Вирусът: Ден 136

20 юли, Вирусът: Ден 136

Равносметката за Ден 136 на вируса:

8929 официално установени заразени, 308 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69 53 54 46 44 26 общо 349
11.05.-17.05. 23 65 31 38 37 36 24 общо 254
18.05.-24.05. 24 33 39 41 36 19 6 общо 196
25.05.-31.05. 10 17 17 8 14 14 6 общо 86
01.06.-07.06. 19 22 32 35 41 43 16 общо 208
08.06.-14.06. 83 79 104 93 105 75 24 общо 563
15.06.-21.06. 51 112 89 132 81 117 33 общо 615
22.06.-28.06. 79 130 128 166 105 112 66 общо 786
29.06.-05.07. 140 158 165 161 182 180 63 общо 1049
06.07.-12.07. 174 188 240 330 292 211 77 общо 1512
13.07.-19.07. 159 234 232 267 298 196 95 общо 1481
20.07.-26.07. 196

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 986 + 196 = 1182
Вторниците: 1282
СрЕдите: 1376
Четвъртъците: 1583
Петъците: 1462
Съботите: 1234
Неделите: 594

Да повторя за 20 юли:
8929 официално установени заразени, 308 починали.
  
  
  
  

Новите заразени са 196 души. Ние вече така свикнахме с големите числа, че това не ни прави впечатление. А докато властта обръщаше внимание на статистиката, за нея хипотетичните 200 новозаразени бяха повод за аларма и тревога. Сега властта следва принципа – понеже не ни пука какво става с вируса, не се интересуваме от статистиката, а понеже не се интересуваме от статистиката, не ни пука какво става с вируса.

Започнала вчера седмица е важна, защото тя може да очертае контурите на определена тенденция в развитието на епидемията у нас. Миналата седмица имаше известно забавяне на нарастването на броя на заразените – 86, 208, 563, 615, 786, 1049, 1512, 1481.
Ето защо през настоящата седмица ще можем да видим как ще се развият нататък нещата.
В неделя бе установен рекорд за новозаразени през неделните дни, а вчера бе установен рекорд за новозаразени и за понеделниците:

Неделите:
1. 19 юли – 95.
2. 12 юли – 77.
3. 28 юни – 66.
4. 5 юли – 63.
5. 26 април – 58.

Понеделниците:
1. 26 юли – 196.
2. 6 юли – 174.
3. 13 юли – 159.
4. 29 юни – 140.
5. 8 юни – 83.

С други думи и за неделите, и за понеделниците, на първите четири места са последните четири седмици.

Вчерашните 196 новозаразени не са никак малко за един понеделник, доколкото понеделниците са на предпоследно място от всички дни на седмицата по брой новозаразени. Ето статистиката след 25 март (когато започнах да следя числата по-внимателно):
1. Четвъртъците: 1583
2. Петъците: 1462
3. Срèдите: 1376
4. Вторниците: 1282
5. Съботите: 1234
6. Понеделниците: 986 (плюс вчерашните 1182).
7. Неделите: 594.

Иначе какво се промени за 1 ден – вчерашния?

Починалите от 300 станаха 308.
Постъпилите болница от 610 станаха 624.
Заразените в София от 2921 станаха 3006.
Заразените медицински работници от 567 станаха 568.

Някакви числа, отнасящи се за простосмъртните хорица, които явно според властта – кучета ги яли.
Когато статистиката се харесва на властта, тогава властта ни я навира в очите.
Когато статистиката не се харесва на властта, властта се прави, че не я забелязва.
Какво ѝ пука на властта за всякакви там сульовци и пульовци. За нея обикновените хорица са тор, върху която избуява нейното самодоволство.
А ние по-самодоволна власт едва ли сме имали някога.

Сега чета мемоарите „Третият райх отвътре“ на Алберт Шпеер (1905–1981), „Първият архитект на Третия райх“, изключителен организатор на индустрията на Германия по време на нацизма, министър (от 1942 г.) на въоръженията и военната промишленост в Германската империя.
Той доста неща край себе си не забелязва, не подозира или не иска да види (геноцида над евреите, жестоката експлоатация в заводите и фабриките на чужда работна ръка със статута на роби), но много зримо описва кога е разбрал за израждането на режима и придобиването от този режим на безкрайно уродливи черти – когато върхушката на нацистите плюс всички регионални гаулайтери започват да се стремят към невиждан разкош – огромни апартаменти, къщи като прогимназии, луксозни вили, коли, сервизи, килими, картини (взимани от музеите), пълни къщи с пачки пари, прислужнички (500 000 украински жени, девойки и момичета са докарани за слугини), любовници, злато, диаманти...
Шпеер не може точно да каже дали нацистката идеология и нацисткият режим са тласнали тази нацистка „аристокрация“ към развратен материализъм, или този развратен материализъм е отприщил до безумни мащаби нацистката идеология и е превърнал в чудовище нацисткия режим...

Така или иначе, във всички времена верен критерий за израждането на един режим е неистовият стремеж към лукс, към богатства, към анормално висок жизнен стандарт и загуба на каквато и да било социална чувствителност, прерастваща във високомерен нарцисизъм, арогантно поведение, безпардонна наглост и пълно безхаберие към нуждите и тегобите на обикновените хора...

Да, вирусът си следва своя логика, но на него, на вируса му е много по-лесно да върши своите пакостни и опасни дела, когато е оставен извън всякакъв контрол от властта.
Ще дам само един пример.
Чета някакви фантасмагории на Просветното министерство как щяла била да бъде новата учебна година.
Тези хора вероятно си въобразяват, че обитават някакъв огледален свят или си мислят, че живеят в страна на чудесата.
Когато ни връхлетя вирусът, ние като основно, средно и висше образование бяхме сварени неподготвени. Властта като глухар в любовен период токуваше наперена със затворени очи. Тя не виждаше какво се случва наоколо, вероятно повярвала на бръщолевенията на разни самозвани вещери и вещерки, че аурата Му ни пази от вируса. Макар че нещата бяха очевидни. Мои приятели могат да кажат, че два месеца преди избухването на вируса у нас, аз им исках материали, книги на файлове и др.п. за нашите студенти, защото иде време, когато три месеца те няма да ходят на лекции и ще си стоят у дома – та да имат какво да четат.
Както и да е, вирусът дойде у нас и ние, така да се каже, с подръчни средства по спешен начин някак изкарахме учебната година. В общи линии криво-ляво я попретупахме. Някак постигнахме консенсус, че това може да мине за образОване и може да се нарече някак образование. Смятаме го за заварено положение, ситуационно реагиране...
Аз лично се стараех да правя и невъзможното, „преподавайки“ с поглед вперен в екрана, без почти никаква обратна връзка. Както и да е, всяко начало е трудно. Можем да се направим, че учебен процес е имало и годината е приключила в страната успешно.
Но сега вече няма форсмажорни обстоятелства, връхлетели ни внезапно. Малко вероятно е, че през септември вирусът ще е отшумял, трябва да допуснем, че можем да имаме 15 000, дори 20 000 новозаразени, с по 400, дори 500 нови случаи на ден. Трябва да мислим (вече трябваше да мислим) какво правим не с довършване чрез „он-лайн“ обучение на преполовена учебна година, а с новата учебна година, която поне първата половина, ако не и цялата, ще бъде основно „он-лайн“. Най-малкото, необходимо е да имаме алтернативни сценарии чрез моделите и методите на стратегическото прогнозиране и сценарийното планиране, а не чрез първосигналното пожелателно мислене, каквото вирее на върха в системата ни за всякакво образование...
Само така не вирусът ще ни води за носа и постоянно ще ни кара да отменяме днес взети вчера решения, а ние ще сме една крачка пред него и ще сме подготвени за неговите капризи, а може би и жестокости.
  
  21.07.2020 г.