Сега е времето на падането на режима

Томислав Дончев: "Надяваме се протестите да родят водач."
Тези от тази власт само така могат да мислят - вертикално, йерархично, централизирано, водачески.
Наредили са се като пионки зад водача, зад началника, зад командира, зад алфа мъжкаря - от когото зависи всичко и зависят всички...
Те не си дават сметка, че този стаден модел е изчерпан.

На площадите е отрицанието на подобно структуриране, при което всичко зависи от Его-то, нарцисизма, комплексите и дефицитите на Водача.
На Водача, за когото хората са клавиши и бутони за ръчно или дистанционно управление, взаимозаменими матрьошки, предани лично Нему послушковци, бушони и предпазни клапи.
Днес централизацията се заменя с децентрализация, командоренето - с координация, марионетките с пулове от способни специалисти за конкретните проекти и задачи.
Днес йерархиите отстъпват на мрежите.
Йерархиите се спояват от волята на Водача, Боса, Дучето, Фюрера, Капо ди тути капи, Господаря, Повелителя.
Мрежите се спояват от различни мисии, каузи, идеи, принципи, стратегии, ценности, идентичности.
Ето защо на площадите са звена, извадки, клъстъри, части от различни мрежи. Те са хоризонтални, не ресурсно базирани, а целево ориентирани. Те са представителни извадки от различни слоеве и прослойки, професионални и възрастови групи.
Всички те се задъхват от гнета на режима БДПГ (ББ, АД, ДП, ИГ).
Всичките те са изразители на различни политически визии, но на еднакво осъзнаване, че този режим е обречен, лош за България, прояден от анахронизъм и обръгнал на реакционерство.
Всички те по различен начин изразяват волята и воплите на губещите от този режим, а това са 80-85% от българските граждани..
Всички те се ехото, отражението на жизнено важната необходимост от Промяна.
Както каза един журналист, този режим е опротивял на България.
Този режим може и да има властови, силов, финансов и медиен ресурс да продължи да задушава страната, но така или иначе, дните му са преброени.
Когато този режим падне под тежестта на своята прогнилост и изчерпаност, ще започне политическата конкуренция и общественото сътрудничество на различните мрежи. Всяка от тези мрежи ще роди своите Лидери. Лидери, а не Водачи.
И това ще стане. Даже по-скоро, отколкото повечето от нас се надяват.
За всичко си има свое време.
Сега е времето на падането на режима. И това падане е въпрос на време.