С такава власт

Има нещо много символично в нашата днешна политика спрямо [Северна] Македония.
Македония се бори за своето бъдеще. Ние се борим за своето минало.
Различен фокус, различна перспектива.
Огромни усилия ни отнема битката за светлото минало и навярно (и) затова се обричаме на тъмно бъдеще.
Сякаш Гоце Делчев (който по фамилните предания е идвал като драг и желан гост в къщата на моя прадядо, забележителния местен български патриот Панайот Делвински в село Стоб) ще стане по-малко българин, ако в Македония твърдят, че е македонец.

А междувременно е много показателно, че докато ние помпаме футболната си потентност с хапче „Гибралтар“ – това е вероятно най-слабият отбор в цивилизования свят,
то Македония ще участва на европейското първенство, което няма скоро да видим и през крив макарон. Защото футболът ни е като държавата - управлява се некадърно, корумпирано, нечестно и арогантно.
След 5 години, както сме я подкарали, ще дишаме праха на Македония не само във футбола.
Даже и аз, ако и мен, както двама перфектни колеги отдали 35 години с висок професионализъм, на едно висше учебно заведение, ме изхвърлят като мръсно коте от любимата дейност – преподаването на национална и международна сигурност, управление на рисковете, стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране на прекрасните млади българи, ще търся през най-зрелите си научни и професорски години (колкото са ми останали) в посока Македония. Там ценят много повече от нас знаещите и можещите, честните и почтените.
А че възрастна не е порок го доказа вчера на футболното поле един стар кон, който набеден, че е уморен, у нас отдавна щяха да го "убият", сиреч изхвърлят точно както се изхвърлят у нас мръсните котета – Горан Пандев.
  
  
  
  
С такава власт сме принудени да се спасяваме поединично в световния пандемичен океан.
Но откъде ни се натресе тази власт?
Ами ние си я стоварихме върху главите.
  
  13.11.2020 г.