципи и биологически отпадащ електорат) и на Русия - като регионална сила с частично глобално влияние. Сложно и наукообразно го казах, но моето доверие към Костов е равно на нула и не може да се промени, дои да се опитвам да видя в него все още нужен на страната политик.
Може би причината е, че не вярвам Бойко Борисов да промени нещо от това, което трябва да се промени у нас. Той е прекалено обвързан със сегашната система и е нейно творение, сивло на упадъка и изчерпвнето на модела, а както съм писа на своя сайт, аз съм убеден, че е нужна друга система, т.нар. Третата република.

Напротив..ако при гласуване на важен законопроект десните не подкрепят Г-н Борисов той с чиста съвест ще каже на избирателите си пък и на всички български граждани:"Вижте на мен Българския народ ми даде 116 гласа...аз не направих коалиция но и десните не ми помагат"
То между другото си пролича кой за какво е дошъл в Парламента.Пример-РЗС,/"Няма да подкрепим меморандума"/Синята коалиция/"Това правителство ще издържи малко"/.Г-н Борисов се е подсигурил доста добре тъй като ако конюктурата се промени така както съм написал по горе/а то със сигурност ще е така/ при едни/не дай си боже нови парламентарни избори/ Герб ще вземе не по малко от 140 депутата.Прост трик на Лидера на Герб но точно за България:)

Всичко е възможно, има логика в казаното от вас. Всеки от нас може да прави предположения, да чертае сценарии. И все пак, мисля си, че в недрта на нашето общество се е образувала една не алка прослойка, която държи на демокрацията, дори да не е спечелила нещо от нея, освен илюзорната или частично реалната си свобода. Тази прослойка скоро ще започне да формира обществено мнение на нетърпимост към диктаторските, малко грубиянски, чобанско-пастирски навици на Бойко Борисов. Мисля, че при всичките ни дефекти като народ, при всичката апатия и отчуждение, едва ли дъго може да се търпи подобен стил, умножен по безличието и покорността на назначените от Бойко Борисов депутати и съвсем скоро и министри. Ето и затова мисля, че Бойко Борисов греши, като смята да я кара са и да принуждава другите да му подкрепят каквото си пожелае. Подобен стил ще срещне съпротивата на неголяма но критична маса европеизирали се българи, може би най-вече от моето поколение (което иска да започне да остарява в нормализираща се държава), а може би това ще бъдат преди всичко младите хора, на които пжарникарско-полицейско-командирски номера и похвати няма да минават. Друг е въпросът, че Бойко Борисов може да поузрее, да стане по-диалогичен, а значи и по-логичен. Той засега е като Алиса - винаги си дава чудесни съвети, но никога не ги следва.