Кратък текст за липсата на угодия и за пълната безизходица (С дълъг post scriptum за ... Атлантида) - 3

Но все пак има и сериозни изследвания, които обясняват странните факти, приликите и разликите в историята на древните цивилизации на Египет и Месопотамия с въздействието на предходна, по-древна „хипотетична трета” цивилизация, която им е доверила своите знания и култура. [44]
В Египет някак ненадейно от едип период нататък изникват йероглифи „в напълно развит вид”, следи от които няма в останките от преддинастическия период (около 3600 г. пр. Хр.), и не бяха свързани със следи от писмо. После ненадейно и необяснимо бяха започнали да изникват йероглифите познати ни от многобройните руини на древен Египет, при това в напълно развит вид, същото се отнася „за математиката, медицината, астрономията и архитектурата, както и за смайващо богатата и сложна египетска религиозно-митологична система”. [45]
Нещо подобно по паралелен път протича и в Двуречието, където в периода 3500-2500 г. пр. Хр., „храмовите пространства в Южна Месопотамия са нараснали забележимо по размер и значение, а сетне, смайващо внезапно, на ключова дата, която може да се определи почти съвършено точно като 3200 г. пр. Хр. (в периода на археологичния пласт, известен като Урук Б), в тази малка шумерска блатиста градина, в нейните мънички градове, досущ внезапно разцъфнали цветове, се появява целият културен синдром, който от това време нататък се превръща в зачатъчното ядро на всички развити цивилизации по света”. [46] Както отбелязва Джоузеф Камбъл: „Такова събитие не можем да припишем като постижение на разума на прости селяни. Нито пък е механична последица от просто натрупване на материални предмети, т. е. не е икономически детерминирано”. Според него то е „във висша степен съзнателна творба (това може да се твърди с пълна увереност) на разума и научните познания на нов вид хора, каквито преди не е имало в историята на човечеството, а именно професионални, целодневно заети, посветени, строго организирани храмови жреци”. [47]
Не само в Египет и Месопотамия, но като цяло в Близкия изток и през същия период около 3200 г. пр. Хр. също така има внезапна поява на система от жречески открития и изкуства, вкл. астрономически календар, писменост, приложна математика и опити да се съчетаят измерванията на пространство и време, както и изнамиране на колелото. [48]
Греъм Хенкок цитира египтолога проф. Уолтър Емъри за тези свидетелстващи за високо развитие колосални промени, характерни за цивилизациите край Нил и в Междуречието в монументалната архитектура, изкуствата и занаятите към 3400 г. пр. Хр.: „Всичко това било постигнато за сравнително кратък период от време, тъй като изглежда, че тези фундаментални промени в писмеността и архитектурата почти нямат предистория... Оставаме с впечатление за косвена връзка и може би за съществуването на трета страна, ... чиито културни постижения независимо са били предадени на Египет и Месопотамия, [и която] най-добре би обяснила общите особености и фундаменталните различия между двете цивилизации." [49] Същото твръди и египтологът сър И. А. Уолис Бъдж: " Не може да се каже, че египтяните са заели от шумерите, нито че шумери те са заели от египтяните, а че учените на двата народа са заели своите теологични системи от някакъв общ, ала извънредно древен източник”. [50]
Греъм Хенкок лансира теорията си, че група хора от унищожената от потопите на ледниковата епоха по-древна цивилизация са дошли в Гиза, създали са нещо като култ, с цел да съхранят и предадат на бъдещите поколения знанията на загиналата си култура. Те са привличали за целта най-умните и най-способните от местните египтяни. Техните идеи са били успешно пренесени през 8 хиядолетия – от 10 500 г. пр. Хр. до [стр. 600] до началото на Старото царство в Египет. И ако самият Свинкс е потроен може би към 10 500 години пр. Хр., то фараоните Хуфу, Хафра и Менкаур от Четвърта династия са построили трите пирамиди около 2500 г. пр. Хр., но по архитектурен план, който може да е бил разработен много по-рано. Този план всъщност обозначава епохата, в която е направен – с разпоожението на пирамидите – това е епохата около 10 500 г. пр. Хр. За да се разработи този план е нужно да се натрупват в продължение на много време сведения за звездите и да се разбира явлението „прецесия”. [51] (Прецесията е много бавно поклащане на земната ос – като поклащане на пумпал - с цикъл от 26 000 години, по-точно 25 776 години и както смятат редица учени, египтяните не само са знаели за нея, но са пресметнали и нейния цикъл [52]). С големите пирамиди древните египтяни „са се стремили да опознаят района в небето, през който са вярвали, че душите им ще минат след смъртта и който са наричали Дуат - между другото, този район в небето, също безспорен, включвал съзвездието Орион, Млечния път и съзвездието Лъв... тези пирамиди са се използвали като места за посвещаване, подготвящи посвещавания за пътуването в отвъдното”. [53]
Му/Лемурия, Атлантида, както и да се наричала тази хпотетична предходна цивилизация, тя вероятно е имала стратези и лидери, които са смятали, че знаят как и накъде да водят обикновените хора. Но тя е извадила лош късмет, защото е нарушила може би някои фундаментални закони на духовно-материалния синергетичен синтез на интегративната връзка Природа-Човек. Или не е успяла да направи вярното приоритизиране на предизвикателствата и рисковете към нейната сигурност и очевидно е проспала необратими промени в климата, може би тогавашно глобално затопляне. Кой знае дали и тя не е била подвластна на масова обсесия на елита, под формата на асиметрична заплаха и дали не е наричала тази обсесия „тероризъм” или нещо от този род, не по-малко страшно. Вероятно и тогава някой мозъчен тръст, също като Oxford Research Group е публикувал анализ “Глобални отговори на глобалните заплахи” [54] и е останал незабелязан, защото е имало по-важни неща.
Редица автори търсят причината за бедите, сполетели предходната („атлантическата”) и древните цивилизации и народи в разпадането на ценностите. Ето какво се говори за нейното загиване:
„За да накажат обитателите му за техните прегрешения и високомерие - започнали "невъобразимо силни земетръси и наводнения и само за едно страшно денонощие островът Атлантида бил погълнат от морето и изчезнал"." [55]
„Доскоро могъщата, бляскава и тънеща в охолство и корупция столица, заедно с повечето от изпадналите в паника нейни обитатели, потънала на дъното на океана, над който властвала от дълги столетия - същия океан, от който получила името си”. [56]
„Като биологичен вид ние някога сме се издигнали до висотите на цивилизованото си величие, след което обаче сме съгрешили пред същите тези сили, които са подпомагали нашия възход, и с това сме предизвикали съдбата да ни накаже с всеобща гибел и опустошения, които едва не изтрили цялата човешка цивилизация от лицето на Земята. Атлантида ни очаква в мрачните океански дълбини, при това вече най-малко от тридесет и две столетия”. [57]
„Лемурийската мистика учела, че моралният закон не само е неотделимо обвързан с космическия закон, но и че тези два закона са всъщност едно и също. И тъй като цялата енергия е взаимно свързана - или по-скоро не е нищо повече от различни прояви на една-единствена енергия - добрите или лошите хора генерират съответните обратни въздействия в обществото и природата. Това бил фундаменталният принцип, пренебрегнат от жителите на Атлантида при изграждането на империята им. Но истината, скрита в тяхната метафизика, се стоварила върху самите тях при окончателния катаклизъм, който погубил транснационалното им предприятие и потопил столицата им в океана. Бронзовата ера, в която те доминирали в продължение на 1800 години, приключила както подчертава Платон - "само за един ден и една нощ”. [58]
„Очевидно нищо не може да излекува хората от тяхната болезнена склонност към самоунищожение, от суетното им желание да се самоутвърждават чрез материалното. Природата може дълго време да понася дори най-големите злоупотреби с нея. Тя предоставя щедри възможности на нарушителите да коригират поведението си. Ала тези възможности не са безгранични и когато най-после тя реши да накаже грешниците, наказанието и ще бъде безмилостно, безвъзвратно и съкрушително. В цялата човешка история няма по-добър пример за подобно възмездие от Атлантида. Ако хората проумеят ужасяващото значение на този върховен урок, може би ще осъзнаят, че не могат безнаказано да ограбват природата...
Светът днес бързо се приближава към един момент от своето развитие, който удивително напомня за последните дни на Атлантида. В общи линии нашите цивилизации си приличат, тъй като хората и от едната, и от другата са затънали в безразборните оргии на вулгарния материализъм, обществата им се раздират отвътре от страхове, престъпления и упадък. Отделната личност изглежда безпомощна.
"Докъде ще ни доведе всичко това?", питат се хората. Ако искат да намерят отговора, нека си спомнят за Атлантида”. [59]



1. Виж напр. Геъм Хенкок, "Потъналият свят”, С., ИК „Бард”, 2008 г., Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 год., Робърт Бовал и Греъм Хенкок, "Пазителят на сътворението”, С., ИК „Бард”, 2006 год., Дейвид Хатчър Чайлдрес, “Изгубените градове на Атлантида, древна Европа и Средиземноморието”, С., ИК „Бард”, 2007 год.
2. Мирча Елиаде, “Образи и символи”, С., „Прозорец”, стр. 25.
3. Греъм Хенкок, "Потъналият свят”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 99.
4. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 391-392.
5. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 389-390, 394.
6. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 390.
7. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 116.
8. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 395.
9. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 395.
10. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 286-287.
11. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 390-396.
12. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 391.
13. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 223.
14. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 220-221.
15. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 230.
16. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 249, 286-287.
17. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 248, 286-287.
18. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 258, 288.
19. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 288.
20. Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 г., стр. 484.
21. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 120.
22. Александър Белов, "Кризата на нашия свят", С., ИК „Хермес“, 2005 год., стр. 190.
23. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 278.
24. Дейвид Хатчър Чайлдрес, “Изгубените градове на Атлантида, древна Европа и Средиземноморието”, С., ИК „Бард”, 2007 г., стр. 200.
25. Дейвид Хатчър Чайлдрес, “Изгубените градове на Атлантида, древна Европа и Средиземноморието”, С., ИК „Бард”, 2007 г., стр. 72.
26. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 288-289.
27. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 125.
28. Робърт Бовал и Греъм Хенкок, "Пазителят на сътворението”, С., ИК „Бард”, 2006 год., стр. 312.
29. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 113, 120.
30. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 99-100.
31. Робърт Бовал и Греъм Хенкок, "Пазителят на сътворението”, С., ИК „Бард”, 2006 год., стр. 226.
32. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 101, 177.
33. http://bg.wikipedia.org/wiki/.
34. Робърт Бовал и Греъм Хенкок, "Пазителят на сътворението”, С., ИК „Бард”, 2006 год., стр. 289, 311.
35. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 304-305.
36. Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 г., стр. 484.
37. Робърт Бовал, "Египетският код”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 69.
38. Робърт Бовал, "Египетският код”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 14.
39. Робърт Бовал, "Египетският код”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 15.
40. Робърт Бовал, "Египетският код”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 141, 159.
41. Робърт Бовал, "Египетският код”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 220.
42. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 343.
43. Колин Уилсън, "От Атлантида до Сфинкса", С., „Хермес”, 2006 год., стр. 177.
44. Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 г., стр. 179.
45. Греъм Хенкок, "Знакът и печатът”, С., ИК „Бард”, 2002 г., стр. 284.
46. Джоузеф Камбъл, “Маските на Бога. Първобитната митология”, С., “Вега”, 2003 год., стр. 157.
47. Джоузеф Камбъл, “Маските на Бога. Първобитната митология”, С., “Вега”, 2003 год., стр. 157-158.
48. Джоузеф Камбъл, “Маските на Бога. Първобитната митология”, С., “Вега”, 2003 год., стр. 214.
49. Греъм Хенкок, "Знакът и печатът”, С., ИК „Бард”, 2002 г., стр. 284.
50. Греъм Хенкок, "Знакът и печатът”, С., ИК „Бард”, 2002 г., стр. 285.
51. Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 г., стр. 600-601, 607.
52. Робърт Бовал, "Египетският код”, С., ИК „Бард”, 2008 г., стр. 141.
53. Греъм Хенкок, “Следите на боговете”, ИК „Бард”, 2002 г., стр. 609-610.
54. Chris Abbott, Paul Rogers, John Sloboda, “Global Responses to Global Threats: Sustainable Security for the 21st Century“, Oxford Research Group, June 2006, http://www.oxfordresearchgroup.org.uk/publications/briefing_papers/pdf/g....
55. Греъм Хенкок, "Знакът и печатът”, С., ИК „Бард”, 2002 г., стр. 287.
56. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 229.
57. Франк Джоузеф, "Гибелта на Атлантида", С., „Хермес”, 2004, 2006 год., стр. 284.
58. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 396-397.
59. Франк Джоузеф, "Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура", С., „Хермес”, 2008 год., стр. 295-296.