За деня на будителите

Мой студент ме поздравява с 1 ноември и в същото време ми пише:
- Когато се отбелязва 1 ноември, разбираемо се говори за будителите. Но будителите са едната страна на уравнението, ако може така да се каже. Имало е будители, защото е съществувал народ, способен да бъде буден и събуден от тях.
Ако го е нямало този народ, не би останала и следа от будителите. Кой празнува и чества, кой почита и тачи неудачници и неуспешни мечтатели, наивници и водени от илюзиите си романтици? Затова 1 ноември е ден и на будителите, и на способния да бъду буден и събуден народ! Днес ние по инерция наричаме будители представители на определени професии и някои по-популярни културни дейци. Но будители ли са те, когато няма народ, който да иска да бъде буден и събуден? То и будилникът прекъсва временно съня, но будител ли е той!? Народът е заспал непробудно в статуквото, в непромяната, в нежеланието и липсата на воля за нещо по-добро. Народът е в будна кома. За подобен народ будители няма. За такъв народ всеки, който иска да бъде будител е подобен на Сизиф, бутащ камъка нагоре, за да се срине камъкът долу, в дерето – отново и отново. Няма как 364 дни народът да спи, а на 365-я да вземе и да се събуди, да се пробуди. Будната му кома на този народ празнува днес - на 1 ноември. Тя може и да се нарича формално будна, но иначе си е кома. Тежка и непробудна!
  
  01.11.2020 г.