Безпрецедентно

Според познат, който е по-запознат :) с нещата (с когото обменихме няколко думи за когнитивния, познавателния проблем, заради който нашият човек не е схванал същностни неща в Брюксел), възможно обяснение е и това, че съставите на делегациите са били силно редуцирани този път, направо тройно, та като се вземе антуражът, не остава място за висококвалифицирани експерти, каквито все още имаме...

Да, това че практически безпрецедентно за цяла Европа премиерът ни не знае бъкел чужди езици, е проблем. Но и буквалният превод от добър преводач на говоренето в залата не е решение. Нужен е капацитет за обработване и анализ на информация, нужни са знания. Защото ако използваме Талмуда - ние разбираме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.
Сниженият капацитет незабавно орязва големия обем сложна информация, като отстранява не маловажното, а трудното за разбиране. Колкото по-снижен е капацитетът, толкова по-склонен е той да опростява нещата, да се плъзга по повърхността им.
Едно от решенията на този тип проблеми са експертите.
У нас да си експерт не е престижно, защото експертът е личност и има собствено мнение. Той много трудно може да си криви душата и да казва на Боса не това, което трябва, а онова, което Босът иска да чуе.
Ние страдаме от остър и ескалиращ дефицит на експерти и експертиза.

И от личен опит знам, как първите, които отпадат от делегациите са силните експерти, често възприемани от Боса като дръзко предизвикателство пред собствената му некомпетентност.
Мога да разказвам дълго как съм се сблъсквал със ситуации, при които от наша страна пътуват "куфари", а едни румънци например, винаги пращат големи делегации с маса отлични експерти в тях.
При едно посещение на президента Първанов в Белия дом (където дясната ръка на президента на САЩ е съветникът по националната сигурност, с който аз бях в много добри работни отношения), в последния момент аз бях изваден от делегацията и на мое място бе включено едно момченце от квотата на Доган, което нито разбираше от икономика, нито имаше какво да прави там, но пък беше момченце на Доган.
Представям си какво си е помислил "колегата" national security secretary на президента на САЩ за начина, по който си формираме делегациите. А този "колега" е петият по сила в американската администрация и едва ли не единствен може да влиза при президента по всяко време на денонощието...

Накратко, за мен последната среща в Брюксел постави много сериозен въпрос пред управлението на държавата ни. Случилото се там е направо потресаващо.
Дали незнаенето на езици, дали рязко съкратената откъм експерти делегация, дали психологически специфики на премиера, дали ерозирането на доверието в ЕС към него, но ние за първи път с такава сила се сблъскахме със ситуация, когато премиерът на България не е схванал, не е разбрал, не е осъзнал и не е осмислил главното, за което бе тази среща на ЕС.

Ето защо трябва да си направим много сериозни изводи - в името на доброто на България:
-- За това, че експертността на високите нива на управлението ни е силно намаляла и изтъняла в резултат на дългогодишно системно пренебрегване и понякога - презиране.
-- За това, че е дълбоко увредена културата на подготовката на властта за важни срещи - няма предварителни дискусии със специалисти от различни кръгове и структури, няма изработване на позиция с различни алтернативи, няма мандат от компетентните институции, няма прозрачност с какво се отива на важни самити и конференции.
-- За това, че обществото така и не получава точната информация как се е преговаряло и какво е договорено, освен гола и разпищолена пропаганда за лапни-шарани.
-- За това, че времето и стратегическата ситуация в глобален, континентален, регионален и национален план става все по-динамична, все по-сложна, все по-нюансирана, все по-противоречива и дефицитът от компетентност, образованост, възпитание и култура на най-високите нива на управлението може да се превърне сам по себе си в твърде сериозен риск за националната сигурност. Все повече "високите" политици не са само хора на птичия поглед, те трябва да имат дълбочинни познания за процесите, по които са призвани да взимат решения. В това отношение България се превръща в тъжно за мен и крещящо за Европа изключение...

  
  22.07.2020 г.