Съединението на властите и разединението на обществото

Прокуратурата за сетен път обслужи по най-откровен начин премиера и показа, че той е над законите, че е недосегаем за каквито и да било проверки. При това няма значение кой е главният прокурор – дали СЦ или ИГ – резултатът е един и същ.
Шепа хора, много малка шепа много богати благодарение на властта хора живеят в своя България, където закон не ги лови, където те винаги излизат сухи от водата.
Разделение на властите ли? Изобщо не!
Властите единствени у нас следват написаното на сградата (сега я наричат старата сграда) на Народното събрание:
Съединението прави силата.
Арогантното съединение на властите прави грубата сила на безнаказаността и недосегаемостта.
Бруталното съединение на властите узаконява правото на силата над силата на правото.
Безнравственото съединение на властите унищожава всякаква надежда за европеизация, модернизация, нормализация и демократизация на страната ни.
Циничното съединение на властите води до почти необратимото наше затъване в блатото на статуквото, лицемерно наричано стабилност.
Силата на самодоволното съединение на властите се противопоставя абсолютно успешно на безсилието на обезвереното разединение на обществото.
Нищо повече не мога да кажа, освен да кача тук отново написанатото от мен преди известно време, което може да бъде озаглавено така:
България плаче за промяна

Прокуратурата: В „онези“ записи няма нищо.
МВР: В побоя над журналиста е нямало насилие.
Така е в похитената и присвоена държава с покорените и покорните институции.
Властта е волна да прави каквото си поиска, отговорните институции никога няма да предприеме нищо, което да засегне интересите им.
Можем да наричаме политическия режим демокрация, ако от това ще ни стане по-леко.
А всъщност това е автократична система на недосегаеми изборни (избрани) аристократи.
Система, запазила лошото от соца и взела лошото от демокрацията. От демокрацията като сляпа и формална процедура. От фасадната, симулативната, имитационната, фейк-демокрация.
И така постепенно ние затънахме в едно уродливо политическо блато – без правила, без норми, без ценности, без изход.
Властта има всичко, за да се възпроизвежда още дълго на власт – милиарди (нищожна част от тях прелива от чекмеджетата), медии, държавни и „улични“ силови структури, правила, при които тя печели още преди първия съдийски сигнал.
Обществото се е разделило на 90%:9%:1%.
90% са безразлични към начина, по който ги управляват, апатични към случващото се, дистанцирали се от всичко, което не е свързано със собственото им оцеляване, страхуващи се от промяната, да не би да доведе до нещо по-лошо от лошото сега.
9% са много критични към властта, но на кухните, край масата, в личния си живот и във фейсбук. И това тяхно отношение им стига, за повече нямат нито време, нито желание, нито мотивация, нито сили.
1% са активните, всеотдайните, неуморните, протестиращите.
Но те са се окопали в своите радикални разбирания и са непримирими едни към други почти толкова, колкото са към властта. Не желаят да правят компромиси. Не искат да изменят на принципите си. Не могат да преглътнат недоверията си. Не са способни да се обединят в името на главната цел.
А главната цел е да се пресуши блатото на некомпетентното управление, на лишаването на страната от бъдеще, на арогантния и циничен език, на апокалиптичната корупция.
Даже тази главна цел не може да ги сплоти, да ги накара да си подадат ръце, да тръгнат заедно, да се борят с общи усилия.
Затова те, макар и единствените съпротивителни сили срещу бездарния и безпросветен начин, по който ни управляват всички нас и и срещу онези, които злостно, злорадо и злобно злоупотребяват с властта, абсолютно неволно стават съучастници в поддържането на този проклет политически режим, който мнозина от нас по инерция продължават да наричат демокрация…
Ако разсъждаваше като тях, великият Чърчил никога не би направил историческия си компромис, да се съюзи със самия кръволок Сталин, за да бъде победен другия, още по-страшния кръволок Хитлер.
Ако разсъждаваше така големият Кисинджър, никога не би убедил лидерите на САЩ в най-опасните и непредсказуеми с последствията, до които могат да ни доведат, години на Студената война, да разиграят китайската карта, като се сближат с едната тоталитарна, комунистическа и опасна за Запада държава срещу другата тоталитарна, комунистическа и още по-опасна за Запада държава…
Докато плащаме емоционален данък на нашите фундаменталистки по същността си възгледи, докато робуваме на нашите крайни и несломими убеждения, докато разсъждаваме, че може да сме малко, но да сме истинските, докато не намерим сили да потърсим вместо онова което ни разделя, това, което ни сплотява, няма да променим нищо.
А България плаче с горчиви сълзи за промяна. Тя по-добре от всички нас осъзнава, че така повече не може да се продължава. И тя жадува промяната не заради себе си. България е много високо над това. Тя жадува промяната заради всички нас, българите. Защото никой не ни обича всички нас, българите толкова, колкото ни обича България. Но всички ние изглежда обичаме себе си повече, отколкото нея. Затова не искаме да ѝ помогнем. И така да помогнем на себе си.
  
  22.12.2020 г.