Не е популизъм, не е

От извора...
Разказ на студент, 23 годишен, заразен с ковид:
- Хванах вируса от родителите на моята приятелка. Около две седмици след общуването с тях започна да ми става много лошо. Още преди теста бях наясно, че е ковид, толкова лошо не ми е било никога досега. На приятелката ми ѝ няма нищо, а тя живее с мен. След това вече поне седмица се редуват дни когато почти нещо ми няма и дни, когато ми е много лошо, трудно дишане, висока температура. Влошаване, оправяне, влошаване, оправяне...

Особено тежко и лошо ми беше в началото - без вкус, без обоняние, с висока температура. Преди това се подигравах с вируса, хихикахме си се в младежки компании какви изплашени, наивни и прости са хората, че това е грипче и други ала-бала, а сега, като се сблъсках с вируса си промених мнението на 180 градуса, но защо трябваше да се стига до такава причина да си го променя!? Видях я медицината, видях болниците, линейките, стискам палци на никого при това състояние на системата да не му се налага да търси подобна спешна помощ. Нещата отвътре изглеждат по герберски грозно. На лекарите, които са от първия пролетен сезон на вируса тотално им е писнало от тази рушаща се ежедневно система, не можете да си представите как мразят властта и Герб, че ги обричат на нещастие! Всичко е разбито в здравната система и нататък ще е още по-тежко за онези, които ще опрат до нея, а много ще опрат, защото вирусът едва сега започва да ни облага с кръвен данък.
  
  
  
  

Преди малко споделих тук разказ на студент, боледуващ от вируса. Разказ от първа ръка.
Всеки, който продължава да твърди, че вирус няма и не може и да има, а ако има, той е по-безобиден и от най-обикновния грип, смята, че това не е информация от извора на проблема.
Не знам какво е такава информация, ако разказът на боледуващ вече 10 дни тежко млад човек не е...
По повод на този статус, друг студент ми прати мейл със следните четири въпроса, повлиян от бързото реагиране на здравната система към по-равните сред равните - политиците:
1. На колко от обикновените хора веднага и незабавно им правят тест - без опашка и без никакво чакане за резултата, както на премиера и на лидера на опозицията?
2. Колко дълго премиерът и лидерът на опозицията са чакали линейката на бърза помощ и колко от обикновените хора биват обслужвани по същия бърз и гарантиран откъм обгрижване начин?
3. С колко от заразените обикновени хора съответната здравна инспекция контактува лично, както тя е направила с премиера и на колко от тях по тяхно желание карантината е била снета веднага, когато те са поискали?
4. Колко от обикновените хора както лидера на опозицията от първия ден на влошаването на състоянието им са поставени на системи с мобилизация на целия лекарски и лечебен ресурс на съответното елитно здравеопазващо и болестолекуващо заведение?
...
На някого от вас тези въпроси на студента могат да се сторят популистки. Но те са същностни, според мен, защото, както казва Насим Талеб (онзи с черния лебед), все повече политиците не залагат в решенията си своята кожа, не поемат рискове и не носят отговорност за тези си решения. За тях висококачественото и своевременно медицинско обслужване е гарантирано. Но това изобщо не е така за обикновените хора. И не просто в голяма степен не е така, но изобщо не е така.
За премиера или лидера на опозицията винаги ще има линейка, за доста от обикновените хора тя няма да дойде приживе.
Докато има такава безбожно драстична разлика между екстрите на висшите политици и дефицитите на нисшите обикновени хора, висшите политици ще вземат решения, които повишават стремглаво рисковете за нисшите обикновени хора.
Да, като оздравеят от вируса, висшите политици ще се държат нахално, направо нагло като Тръмп, който рече - щом аз се излекувах, всеки може да се излекува! Ала за Тръмп имаше (както и за Борис Джонсън) най-високото качество на медицинско обслужване, в най-модерната клиника, с най-съвременните лекарства и с най-добрите лекари. А за обикновените хора? За тях твърде често и все по-често, изобщо няма да има медицинско обслужване, изобщо няма да има клиника, където да се лекуват, изобщо няма да има нужни лекарства и изобщо няма да има лекари, които да им обърнат внимание, камо ли да ги лекуват.
А процентът на починалите сред постъпилите в болница ще надмине 60%, а на починалите сред интубираните (добрали се до интубиране) ще надхвърли 80%.
От тези проценти по-висок ще бъде само процентът на излекуваните висши политици, който ще гони 100%.
Макар че и това не е сигурно. Време е висшите политици да го осъзнаят. защото вирусът забавя, но не забравя. И никой не е гарантиран в битката с него, дори да е сред богоизбраните политици, а не сред простосмъртните обикновени хора...
...
  
  03.11.2020 г.