Присъдата на Историята

Прочетох много, минимум стотина книги за Прехода, в който и аз по едно време и някак участвах.
Научих доста от тези книги. Все пак моят поглед не е бил откъм най-важните лидерски и управленски позиции.
Но си дадох сметка, че дори редица неща да не са така, както те изглеждат; дори доста важни факти да са останали скрити, понеже Историята вече не се пише от Победителите и те нямат монопол върху нея, то тя, Историята неизменно помни и съхранява само най-важното.

Подрежда изминалите години на своята етажерка и надлежно записва върху папките онова, което е необходимо според нея да остане в паметта. А ако паметта страда от амнезия, тя, Историята ѝ прочита на глас какво пише на папката и именно това, което там тя е записала, е нейното Заключение с общия извод.
То е което се знае, което всъщност е било и което ще се запомни, което ще остане.
Историята е ужасно безсърдечна и безпристрастна съдница. Тя е съд, издаващ неподлежащи на обжалване присъди.
Пиша това, защото Той и подредилите се на онзи брифинг зад него с прежълтели лица, издайнически потрепващи скули, неспирно потящи се длани и безизразни зеници, очевидно не си дават сметка, че колкото и да се държат за властта, само защото изпитват неистов страх да се разделят с нея, Историята вече ги е преценила, тя е решила, че каквото е трябвало да научи за тях го е научила, събрала е главното от делата и същността им в поредната папка и вече е написала на нея каквото е преценила, че трябва да остане от тях в нейните анали.
Много ми е тъжно като си помисля какво е написала вече Историята за тези хора.
Някои правителства след началото на Прехода се радват – въпреки всичко – на някаква благосклонност от страна на Историята. Едно правителство – че положи началото на същинския Преход, друго, че направи главното, което се очакваше от Прехода, трето – че подписа членството в НАТО, четвърто – че подписа членството в ЕС. Вярно е, че онези правителства, които ще се запомнят или правеха правилни неща, или правеха нещата по правилен начин, но не успяха да направят правилните неща по правилен начин. Също така, направеното от тях е много различно и по количество, и по качество. Но поне е направено.
А тези сега? Какво ще остане от тях. Може би заради късогледството си недовиждам точно какво е написала Историята на тяхната папка. Струва ми се, обаче, че криво-ляво разчитам онова с по-едрите букви – Безвремие; Застой, наричан стабилност; Корупция; Олигархия; Пунта мара, пържолки, пипни ме за мускула и главанаци; Пропадащ асфалт; Рушащо се строителство; Лош вкус; Калинки; Нарцисизъм; Безкритичност; Ало-ало; Безпрецедентен със съдържанието си запис; Присвоени и профукани пари на европейските данъкоплатци, трупани в банкови сметки и чекмеджета.
Несъмнено всяко правителство на Прехода е правило и добри неща, и лоши неща. Работата е там, обаче, че както ми разказаха, подсказаха, показаха и доказаха всички прочетени, а те са поне стотина, книги за последните 30 години у нас, Историята не води двойно счетоводство, нито има свои си, двойни стандарти. Тя е оставила на различни историци, мемоаристи, писатели, поети, одописци и псалмопевци да говорят за отделни добри или лоши неща по време на всяко едно правителство. Но тя, Историята, свежда всичко до един запис, до един абзац. В него записва само най-главното, най-същественото, най-знаковото и най-типичното за съответното правителство. След това слага точка, попива мастилото, за да не се размаже и слага поредната папка на рафтчето на своята етажерка.
А понеже Историята е съдница, понеже е съд, тя издава присъди.
И тези нейни присъди не подлежат на обжалване.
  
  19.06.2020 г.