Филип Фрийман, „Александър Велики“

Доста солидна като професионален исторически подход и твърде увлекателна за четене като интригуващ исторически разказ биография на великия Александър Македонски.
Става дума за една удивително противоречива фигура, която е в топ 5, дори в топ 3 на моята (като любител) класация на най-великите държавници и пълководци на всички времена.
Той е редувал актове на безумна жестокост и на потресаваща справедливост. И е от такъв недостижим мащаб и калибър като индивидуалност, че към него не може да се подхожда с нормалните наши стандарти за оценка на ролята на отделната личност в обществените процеси.
Ще цитирам завършека на тази книга:
„Независимо дали одобряваме често пъти бруталната тактика на Александър, всеки здравомислещ изследовател на историята ще се съгласи, че македонският цар е един от най-великите военни умове на всички времана.
Само истински гений на бойното поле е можел да се изправи срещу Персийската империя с малки шaнсове и с бой да премине през Азия и да достигне Индия. А относно мотивите му допускаме сериозна грешка, като опитваме да изкараме Александър нещо повече от мъж с превъзходни военни качества и страстно желание да владее света. Възгледите, че македонският цар е като Прометей, който донесъл светлината на гръцката цивилизация сред бедните азиатски маси, са нeocнователни и са обида за напредналата култура на Древния изток.
За да разберем Александър истински, трябва да осъзнаем, че е мразел да губи повече от всеки друг в историята, но е бил и продължава да бъде символ на безпределните човешки амбиции с всички техни добри и лоши последствия.
Можем да порицаваме смъртта и разрушението, които е оставял след себе си, крачейки като колос през света, но няма как да не се възхитим от човека, осмелил се да извърши такива велики дела.“
  
  04.01.2021 г.