Обезпътено общество

Водят се остри, злобни, свирепи и глухи един към друг спорове:
За и Против ковида.
За и Против Македония.
За и Против властта.
За и Против Европа.
Това е диагноза за объркано, отчаяно, обидено, ошашавено, огорчено, обезверено, обезпътено общество.
Ние сме тежка, жестока жертва на този, дето 10 години ни прави луди, смачква ни с арогантността си, с циничния свой език, с потресаващата му некомпетентност.
Той ще ни довърши като самоорганизиращ се социум, като социална общност, като интегративно цяло, като солидарна заедност.
Той се превръща в заплаха за нашето оцеляване и в невъзможност за нашето българско бъдеще!
  
  
  
  
  
Един от най-добрите ми приятели е историк.
Самият аз съм прочел и чета с интерес като любител десетки исторически монографии.
Но смятам, че е голяма и груба грешка да оставим политическите проблеми с Македония в ръцете на историците.
Историците (ни) са заложници на десетилетните им занимания с науката, на техния фундаментализъм и дори - в добрия смисъл - на фанатизма им. Това прави научният поглед обърнат към и закотвен в миналото.
А политиката гледа към бъдещето.
Някога Любчо Георгиевски и Иван Костов като политици-лидери отпушиха политически двустранните отношения, а историческите проблеми оставиха на историците, които за две десетилетия не помръднаха и на милиметър.
Само че сега политиците ни са или патрЕоти-шовинисти и реакционери, или безидейници-шмекери и въжеиграчи, които никога няма да пропуснат шанса да пропуснат шанса да са европейци и демократи.
Затова сме в улица без изход и в абсолютна европейска изолация...
  
  9-10.12.2020 г.