Не съм точният човек

Възрастен човек (в смисъл на видимо доста по-възрастен от мен) купи лекарства в аптеката и понеже аз бях малко зад него на опашката, ми каза, че иска да обменим само две приказки, затова ще ме изчака отвън.
За да се измъкна от евентуалния дълъг разговор
(от опит знам, че когато някой на партийно събрание или научна конференция започне с Ще бъда кратък!, то задължително няма да бъде кратък, защото с направената уговорка някак снема словесните си задръжки и губи представа за времето),
понеже не водя политически разговори на обществени места, отговорих Добре, но аз наистина бързам!
...
Човекът стоеше до входа на аптеката, протегна ръка (поемайки я, усетих как тя трепери и е нездравословно суха). Веднага започна:
- Нищо не искам от Вас, признавам си, че някога гласувах за Борисов, но постепенно загубих уважението си към него, защото е прост човек с бързи рефлекси, защото е груб и невъзпитан, но от Бога има харизма за хората без критично мислене и с първосигнални емоции. Няма да му коментирам политиката, доколкото при него липсва политика в нормалния смисъл на думата, а е главно шмекеруване за лапнишарани, профукване на огромни пари без трайни последствия и ползи за обществото, обграждане с по-прости от него или с хора по-умни от него, но със слугински манталитет... Вие по-добре от мен ги описвате тези работи. Борисов не разбира, че всяко седене на власт си има край, особено ако е продължило по-дълго. Такъв е естественият ход на нещата! Неговият срок във властта изтече, той навлезе в период, когато е на власт с изтекъл срок на годност, затова седенето му на власт започва да се вмирисва, да се вкисва, да гранясва и да мухлясва. В скоро време тази негодна стока – властта му – няма да може да се консумира и от най-задръстените и маргинални хора от народа, дори, дето се казва, на промоции да им се дава, камо ли и без пари. Край, мина му времето да е на власт! И чудеса да прави, и милиарди да хвърля на вятъра, краят си е край. Да го пита човек от страх ли или от алчност се е впил във властта? Впил се е така, че главата му е под кожата на държавата, а отгоре е едно набъбващо тяло и само се тровят съпротивителните сили на общество – нищо повече. Чудя му се как не го разбира, как не съзнава, че като си подаде оставката, от която така се опасява, ще му олекне! Ще му олекне. Всичко е до време. Неговото време изтече. Из-те-че! Защо не иска да го схване!? Той трябва не да мисли и драпа как още поне малко да остане на власт и нещата да станат неуправляеми, а да започне да управлява оттеглянето си от властта, да има поне някакъв контрол над това оттегляне. Иначе рискува много по-тежки последици дори от това, от което с право и основание се страхува.
...
Да, мисля си аз, ето отново – „само две приказки“ – и отиде, та се не видя. В един момент успявам да се вмъкна в монолога на този човек:
- Да, така е, всичко е точно така, но защо ми го казвате на мен, аз какво мога да направя?
- Можете, можете! Именно такива като Вас десетина души, дето сте умни хора, дето не сте анонимни за обществото, дето нищо не искате повече и от политиката, и от властта, трябва да се опитате да бъдете посредник между протестиращите и Борисов. Между протестиращите, които са най-различни като възгледи и позиции, и Борисов, единствено Борисов – той е сам и самотен, така си ги е подбрал, че всички около него са кьорфишеци и пълнеж, кухи, та дрънкат... глупости. Убедете протестиращите от една страна, че след оставката на Борисов всичко трябва да мине в рамките на демократичните закони и процедури и няма да има реваншизъм и ексцесии, репресии и извънсъдебни разправи; а от друга страна обещайте от името на протестиращите на Борисов мирно предаване на властта и европейски гаранции за личността му. Иначе може да стане голям сакатлък. Отворете му очите на Борисов, такива като Вас трябва да го направят, дето не искат по никакъв начин лична изгода от падането му – кажете му, че хубава или лоша да е била политиката му, просто е дошъл нейният край, такива са законите на обществото, такъв е логичният ход на процесите. Останалото е мизерия и гниене. Кажете му, че той е на власт де юре, но вече не е на власт де факто, само си мисли, че е на власт, но това всъщност се нарича фантомна болка, както сърби и боли отрязаният крак. Сърби и боли, човек иска да се почеше, но кракът му го няма. Да проумее това и да минава в миналото. А Историята някой ден утре да преценява дали той ще остане с нещо хубаво запомнен и в бъдещето.
...
Макар да избягвам да говоря за политика на обществени места, реших да кажа на моя събеседник следното:
- Не, не се обръщате към точния човек. Защо ли ? (Виждам как не е съгласен с мен и се кани да каже нещо.) Чувствам в думите и идеите Ви рационално зърно, може би предлагате възможен изход от задънената улица. Но забравяте едно – не е въпрос само в това, че, да приемем, макар да ми е все пак деликатно и неудобно да се говори така за мен – че аз съм сред умните хора, сред някак по-известните за обществото, че наистина съм приключил завинаги и с политиката и не влагам корист, не търся келепир... Но това, което пропускате е, че аз вече съм бил в политиката – от 1990-1994 г. в парламента и 2002-2006 г. (да приемем и това за участие в политиката) като секретар по националната сигурност на президента Първанов. С други думи, аз съм от „бившите“ политици, от онези, които са можели, ако са можели, да направят каквото са можели. Всеки, който ме познава като политик, има свое мнение за мен. Вярно, за жалост мнозина мислят за мен не това, което аз съм, а както е прието да се мисли за мен, както е било внушено да се мисли за мен. Имам си своите грешки и заблуди, па макар и направени без корист и корупция. Значи тръгна ли аз да правя нещо сега от рода на предлагането от Вас, веднага ще се възродят всички мълви и слухове за мен, ще се каже – хайде и този политически труп, този политически динозавър се прилепи към каузата! Не бива да се допуска никаква сянка върху тази кауза. Така мисля аз. Не искам негативното, което някои мислят за мен, дори според мен то да е несправедливо в огромна степен, да се отразява на титаничната битка за Промяна. Може би и да се намерят десетина умни, известни, без претенции за власт хора в държавата ни, които да са посредници между протестиращите и Борисов, за да се договори неговото слизане от власт и му се дадат някакви защитни гаранции, та да се отпуши задънената улица и Борисов, който дори да е бил, вече отдавна не е част от решението на проблемите на България, а е главният проблем на България, да се махне и да престане да бъде тапа, заседнала в гърлото на държавата, но аз в никакъв случай не съм сред тези десетина души и нямам моралното право и историческото време да бъда.
...
Човекът изведнъж загуби всякакво желание да продължава разговора. Само махна с ръка, обръщайки ми раздразнено гръб:
- Ако всеки като Вас захване да се дърпа, то тогава нека става каквото е писано. Само дето това, което в такъв случай ни е писано няма да е никак хубаво. Но какво да се прави, като явно наистина ни е писано да стане нещо, което няма да е никак хубаво...
  
  01.09.2020 г.