Европа - безочливо сляпа

Още от самото начало на участието ми в политиката след 1989 г. съм вярвал в Европа и в европейската идея. Тогава повече някак интуитивно, като ментална нагласа, по-късно - с навлизането в сгъстените слоеве на знанието в сигурността и отбраната, външната политика и вътрешния ред – далеч по-осъзнато и по-аргументирано, пречупено през призмата на националните интереси и националните стратегически избори.

Последната част от последната ми научна книга така и се казва – Ние, европейците.
Продължавам да вярвам в Европа и в европейската идея и днес, но чувствам, че тази вяра започва да затъва все по-дълбоко в съмнения и разочарования.
Ние, европейците, може да сме различни като народи, общества и граждани, но нашата политическа идеология се базира (трябва да се базира) на общи принципи и ценности. Те са всъщност (най-малкото – трябва да са) истински общото между всички нас, европейците.
Вместо това, все по-често виждам двойни стандарти, липса на разбиране, че европейските държави и общества са като ябълките в една обща кошница. Има ли една гнила ябълка в кошницата, тя ще пренесе гнилостта си и към останалите ябълки.
Жалко, че Европа е толкова безочливо сляпа към това, което представлява и онова, което върши властта у нас. Заради тази власт и нейните дела, България е гнила(та) ябълка в европейската кошница.
Много съм огорчен от разговора преди малко с мой познат, който работи в европейските структури в Брюксел. Той ми се обади да пита какво става у нас, защото знае, че нещо става, но Европа не го вижда и чува.
Казах му с няколко думи и попитах – какво мислят в Брюксел за случващото се в България?
Неговият отговор не би никак утешителен:
- Тук всички зад гърба на вашия премиер му се присмиват, той е станал нарицателно, обсъждат го, когато чиновническите партита или политическите соарета имат нужда да се поразвеселят и да се посмеят от сърце, ширят се какви ли не анекдоти за недодялаността и поведението му, за това как понякога не може да схване за какво се води дискусията. Но това се отразява главно върху отношението им към вас, българите – те много често ви иронизират даже малко грубо, че сте си го избрали и преизбрали. Обаче ако той не падне сега от власт и някак удържи нещата, те ще работят с него, макар че още повече ще му се присмиват и още по-иронично и още малко по-грубо ще се отнасят към вас, българите. Брюксел няма да си мръдне пръста да окаже каквото и да било политическо съдействие на процесите в България, тук на никого не му е до вас. Трябва да се оправяте сами. В това се превръща постепенно Брюксел – задоволява се да се отнася към премиера ви като към един пословично карикатурен образ, но е сляп да види как липсата на позиция за недъзите на неговото управление изпразва от съдържание каквото и да е упование на българите в ЕС. Брюксел е безсилен дори поне мъничко да проумее, да се досети, че българският премиер не е само български, а брюкселски, европейски проблем. Така че Ник, надежда всяка тука в Брюксел оставете и запретнете там, в София още по-здраво ръкавите, да си свършите работата сами...
  
  02.09.2020 г.