Той не е разбрал!

Както и да го коментират, обяснението е простичко и по Бръснача на Окам:
ББ не е разбрал 4 неща:
1. За какво е бил Спорът в Брюксел.
2. Какви са били двете главни алтернативи в този спор.
3. Каква позиция за България е трябвало да отстоява.
4. Какво е договорено.

  
  
  
  
Абсолютно и категорично против съм правенето на всякакви бакалски сметки след постигнатото днес разпределение на средствата от ЕС. Там има различни приоритети при постигането на споразумение за бюджета и различни процедури за отпускане на средствата - пряко и обусловено.
Но понеже отново, както преди време (или както обикновено) Победителят се връща триумфално, посрещнат от фанфарите на придворните и приолигархичните медии, ще сляза за миг на нивото на Неговите бакалски сметки.
Взимаме достигнатото споразумение за 1.82 трилиона евро.
Да напомня:
1 трилион е 1000 билиона.
1 билион е 1 милиард.
Следователно 1 трилион е 1000 милиарда.
Взимаме след това общото население на ЕС.
Взимаме и населението на България.
Използваме простото тройно правило за да решим следната задача:
Ако за цялото население на ЕС бюджетът е 1.82 трилиона евро, то колко е делът от този бюджет за населението на България?
Пресмятаме и получаваме приблизително 29 милиарда евро!
На нивото на бакалските сметки се получава, че имало там наш премиер, нямало там наш премиер, делът на България е 29 милиарда евро.
Така че фанфарите малко се престарават.
Там основният спор не е бил коя държава колко да "гепи", а кое, предполагам, да вземе връх - дали инвестиционното мислене или разходното мислене - дали парите за развитие или парите за кешово компенсиране.
А когато се уточни кое, какво, как и колко, вече какво ще се падне на България е резултат от просто тройно правило.
Но нашият премиер явно не е разбрал за какво се спори там така ожесточено. За да го разбереш се иска не просто знание на английския или френския езици, а политически, геополитически, финансови, икономически и редица още знания. Даже не само знания, а познание.
Аз в тези неща съм все пак лаик. Но съм сигурен, че много скоро експертите ще "дешифрират" какво се е случило и колко се е получило сега в Брюксел...
Съвсем трети въпрос е как се усвояват тези средства.
Но това за нас не е въпрос.
Защото ние знаем неговия отговор.
Получихме го не по простото тройно правило, а по простите наблюдения с невъоръжено око.
  
  
  
  
Прочетете този текст на Аделина Марини.
И се замислете какви ги говори ББ!
За ББ парите са цел. Не, те са всичко.
Той затова и всичко мери в пари - кеш, в брой и на ръка, които могат да се докопат и харчат безотчетно или с колкото се може по-малък и по-повърхностен контрол.
Да, ама не, както казваше Петко Бочаров!
И за пари е ставало дума в Брюксел, а и не може да не става дума за тях.
Но е ставало дума и за много други неща, които са целта, а парите за тях са само средство.
Много пъти е отбелязвано от анализатори, че ББ не е разбрал на съответния форум за какво всъщност се е говорило и какво е договорено.
И сега не е разбрал. Защото не разполага с необходимите инструменти за това - езиковата бариера е сурова и жестока.
Но той няма и достатъчните инструменти - моделът и начинът на стратегиране и мислене, приоритетите и ценностите, нагласите и поривите, въображението и мечтите.
За него от първия момент на преговорите е важно само едно - как ще се върне и ще ни го забие с бодър рапорт като Спасител, като Благо, като Щастие, като Безалтернативност за нас - така и неоценилите величието и историческата му роля вечни мрънкала и недоволници...
На едното блюдо е голямата Европейска идея, а другото блюдо е една нелечима провинциалност...
  
  
  
  
А ето и текстът на Аделина Марини
Може би мнозина от вас днес ще прочетат, че Орбан и ко са спечелили, а ЕС е изгубил. Признавам, че това беше и моята първа реакция, след като разбрах за сделката, сключена след пет дена преговори от Европейския съвет. Други вероятно вече са се настроили твърде негативно срещу северната петица, наричана от всички "четиримата скръндзи" (станали после петима). Това обаче е твърде некоректно и прибързано заключение и сега ще се опитам да зуумаутна и да ви покажа дъ биг пикчър, така както я виждам аз.
1. Най-важното в следбризходна Европа е, че многогодишният бюджет не е намален, за което заслуга има основно Ковид-19, но е разделен на две и тук е най-голямото и историческо постижение на ЕС.
2. Инструментът, наречен с типичното скучно брюкселско име "ЕС от ново поколение" или Next Generation EU, е на стойност 750 милиарда и беше обект на най-големите спорове по няколко причини, за които ще ви кажа след малко, и е огромна интеграционна крачка напред. Защо? Защото прехвърля на ЕК правомощия да набира средства на капиталовите пазари за финансиране на мерки за справяне с последиците от короната. Самия модел не е нов, но за първи път се използва за финансиране извън еврозоната и то извън програми за конкретни държави. С други думи, за първи път този модел ще се използва за финансиране на общ европейски бюджет. Макар да е посочено изрично, че това е временен механизъм с ограничен размер и цели, може да се окаже началото на нов модел за финансиране на общия европейски бюджет. За онези, които не следите тази тема ще ви кажа, че това е огромно постижение, защото разговорите за нов, общоевропейски модел на финансиране на европейския бюджет (така наречената система за собствени ресурси) продължават вече десетилетия, но все завършват неуспешно. Темата се повдига на всеки 7 години, когато започнат преговорите по новата многогодишна финансова рамка. По скромното ми мнение този модел ще се превърне в норма, защото след напускането на Великобритания страните-членки не са склонни да допринасят с повече ресурси, а общоевропейските нужди ще стават само повече, не по-малко. така че за мен това е наистина огромна интеграционна крачка. Някои влиятелни италиански европеисти дори я сравниха като епохалност с въвеждането на еврото. Аз бих я сравнила повече с Акта за единния пазар, който като мащаб и последици е доста по-голям, а освен това включва еврото в себе си.
3. Сега за скръндзите. Повечето международни журналисти се бяха фокусирали твърде много върху съпротивата на четирите държави (Холандия, Дания, Швеция, Австрия, а по-късно и Финландия) срещу новия механизъм, който предвиждаше голяма част от парите да се раздава като грантове, докато те настояваха това да бъдат заеми. Съображенията им бяха свързани с огромното недоверие към авторитарните режими в Унгария и Полша и според мен са напълно основателни. Тези държави освен всичко друго настояваха и за обвързването на тези пари с върховенството на закона и изобщо ценностите на ЕС, така както са формулирани в чл. 2 от Договора на ЕС. И именно по тази тема дойдоха първите прибързани реакции, че орбанизмът е спечелил. Не е. Две са ключовите неща в заключенията на Европейския съвет. Първото е, че на ЕК е възложено да разработи механизъм за условност, който да блокира отпускането на пари при наличие на нарушения. Най-важното в тази ситуация е, че тези мерки ще изискват одобрението на Съвета с квалифицирано мнозинство. За по-незапознатите ще кажа, че именно този модел на гласуване движи европейската интеграция през целия й път. Това дава възможност да се избегне налагането на вето от нарушителите. Сега остава да видим с какво предложение ще излезе Комисията и в какъв вариант ще бъде окончателно прието, така че преговорите всъщност продължават, но в друг театър. Второто много важно нещо е, че лидерите изрично казват на ЕК какво трябва да съдържа този механизъм, а именно мерки, които да събират И СРАВНЯВАТ информация за потенциалните бенефициенти на пари. Нарочно написах с главни букви "сравняват", защото недвусмислено се посочва, че информацията за тях трябва да се проверява, тъй като очевидно няма доверие във властите на някои държави, че ще предоставят обективна информация. Трето, парите са разделени 50/50 грантове/заеми.
В този смисъл за мен поведението на "скръндзите" е повече от конструктивно и добре че ги имаше. Това вдигна значително демократичната легитимност в самия Европейски съвет, който досега винаги е бил в сивата зона на европейската демокрация.
4. Механизма за условност впрочем ще бъде въведен не само за новия инструмент за набиране на средства на капиталовите пазари за борба с корона-последиците, а и за самия многогодишен бюджет на ЕС, така че не е като да няма гаранции за върховенството на закона. Как ще проработи е друга тема и нещото, което на мен много ми липсва в заключенията на Европейския съвет е ролята на Европейския парламент като надзорен орган. Това обаче не означава, че я няма. Зависи каква форма ще добие предложението на ЕК. Тогава ще знаем каква ще е ролята на ЕП.
5. С други думи орбаноидите определено не печелят. Или поне не засега. И това дължим на скръндзите, както и до голяма степен на Франция.
6. Като споменах Франция струва ми се важно да се каже, че на този Европейски съвет френско-германският мотор на ЕС се прояви в светлина, каквато не бяхме виждали от времето на Аденауер и Шуман. Тези две държави осъзнаха изключително бързо какви са предизвикателствата и какво ще стане, ако не бъдат адресирани. Хванаха се за ръце и излязоха с общо предложение. Между другото, от историческа перспектива, поведението на Холандия също не се е променило оттогава. И това е страхотна новина за Европа. С други думи всички приказки за преждевременната смърт на ЕС и европейската интеграция като цяло са силно преувеличени.
В заключение вероятно можеше повече. Вероятно трябваше повече и то в посоката към Унгария, Полша и останалите. Но цялостната картина показва, че беше постигнато нещо, което изглеждаше абсолютно невъзможно не само преди няколко месеца, а от десетилетия. И според мен това е страхотна новина. Битката за защита на върховенството на закона, демокрацията, правата на човека и изобщо европейските ценности е дълга и не може да се спечели с няколко дена преговори, но ми се струва, че беше направена сериозна крачка в тази посока. Разбира се, предстои да видим как ще проработи всичко това, но от целия ми опит с ЕС смея да твърдя, че това определено е историческо постижение. Vive l'Europe!
  
  21.07.2020 г.