Взривът на конспиративните теории и оргията на конспиролозите

Рисковото общество, в което постепенно навлизахме от началото на века, е сложно, комплексно, свръхдинамично, качествено различно общество. То е общество, което изисква адаптация – трудна и продължителна – към него.
За съжаление, нещата станаха анормално драматични с избухването на пандемията, макар че тя се вписва в общата картина на Рисковото общество, просто анализите и прогнозите (в т.ч. и мои) за възможни пандемии като стратегически рискове, не бяха чути и ние се оказахме неподготвени за сегашната пандемия.

Абсолютно неподготвени. Защо и как – това е тема на други текстове, не на този статус.
Важното е едно – Рисковото общество е общество на постоянно генериращи се рискове и на висока степен на неопределеност и прагова, критична несигурност. А хората не са свикнали, нямат навика, защитните механизми, способностите за адаптация към живот с постоянно генериращи се рискова и висока степен на неопределеност и прагова, критична несигурност.
По принцип хората, обикновените хора не могат да мислят комплексно, многофакторно, дългосрочно и стратегически. Те искат, те се нуждаят от лесни обяснения на сложни процеси, от леки решения на трудни проблеми.
Това е основната или една от основните причини днес такава скорост и подобно разпространение да придобият популистите сред политиците и конспиративните теории сред обществата.
И ако много повече през последните години в очите ни се навираха бруталните, арогантни, нарцистични и безпринципни политици, които излязоха почти навсякъде на преден план (включително в България), то с пандемията се отприщи и придоби взривни мащаби, фантастично и фанатично ескалиране бумът на конспиративните теории.
Ние сме просто до уши затънали сега в подобни теории. Абсолютно всичко, което се случва и абсолютно всички усилия да се противопоставим на това, което се случва, се „опакова“ в конспирология. Аз получавам на „лични“ безброй подобни теории, обяснения, „анализи“ и „прогнози“. Излизат книги и в сериозни наши издателства, на интелигентни и „вкусно“ пишещи автори, пропити и проникнати от конспиративни модели и сценарии.
Пандемията е времето на некнотролируем радиоактивен ръст на конспиративни теории и на конспиративно мислене. Нещо повече – ако не си склонен към подобни теории и такова мислене, ти си заклеймен, ти оставаш без аргументи, ти не можеш да се мотивираш, да сглобиш пъзела, да бъдеш чут.
Защото в Рисковото общество и особено при пандемията, няма лесни обяснения на сложните процеси, не съществуват леки решения на трудните проблеми.
А нямаш ли лесно обяснение и не виждаш ли леко решение, ти веднага си маргинализиран, отхвърлен, остракиран, охулен от масовото мислене, от масовото мнение, от масовата психика, от масовата психоза.
Що се отнася до хората, обикновените хора, то те са си все същите като преди векове – те наистина се нуждаят някой да им подреди картината на ставащото, да снеме неопределеността на случващото се. И да го направи бързо, веднага, с колкото се може по-прости аргументи и колкото е възможно по-близко до техните ограничени способности да обработват и преработват фактите в информация, информацията - в знание, знанието – в познание, камо ли пък познанието - в мъдрост.
По-различно е отношението към разпространителите на конспиративни теории, към начетените и смятащи се за многознаещи и дори всезнаещи професори и доценти, политолози и политтехнолози социални психолози и социални инженери – те се кичат с титли и книги, звания и знания, които волно или неволно придават в очите на широките народни маси достоверност на това, което те говорят. Те знаят на какви струни да натиснат, какви нерви на хората да опънат. Но безотговорността на сеенете на коноспиративни теории не ги смущава. Важното е думата им да се чуе и да пристрастят зажаднелите за достоверно разяснение хора, обикновени хора.
И тук вече не е трудно да се забележи новото при разпространителите на конспиративните теории. От възможни обяснителни механизми, които те предлагат, тези разпространители постепенно - защото за първи път в пандемичното време намират толкова много и толкова различна, но вярваща им публика -самите започват неистово да вярват в теориите, които лансират. И не само да вярват в тях, но да смятат конспиративните си теории в единствено правилните обяснения на това, през което човечеството преминава. От теория, тяхната конспиративна теория се превръща във вяра. В сляпа вяра. Писанията им все повече се превръщат в проповеди, твърденията им – в догми, критиките им – в хули, енергията им - във фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм.
Има една потресаваща личност някога в обожаваната от мен Флоренция – Джироламо Савонарола (1452-1498), който е в някакъв абсурден смисъл предтеча на Реформацията, на Лутер и Калвин. Страшна и удивителна личност. Със своя фанатизъм, с колосалната си енергия, с безпределната си сляпа вяра, с магията на разтърсващото си слово, той прави именно това – дава на хората, на обикновените хора, на простите хора, на простолюдието дори, това, от което те се нуждаят - лесни обяснения на сложни процеси, леки решения на трудни проблеми. И започва рушенето на прекрасната Флоренция, преследването на знаещите и имащите, изгарянето на книги и реликви, налагането на нов, суров, аскетичен, демоничен и паранормален ред.
Е, сеещите конспиративни теории днес по света и у нас нямат мащаба на великия отрицател и всичко знаещия обяснител Джироламо Савонарола - те са в общи линии и с малки изключения ситни, дребни като камилчета. Но щетите, които нанасят като съвкупен ефект не са никак малки, а могат и да се съизмерят някой ден с щетите, нанесени от Савонарола.
Днес такива като мен са безсилни да им се противопоставят. Винаги качеството е безсилно да се бори с количеството, търсенето на диалог – със самовлюбените монолози, апелирането към разума – с експлоатирането на чувствата, служенето на истинита – с генерирането на страхове…
Но мога само да ги посъветвам да прочетат за трагичния край на гениалния Джироламо Савонарола. В човешката история много пъти онзи, който разпалва огньове, накрая бива погълнат от техните пламъци.

Ах, да, остана да добавя, че Рисковото общество не е Проклятие, не е Ад, не е Божие наказание, не е Неподлежаща на обжалване присъда. То е ново Общество, с нови възможности, с нови надежди, с нови шансове, с нови перспективи.
Именно затова главата за Рисковото общество в моя magnum opus, монографията„Рискът – новото име на Сигурността“ (излязла в навечерието на пандемията) главата за Рисковото общество е назована „Няма нищо по-хубаво от Рисковото общество“.,
  
  16.01.2021 г.