Страхливецът

„Опитах да говоря и със самите мафиоти, и в някои случаи успях. Трябва да кажа, че не винаги представляват абсолютното зло, тъй като често осигуряват работа и обществени услуги в региони, където няма никаква друга икономика. И честно, мисля че вършат добра работа.“
Миша Глени (Misha Glenny, 1958), автор на книги за организираната престъпност.
Всъщност нищо конкретно в момента не искам да кажа, само ще посоча, че дори в някои демократични държави въпросът не е дали организираната престъпност е във властта, а колко власт тя притежава.
Също така нерядко се получава един парадокс – организираната престъпност подяжда (понякога и изяжда) държавата, с това държавата става слаба и неефективна, а хората искат ред и сигурност, тогава този ред и сигурност им го обезпечава организираната престъпност. Хората са ѝ благодарни, без да си дават сметка, че ако държавата е силна и ефективна, тя ще им служи по най-добрия начин, докато организираната престъпност, която отслабва държавата и после я замества или се вмества в нейното управление, упражнява властта си не безкористно, а користно, с което ощетява хората и те всъщност плащат много по-скъпо за реда и сигурността и то го плащат с жизнен стандарт и деморализация на обществото.
Но да оставим тези разсъждения настрана и да ви препоръчам да прочетете този текст.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/10/05/4122602_edip_ot_bankia_ili_zas...
  
  
  
  
Той винаги е бягал от сраженията, дори те да са само словесни. Той е пропит от страх. Предпочита да се крие зад гърбовете на жени.
И много обича да са седем са срещу един. А щом те победят самотния противник, Той се появява да обере лаврите на победата и да се похвали с нея гръмогласно.
Но ако победата не е за хвалене, защото не е почтена или законна, Той излиза от сянката само за да нанесе последния удар на поваления противник.
Когато, обаче изходът от схватката не е предварително известен; той се скрива и никакъв го няма. Защото по природа и нрав е страхливец.
  
  
  
  
Манфред Вебер: Изборите в България са през март!
Даааа, Манфред Вебер не е Манфред Вьорнер...
Откъде ги намират в ЕК, ЕП и ЕС такива политкомисари, ЗКПЧ-та, агитатори от дружество "Георги Кирков" и квартални ОФ-председатели - ситни, дребни като камилчета!
Подобни посредствени партийни функционери са най-голямата заплаха за бъдещето на ЕС и Европа. Те няма да мирясат, докато не разглобят и разкостят най-великия съюз на държави, създаван някога - Европейският! Жалки същества, оперирани от всякакво чувство за мисия, кастрирани от каквато и да било потребност от мисия, сухи и скучни, довеждащи до досада и предизвикващи само скомина. Тотално о-габриел-яване на ЕК, ЕП и ЕС!
  
  
  
  
След пролетарския интернационализъм ще видим ли и енепейския интернационализъм?
Ще видим ли безпрецедентния провал на европейското партийно дясно и ще се покаже ли то сляпо, глухо и нямо, безпринципно, самодоволно и арогантно?
  
  05.10.2020 г.