Корабът на глупците

Слушайки и гледайки новините;
сърфирайки из информационните сайтове;
четейки писмата, които получавам на „лични“;
разговаряйки с приятели и познати, а все по-често и със случайно срещнати хора из (гр)адския транспорт, магазините, университетите, улицата;
просто съществувайки в България,
аз все по-често започвам да си казвам, че нашият живот прилича на филма на Стенли Крамър „Корабът на глупците“ (1965).
Това, впрочем е последният филм на фантастичната Скарлет - Вивиан Ли (в него тя е почти безлична, вероятно болестта ѝ си е казвала думата).

Нашият български кораб се носи сляпо по вълните на ежедневието – без стратегия и идея, унило и някак обречено. На него сме всички ние. И всички ние – от капитана през боцмана и лоцмана до последния моряк, богатите и бедните, здравите и болните, старите и младите, начетените и илитератите – явно сме глупците. Щом се вкарахме в такъв филм. Не, не говоря за филма на Стенли Крамър. Говоря за нашия си, български филм.

Защо казвам, че всички ние сме глупците? Ами защото всички ние носим вина за пошлостта и циничността на филма, в който участваме. Едни по-голяма, други – по-малка. Но няма невинни хора, че се докарахме дотам. В смисъл – че се докарахме дотук.
А това „дотук“ е бездарното ни и опростачено битие, все повече лишавано от елементарно съзнание. От осъзнаване в какъв филм сме се вкарали. От съзнаване, че трябва да направим нещо, защото ако не направим нищо, ще живеем още по-зле и по-грозно.

Някога един по-народному мъдър наш, син симпатизант, чичо Гришата, когато му говорехме колко абсурдно би било дори да допуснем, че комунистите ще спечелят първите избори, ми казваше – най-абсурдна от всичко винаги е била реалността!
Но сега знам, че по-абсурдна от тази наша днешна реалност няма. Няма и не може да има.

Никаква абсурдност не може да стъпи и на малкото пръстче на реалността в България...
Само ни погледнете премиера! И останалото ще бъде мълчание. Мълчание, защото всички думи са излишни.

Не е възможно умни хора да живеят толкова глупаво! Следователно не сме умни, а значи сме глупци или глупаци – изберете сами.

Някой може да ми възрази, че не съм прав. Ами има си стена във Фейсбук, да си ми възразява там!

Аз – за онези, които ми възразяват на моята стена - ще добавя само ироничната, дори саркастичната, а всъщност направо убийствената фраза, произнесена от единствения що-годе нормален пътник накрая на филма „Корабът на глупците“:
- Какво отношение има всичкото това към нас? Никакво!
  
  13.01.2021 г.