Сила есть, ума не надо

За вчерашната срещу при президента с МВР-началството знам каквото знам от медиите.
И от това, което съобщиха и показаха проследените от мен т.нар. средства за масово осведомяване –
„медии“ и медии;
казионни и нормални;
слугински и с мъка опазващи достойнството и оцеляването си;
лъжещи и опитващи са напук на всичко да донасят истината до хората –
останах поразен.
И още съм поразен!!
А останах поразен и още съм поразен, защото хората от МВР на тази среща се държаха агресивно спрямо държавния глава, четоха му морал, демонстрираха пълно отсъствие на съзнание, че подчинените им – по висшите политически указания и по тяхната воля – превишиха с пъти правомощията си и пребиха невинни граждани, съзерцаваха безучастно провокаторите и демонстрираха асиметрична агресия спрямо нормалните протестиращи!
Представете си щом те четат морал на държавния глава и го натикват в ъгъла с абсолютното си чувство за правота и непогрешимост, та даже в един момент той сякаш загуби присъствие на духа, стресиран от арогантността им, какво всъщност е в главите им и как те инструктират личния състав (който за разлика от тях няма да получи нито повишения в йерархията и званията, нито компенсации за моралното и физическо страдание - за това, че защищава с гърдите и съмненията си властта, чийто вожд и учител страхливно и дезертьорски се е изпокрил по това време в миша дупка!
Това поведение на притежаващи монопола върху истината от последна инстанция, тази словесна бруталност спрямо президента, тази мания за безусловна непогрешимост, тази неприкрита омраза спрямо протестиращите – те са опасни, прекалено опасни, за да бъдат приписани на превъзбудата от сблъсъците по време на протестите!
Да, аз съм съгласен – полицията не може да бездейства, когато я удрят и охулват.
Да, аз съм съгласен - полицията трябва да дава отпор на брутаялния вандализъм.
Да, аз съм съгласен -полицията трябва да опазва честта и достойнството си, защото ако над нея показно и публично издевателстват няколко десетки провокатори, кой после ще я смята за опора на обществения ред.
Да, аз съм съгласен - във всяка демократична държава полицията може и да ни бие – ала ако сме си го заслужили!
Но когато хората протестират
срещу лъжещата и мажеща власт,
срещу безпределната и безсъвестна корупция,
срещу тоталната липса на правораздаване и въпиющото презрение към справедливостта,
срещу олигархията и нейните управляващи марионетки,
срещу циничния език и просташкото поведение на лица, облечени с най-висша власт,
срещу похищаването на държавата от нечисти и да си го кажем направо – мръсни задкулисни интереси,
то хората не само не трябва да бъдат бити – те не заслужават да бъдат бити.
Да си го кажем направо – може и конкретни полицаи, а не полицията като система, да са биячите с електрошокови палки, бабаитите с боксове, наглеците с черепи на куртките,
но отговорността е преди всичко на политическото ръководство в системата за сигурност, което е разпоредило побоите –
и това са премиерът, вътрешният министър и заместник-министрите в МВР (защото не съм чул заместник-министър да се е дистанцирал от малтретирането на гражданите, с чиито данъци се издържат биячите в униформи и техните тежки и жестоко налагащи въоръжения) - най-напред и най-вече,
а след това вината е и на висшето професионално ръководство в МВР – начело с главния секретар.
Попитайте всеки редови служител в МВР – той ще ви каже как в сградата на министерството по най-високите етажи от два месеца ври и кипи омраза срещу самата идея за протестите! Там е нагъчкано с хора предани на властат и лично на Него! Те нямат визията, те нямат ценностната система, те нямат принципите, те нямат съвременното образование да са на нивото на предизвикателствата, липсва им самата базисна култура за действие в демократична среда и социални конфликти.
Системният, систематичният подбор на подобни хора, започнал още от едно фамозно и надуто с въздух главно секретарство (за който подбор съм писал тревожни анализи още 2002-2006 като секретар по националната сигурност на президента Първанов), достигна до своя логичен, неизбежен, деструктивен и краен резултат –
макар в системата на МВР все още да има немалко компетентни, честни, родолюбиви, демократично мислещи и по човешки действащи полицаи и цивилни,
главата на МВР е тотално деформирана, увредена, скарана с професионализма и по-страшното – лъхаща, дъхаща на късен тоталитарен соц, мислещ си и въобразяващ си, че МВР служи на властта, а не на народа, че МВР е меч на управляващата партия, а не щит на обществото!
Когато този системен, систематичен подбор близо 15 години издевателства над свещената за демокрацията система за вътрешна сигурност и обществен ред, ние получаваме това, което имаме днес като връх на МВР – генератор на убеденост, че всеки, който не е с властта и лично с Него, заслужава малтретиране, бой, просване на паважа и физическо и морално унижаване.
При такъв връх на системата за вътрешна сигурност и обществен ред бе въпрос на време тя да нареди на подчинените си да хванат сопата и да започнат да правят това, което бе правено на 2 септември.
Вероятно за МВР имаше най-много закони през тези 30 години и най-много реформи.
И парадоксалният резултат от тези закони и реформи е, че върхът на МВР все повече е убеден, че може да действа в разрез със законите и по политическа, дори партийна целесъобразност, а МВР се оказва най-лошо реформираното министерство!
И затова, ако не се въведе демократичен, модерен, нормален, европейски ред в МВР, нашата полицията не само все по-малко ще ни пази в бъдеще, но и все повече ще ни бие.
А да биеш невинни граждани много ум не е нужен.
Ненапразно в Русия казват – сила есть, ума не надо…
  
  065.09.2020 г.