Отново за плагиатите и плагиатството

Чета книга за сигурността на български автор. Виждам, че той привежда дефиниция, посочвайки, че я е взел от монография на чужд език. Но цитатът е всъщност мой превод от тази монография. Значи авторът е хитрувал на дребно, би трябвало да каже, че използва моя превод. Още повече, че – сигурен съм – той въпросната монография не я е виждал с очите си, камо ли да я е чел.

Ровейки се из Гугъл да хвана още подобни негови елементарни и в научен план непочтени хитринки (аз съм прочел 1000 страници научна руда и от там съм извадил с напрежение и безсъние 1 грам злато, а той без да си прави подобен труд, направо си присвоява без да ме упоменава, този извлечен от мен грам злато), изведнъж попадам на едно брутално плагиатство. Ето вижте по-долу. В моята монография „Сигурността – същност, смисъл, съдържание“, С.: Военно издателство, 2011 г., Аз съм написал: Съществува различни класификации на отделните аспекти на сигурността, т. е. на видовете сигурност: Първата класификация е свързана с потенциала на основните рискове и предизвикателства, заплахи и опасности, пред които е изправена системата и нейната способност да им противодейства. При тази класификация сигурността бива абсолютна безопасност, защитена безопасност, относителна сигурност и трансформационна сигурност... Може да се приеме, че сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, ценности, потребности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (абсолютна безопасност) или не застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (защитена безопасност), контролира (относителна сигурност) или управлява (трансформационна сигурност). Втората класификация се прави по основните компоненти на сигурността. Тя е свързана със спектъра на рисковете и заплахите за сигурността. При тази класификация сигурността бива политическа, военна, икономическа, финансова, социална, демографска, информационна, етническа, религиозна, екологическа и т.н. Третата класификация слага акцента върху способа, по който се „атакува” сигурността. При тази класификация сигурността бива „твърда” („hard”) и „мека” („soft”). Четвъртата класификация отразява връзката с институционалните опори на Държавата на сигурността (вж. и по-долу за тях). При тази класификация сигурността бива военна (обезпечава се от Армията, първата опора на Държавата на сигурността), вътрешна (обезпечава се от Полицията, втората опора на Държавата на сигурността), разузнавателна (обезпечава се от Специалните служби, трета опора на Държавата на сигурността), отбранително-индустриална (обезпечава се от Военно-промишления комплекс, четвърта опора на Държавата на сигурността) и гражданска (обезпечава се от Мрежата от институции, ангажирани с бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации, определяна от редица учени като пета опора на Държавата на сигурността). Петата класификация се прави според посоката, от която идват заплахите, опасностите и предизвикателствата към сигурността — от фактори, източници, субекти във или извън националната държава. При тази класификация сигурността бива вътрешна и външна. А ето какво е публикувал Димитър Иванов (да, същият, същият!): http://epicenter.bg/article/Prof--Dimitar-Ivanov--Natsionalnata-sigurnos... Съществуват различни класификации за видове сигурност. Първата класификация произтича от основните опасности, заплахи и рискове, пред които е изправена националната държава и способностите ѝ да им противодейства. Градирането на опасностите, заплахите и рисковете започва от абсолютна, преминава пред защитена и относителна, за да достигне до трансформирана сигурност. Сигурността и при четирите степени може да се осигури само тогава, когато основните идеали, потребности и ценности на държавата и нацията не са подложени на никакви заплахи и въздействие, които не може ефективно да се неутрализират, контролират и управляват. Втората класификация е според основните компоненти на сигурността, произтичащи от рисковете и заплахите към нея: политическа, военна, икономическа, финансова, демографска, социална, духовна, етническа, религиозна, екологическа, информационна, нравствена, психологическа. Третата класификация акцентира върху способа за атака срещу националната сигурност: когато заплахата и въздействието, а и отразяването им, са с материален характер, то сигурността (несигурността) е „твърда”, когато източникът на заплаха е нематериален - е „мека”, когато е смесен (например „хибридна война”) - заплахата за националната сигурност е комбинирана. Четвъртата класификация отразява връзката на националната сигурност с институционалните опори на държавата: военна (обезпечава се от армията), вътрешна (обезпечава се от спецслужбите и полицията), разузнавателна (от спецслужбите), отбранително-индустриална (от военно-промишления комплекс), гражданска (от структури за бедствия, аварии и катастрофи). Петата класификация е според посоката, от която идват заплахите, опасностите и рисковете: външна и вътрешна сигурност. В първия случай се гарантира защита на държавния суверенитет, териториалната цялост и границите, независимостта, националното единство и интереси, а при втория случай - вътрешният ред, икономическото и културното равнище, нравствеността, екологията, демографията. .... Край на плагиатстването. Пиша тук и сега не само заради плагиатството, а и защото при подобно плагиатство следващите автори решават, че написаното от плагиата – в случая Димитър Иванов, - е всъщност общоизвестна истина и нататък вече изобщо не цитират никого, а го приемат като теоремата на Питагор – всички я знаят и точка. И по този начин ограбват моя труд, прочел и осмислил тонове книги, за да кондензира капчица знание. Така преди време един бивш шеф на ДАНС ме преписвал надлъж и нашир за да се хабилитира (да стане доцент). Аз питам негов колега – как така с плагиатство се става доцент? А той – не го закачай, моля те, той е добър човек, изобщо не е знаел, че написаното от него е твое, решил е, че това е истина от древни научни времена и всички я знаят, някой Харвард или Оксфорд някога са я оповестили и оттам е тръгнала. Демек добрият човек е плагиатствал без да знае, че плагиатства! Ах, да, моят колега ми добави още нещо – ако аз тръгна да доказвам плагиатството на добрия човек, ще помислят, че разчиствам лични сметки, че го правя от обида – че не аз съм бил шеф на ДАНС, че ме води егото, че не знам какво още. И ще загубя във всяко отношение. Сиреч – ще пострада не плагиатстващият, а плагиатстваният. ... Да добавя само, че редица мои приноси в науката (може да са приносчета, но са си мои) се заимстват без цитиране, шестват от книги в книги и от дисертации в дисертации и наистина е вярно, че мнозина от ползващите ги и не знаят, че всъщност това са си мои нещица - мога да изредя поне десетина такива приноси (приносчета), сред които най-плагиатствана е Схемата за петте нива на сигурността. А причината за това е културата на плагиатстване, която се шири у нас практически безнаказано. Веднъж дори един ректор ме попита дали е вярно, че някакъв абсолютен Остап Бендер е плагиат и аз му показах плагиатството от мен – беше брутално. Ректорът ми благодари, че съм спасил висшето му учебно заведение от обвързване с този Остап Бендер (защото наистина като него няма втори) и така доброто име на ВУЗ-а не е пострадало. За моя изненада, след месец срещнах този Остап Бендер в същото висше учебно заведение, вече назначен на работа там! Имал връзки и позиции сред хората на властта...
http://epicenter.bg/article/Prof--Dimitar-Ivanov--Natsionalnata-sigurnos...
  
  01.10.2020 г.