Да си позволим (л)и малко оптимизъм... (Размисли и страсти след парламентарните избори)

  Тези парламентарни избори бяха най-трудните за прогнозиране, а се оказаха най-лесните за коментиране.
  Всъщност – какво да им коментира човек?! Фактите са повече от красноречиви, еднозначни и очевидни.
  Нима има място дори за грам съмнение, че главните губещи на изборите са Георги Първанов, Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски?
  Започвам с Георги Първанов не заради лично избиване на комплекси, а защото изборите на 5 юли произнесоха сурова обвинителна присъда над модела, който той, Георги Първанов проектира, внедри, непрекъснато укрепваше и пропагандираше (вкл. ден преди изборите).
  Това бе порочен модел на задкулисно управление, при който всичко се решава скрито и непрозрачно от „ловната дружинка” – партизанското име на своеобразно акционерно дружество от олигарси. Една крайно ограничена група свръхбогати хора, с които в тясна и силно преплетена връзка, като съакционери са Георги Първанов и Ахмед Доган.
  Тук моята съвест е чиста. Както може да се види от този сайт, срещу това политическо, икономическо, „ценностно” и управленско срастване аз постоянно пишех и възразявах от момента, в който като секретар на Георги Първанов видях накъде отиват нещата.
  Един от най-силните си упреци към Георги Първанов отправих по време на предизборната кампания през 2006 г. – тогава му написах, че той de jure е избиран от обикновените българи, но всъщност de facto е изборът на олигарсите.
  Оттук за Георги Първанов следва това, за което и аз го предупреждавах – той ще изпадне от магистралния път на българската държава, ще навлезе във време на доизживяване на мандата си и в състояние, близко до агония, съпроводено с отношение на обществото, преминаващо в досада, а после – в забрава.
  И всичко хубаво, което вероятно Георги Първанов е направил, ще изтлее под тежката сянка на конструирането на тройната коалиция и обслужването на Ахмед Доган.

  Вторият катастрофален губещ от парламентарните избори е Сергей Станишев.
  Ще настъпи даже неочаквано скоро денят, когато огромното мнозинство българи ще си задават с недоумение въпроса: Как беше възможно едно момче без трудов стаж и без житейски опит, израсло номенклатурно парникови условия и в червени копринени пелени, да стане премиер на родината ни!!
  Абсолютно потресаващо е как лъсна цялата му комунистическо-тоталитарна същност – Сергей Станишев дори не си и помисля засега да подаде оставка след кошмарния разгром!!!
  Европейски политик ли? Бабини деветини! Врели-некипели! Трънки! Нанайци!
  Европейските политици при такъв разгром поемат вината незабавно и още по-незабавно след това си подават оставката.
  С отказа да направи поне един достоен жест през своя живот, този злополучен политически експериментатор разби дори мита за неговата, та дори и бекапейска, но все пак аристократичност. Нищо подобно – най-обикновен апаратчик, който в човешки план губи жестоко, диаметрално противоположно в сравнение с Жан Виденов.
  Подозирам, че на „Позитано” и в президентството не си дават ясна сметка какво точно означават тези избори за БСП.
  Но за обществото ни няма нищо по-хубаво от свиването на подкрепата за БСП до 7-8 процента – подкрепа, от главно обречени да гласуват за нея хора (възрастните сред тях в неделя сутрин драматично и дори донякъде трогателно куцукаха на двойки или поединично към избирателните секции, за да си докажат, че са верни на самоизмамите и илюзиите си, а в същото време на практика да подкрепят една партийна върхушка, натрупала много грехове към България и тлъсти сметки в банките).

  За Ахмед Доган изборите също са драматично поражение, независимо от на пръв поглед изключителното представяне на ДПС.
  Това е така защото колосалното гласуване за ДПС зад граница е такова безотговорно и брутално преиграване, то толкова подплаши останалите политически сили (впрочем, и тук, както и с мажоритарните избори за БСП важи онова за хитрата сврака с двата крака), че вече е повече от ясно – ще бъде изкован безкрайно широк надпартиен консенсус, с който възможността за подобно ескурзиантско, привнесено гласуване ще бъде много силно и необратимо ограничена, свита до минимум и дори изключена.
  По-страшното за Ахмед Доган е, че той ще бъде предаден от всички бизнесмени, които бе втъкал в своите обръчи, на които даваше огромни финансови възможности, а после като кърлеж се впиваше в тях и ги смучеше, за да се разплуе в лукс, охолство и разнообразни перверзии, свързани с непреодолими зависимости.
  Предаден от всички, превърнал се във воденичен камък за всеки, до който се е докоснал, породил многократно толкова откровено омерзение сред милиони български граждани, „запушил” като тапа политическия и икономическия живот на страната, Ахмед Доган се превръща в апетитна, атрактивна, арогантна мишена за всякакви възмездия. От половин година прогнозирам на своя сайт сценарии, които не вещаят нищо хубаво и оптимистично до 2 години за Ахмед Доган.

  За Симеон Сакскобургготски като за смазващо губещ на тези избори също мога да напиша много. Но друг път ще разкажа за някои свои контакти с него, които не ми дават (просто ръката ми не се вдига) да напиша нещо крайно, негативно и осъдително по негов адрес.
  Иначе си признавам, че ми достави огромно удоволствие (а защо – виж материала ми „Опит за оценка на политическия риск") отпадането на НДСВ. Има някакво възмездие в това, че балоните на т.нар. „личности” се спукаха, защото те не бяха нищо повече от балони.
  И как само тези балони се раздуваха – кой бил обаятелен (та затова изглежда в знак на силни чувства му подариха персонално министерство, сякаш не остана друго за подаряване на възлюбленото същество); кой бил принципен (а прекарваше пари на министерството през фондация на гаджето си); кой бил интелигентен (а за щетите, нанесени и на нашите внуци от превъртането на външния дълг – ни вопъл, ни стон); кой бил успешен министър (въпреки вредите, които нанесе на управляваната от него система; вреди, характеризиращи го като много опасен за тази система... но всичкото това безхаберие бе изкривено, камуфлирано и оцелофанено чрез ПиАр, провеждан от частна фирма с държавни пари).

  Много ме зарадва и отпадането на „Лидер” – друга изключителна проява на разум от страна на избирателите. Те не позволиха на олигархично-корпоративен интерес, толкова близък до сърцето на Георги Първанов, да попадне в парламента, въпреки че истинският лидер на „Лидер” принуждаваше всички свои служители да посещават вкупом и задължително (ако им е мил хлябът!) предизборните на личната му партия мероприятия и изискваше строго и заплашително от тях да гласуват правилно и както трябва.

  Единственото разочарование за мен, па макар и частично, от тези парламентарни избори, беше прескачането на 4%-та бариера от РЗС. Но първо, щастието никога не може да бъде пълно; и второ, поне засега всички летящи плъхове (с изключение май на един - всеяден и безценностен) и макаци, бабимеци и бабияги, изсипали се като правило директно от предишните си (най-често – няколко) партии в листите на РЗС, изглежда – слава Богу - не попадат в парламента.
  Но пък ще ми бъде интересно как (в случай че реши) Бойко ще си партнира с парламентарна група, в която един отпред бос през тръните цепи въздуха и я кара през пет за четири със своите словесни димки и шашки, а друг отзад, почуква господарски с кокалчета по шефското си бюро като с железни токове по дансинга, дърпа конците и не признава пет-шест...

  Много бих искал Иван Костов да подкрепя и да не изнудва Бойко Борисов. Да му позволи да поеме цялата отговорност и да покаже дали наистина го бива за нещо повече или вечно някой все ще му пречи.
  Сега Бойко Борисов е моят, нашият премиер и аз му желая искрено успех, дето се казва – стискам му палци и се моля за него.
  Само че като видях сред потенциалните му кандидати за министри да се мярка една твърде съмнителна като интелект, морал, възпитание и безкористност физиономия, сърцето ми се сви...
  ”Уф - казах си, - започна се веднага... Още на следващия ден... Ако подобна личност ще става министър, значи спукана му е работата на Бойко...”.
  А после са замислих, че всякакви имена се подхвърлят, та може и да не й се отвори парашута на тази точно физиономия.
  За жалост, един мой приятел ми потвърди, че нямам грешка и не се лъжа - въпросната персона наистина, след като обиколи 5-6 партии, този път е ударила джакпота, успяла е да се промъкне при Бойко, да влезе и под неговата кожа, и под кожата на Цветанов. Така че нея в „ГЕРБ” я чака светло бъдеще!...
  Като споделих това си огорчение с втори мой приятел, той ме сряза: „Ами такива ще са и в „ГЕРБ”, че откъде ще се намерят други! Кой и за какво се блъска сега в политиката? Себе си да се уреди! Да не би заради доброто на хората да се подлага на какви ли не унижения и ухажвания, прегледи и огледи?! Ще видиш, помни какво ти говоря, давам им година, за да се оцапат с корупция отвсякъде. И то най-много тези, които сега по митингите се кълняха, че ще са борци срещу корупцията!”.

  Въпреки мярналата се из пресата и потресла ме с тарикатлъка и оправността си кандидат-министърска персона и напук на горчивия свой личен опит във и близо до политиката вече 20 години, аз се опитвам да се накарам да гледам на нещата малко по-ведро.
  В края на краищата, резултатите от парламентарните избори предполагат поне известно време да си позволим и мъничко оптимизъм.
  Та нима доскоро, буквално довчера не живеехме с опасенията, че отново ще ни управлява тройна (СС-АД-ГП), четворна (+ СС) и дори петорна (+ХК) коалиция?!
  Е, това вече стана невъзможно – веднъж и завинаги!

  Николай Слатински
  07.07.2009 г.

???

I nie s kolegki,sled izborite si pogovorihme i nai-frapantnoto za men beshe mnenieto na edna ot tiah, che Parvanov bil s musulmanski proizhod.Tvardenieto beshe osnovano na negovoto bashtino ime-Sedefchov, Sedefcho bilo ime, koeto nai-chesto polzvali turtzite pri pomohamedanchvaneto.
G-n Slatinski, vie znaete li neshto po tozi vapros?

Не, това не е истина. Къде по равното и клаустрофобично граовско поле турци... Не това е отговорът. Отговорът е в абсолютно сгрешената политика на Първанов спрямо Доган - на послушание, на обслужване, на отстъпки и това ще определи дългосрочната оценка за него - че в името на личните си интереси пожертва пред прага на сарая националните. Отново да напомня нещо, което много пъти съм изтъквал (и доказвал) в моя сайт - най-сериозното ми разногласие с Първанов бе заради неговата безгръбначност и плитко скроена пресметливост по отношение на Доган, съпроводени с пълна слепота спрямо бруталната корупция на върхушката на ДПС. ДПС е единствената партия у нас, която е превърнала корупцията в приоритет в политическото си поведение и която обучава своя актив на корупционни практики по отошение на властта и еврофондовете.

Благодаря за отговора.Това, което ни казвате, донякъде е успокояващо-това, че не е!Все пак е чист българин.Но неуспокояващото е, че най-вероятно на базата на поведението си е накарал хората да мислят обратното.Всъщност това е страшно!Защото едното е даденост, другото е придобита даденост.

Аз съм българин, обичам много силно България, но признавам си - смутих се от това "Все пак е чист българин". Не, че не разбирам какво искате да кажете, но какво да кажат онези български граждани, които не са етнически българи, а също като мен обичат България? Но на плоскостта на чистия етнос трябва да търсим, така си мисля, доколко един политик е полезен за страната си. Да вземем ДПС - там практически всички етнически българи във висшето ръководство са отвратителни мерзавци и корупционери, които нищо, освен погнуса не предизвикват у мен. И въ същото време познавам прекрасни турци, арменци, роми, евреи, които са истински български патриоти и извън България не се чувстват пълноценни, сънуват я с отворени очи...

За да се справим с всички, които попадат под "съмнителна като интелект, морал, възпитание и безкористност физиономия" ни е нужно единствено правосъдие - за всеки заслуженото и то бързо.

Единственият по-сериозен ресурс от време за новите управляващи в търсенето на широка и активна подкрепа в обществото е наистина Възмездието. Само ако възмездие, може да се накара обществото да повярва, че Тези са различни от всички останали Онез