Чем богаты, тем и рады

Разбира се, че трагедията с двамата починали в болницата пациенти е голяма.
Само че винаги е важно зад дърветата да видим гората.
Ние научаваме за подобни случаи, както и за случаи на починали докато ги разкарват из различните болници, само защото конкретни роднини се обаждат на телевизиите и разказват за станалото.
Всички тези случаи, обаче, не са крайни, разтърсващи изключения, те са обикновено, безпощадно правило, грозна, но същинска част от правилото.
И аз на "лични" имам описана ситуация от лекар – правим им скенер, установяваме тежкото положение, после те сядат на столове или дивани в коридорите, чакат линейка и-иили болница, в която има свободни легла. И по някое време чуваме тууууп! – в коридора човек паднал и издъхнал, докато продължава чакането.
Пролемът не е, както като във времената на соца разсъждават тези дни премиер и министър – че ня някои отделни места има някои отделни аномални случаи.
Проблемът е в състоянието на нашата здравна система. Тя е катастрофирала. Правителството проспа 4-5 месеца, докато вирусът ни бе дал прозорец на възможностите, за да вземе мерки.
За главата на това правителство, което в момента препуска във всички посоки едновременно като конник без глава, по-важен беше кофражът на някой отдавна започнат строеж, на който не му се вижда краят, или асфалтът на някоя многократно откривана магистрала.
Нашата здравна система е загубила вече своя системен характер и своята здравна същност.
Тя е делва, разбита на парчета. Някои чирепчета може някак да напомнят за нея, но общо взето вече не вършат работа. Затова всеки се спасява поединично. Колкото – толкова, както – така, където – там, когато – тогава, с което - с това…
Само в болно властово съзнание стратегическият мениджър може да се занимава с разни тактически задачки. Той не трябва да разкарва джипката по кофражи и асфалти, той има огромната, стратегическата отговорност на най-високото,на стратегическото, на общо-системното ниво.
Ала за да си на такова ниво се искат интелект, наука, визия, стратегия. Все неща, над които Той е. Къде по-лесно е да джиткаш с джипката и да стреляш с безобидно, но шумно управленско джепане по дебелите крепостни стени на най-сериозните рискове, пряко засягащи оцеляването на държавата, обществото и гражданите.
За да се превземат тези крепостни стени се иска тежка управленска артилерия, а не лека prопагандна кавалерия.
Но, както казват руснаците:
Чем богаты, тем и рады…
  
  20.11.2020 г.