Време е за Промяна – ето защо

Отдавна се знае, че Той живее в паралелна реалност, в която всичко цъфти и връзва, българите на талази се връщат в страната, заводите никнат като гъби, инфраструктурните проекти задминават седемте световни чудеса, народът го обича и боготвори, а Той е единствен и неповторим, нужен като слънцето и въздуха на всяко все още живо българско същество!

Само че задълбочаването на това психологически нездравословно състояние дава дефекти, поне четири от които са много тежко излечими и застрашават психическото здраве на властта и на голяма част от обществото.

Първо, Той не само живее в паралелна реалност, но губи сетивата си по отношение на истинската, реалната реалност, престава да я вижда и да я чува, а това води до когнитивен резонанс, до тежък морален далтонизъм и може да причини много сериозно ценностно и нравствено разстройство, да доведе до липса не само на всякаква връзка с истинската, реалната реалност, но и да загуба на каквато и да било представа за нея.

Второ, в стремежа да му угодят, да погълнат всяка негова дума, да се пропият от всяко негово видение, все повече от партийните му функционери не се усещат, че имитацията на възприемане от тях на реалността такава, каквато я вижда и осезава Той, постепенно се трансформира у тях в изкривяване на оптиката и принципите, схващанията и нагласите и те вече виждат и осезават реалността, паралелната реалност по същия начин! Вижте монтанските Му протежета как съвсем откровено и екзалтирано вярват, че фантасмагоричните архитектурни проекти и строителни чудеса, които кипят и бушуват в главата Му, са действителни, че даже и още по-съвършени! А това вече прилича на спиритически сеанси в някаква секта, където напушени и нашмъркани от сугестията и проповедите Му, сектантите изпадат в транс и повтарят в унес – Той е велик, Той е благодат, Той е наместник на Господа, Той е нашият Лидер, слава, слава, слава, слава!

Трето, Той и неговите последователи, които не се свенят да използват цялата твърда, груба сила на държавата, за да отстояват режима Му, правят следващата крачка в естествената си (д)еволюция – те не просто и не само живеят в измислената реалност, но вече ни принуждават да живеем и ние в нея, да съществуваме и светоусещаме според нейните закони, канони, правила и процедури! А това вече е предпоставка за адски сериозни колизии, защото можеш да се опитваш да накараш много хора да вярват на това, което ти им говориш за реалността такава, каквато я виждаш, но не можеш да ги принудеш дълго време да живеят в подобна несъществуваща, имагинерна реалност без да им донесеш безброй беди и дори катастрофи. Пример, можеш, стоейки на водната кула край един басейн да внушиш на намиращите се около теб твои следовници, че долу празният басейн е пълен с вода, но ако ги накараш и да скочат в уж пълния басейн, пораженията за тях биха били невъобразимо тежки.

И четвърто, когато ти живееш в паралелна, измислена реалност, не можеш да разбереш защо хората не я виждат такава, каквато я вижда подпухналото ти от нарцисизъм и мания за непогрешимост съзнание. Но ако си политик, водач, висш управленец, властодържец и цялата силова мощ на държавата ти е в ръцете, то рано или късно – Историята го разказва, показва и доказва – ти започваш да изпитваш омраза и омерзение към всеки, който не вижда и не възприема реалността като теб, смяташ тяхното невъзприемане на реалността по твоя начин за дръзко предизвикателство спрямо теб, за обида лично срещу теб, за пълно отсъствие на признателност към теб, за черна неблагодарност спрямо теб и тогава опонентите ти стават врагове, делата им са престъпни, позиците им са близки до национална измяна, действията им са насочени срещу твоята висша легитимност, а това всичкото означава, че всякакви мерки срещу тях са оправдани, включително репресивните и дори крайните.

Става дума за една спирала, толкова често случваща се в Историята – даденият водач тръгва от личната обида, че не му признават вижданията, представите и осезанията на реалността и стига до абсурдна, неоправдана репресия, като той успокоява и примирява съвестта си с това, че по друг начин с враговете на народа не може да се постъпва – в името на народа и за благото на народа.

От психополитическа гледна точка, подобни състояния и поведения са описани отдавна в дебелите книги по обществена психология и лидерска патология. Те започват като безобидни нарцистични склонности и наклонности на прекомерно и безкритично към себе си Его и могат да завършат някой ден с тежки болестни състояния. Защо да чакаме да прочетем някоя от тези дебели книги до края. Не е ли по-добре докато сме още в първоначалните ѝ глави да вземем мерки всичкото това да не ни сполети. А че то ще ни сполети, ако не вземем мерки като общество и не потърсим Промяната, в това можете да не се съмнявате. Само че тогава ще бъде много късно, а цената, която ще платим ще се окаже с десетки пъти по-висока.

Време е за Промяна. И колкото по-рано се случи тя, толкова по-безболезнена ще бъде и по-успешна, на по-ниска цена и с по-малко рани не само по повърхността, но и в дълбоките същност, смисъл и съдържание на обществения ни организъм.

P.S.
Странни пируети на мисълта!
Първо я уважава, после я нарича ТКП.
Първо ги нарича мафия, после ги уважава.
  
  12.09.2020 г.