Като в периодично повтарящ се сеанс на черна магия (Опит за литературен портрет на родната политическа действителност)

  През цялата тази седмица се натъквах на толкова абсурди, че имах чувството, че живеем в света на Михаил Булгаков, а по-скоро в света на неговия шедьовър „Майсторът и Маргарита”.
  Сякаш Воланд, професорът по черна магия е дал воля на своята неясна, необяснима, а може би дори нечиста сила и прави всичко да бъде объркано и с краката нагоре, т.е. – в разрез с нормалната логика.
  Затова ми е трудно да се фокусирам върху една-единствена тема и да поразсъждавам над нея поне отчасти позитивно, както упорито и неотстъпчиво ме съветва един мой приятел.
  Всъщност, приятелите очевидно са за това – да ми дават съвети за повече благоразумие винаги, когато имам нужда от тях...
  Ето, друг мой приятел отново и отново настоява да „забравя” за президента, сиреч да спра да го коментирам и да не си играя повече с огъня.
  Аз наистина се опитвам да „забравя” за президента, честна дума. Но той, т.е. президентът, не ми го позволява и непрекъснато ни напомня за себе си по начин, който никого не може да остави безразличен, а значи и мен.
  Всъщност, седем-осми от това, което президентът каза през тази седмица вече за седемдесет и осми път, е до болка познато, така че наистина не си струва да се коментира.
  Защото то е от ясно – по-ясно: ако президентът наистина стои сериозно и принципно зад предизборните си идеи, за които толкова често говори, то за да ги превърне от думи в дела и от теория – в практика, той има двата най-надеждни и подходящи инструмента: лидер на партия, който зависи от него (Станишев) и лидер на партия, от когото той зависи (Доган)...
  Но за да послушам своя загрижен и угрижен приятел, аз ще пропусна тези до болка познати седем-осми от президентската проповед и ще се спра само на казаното от държавния глава по повод на МВР.
  Защото тук съзирам първите козни на професор Воланд и злодейската му свита (Коровиев, Азазело, Абадона, прислужничката Хела и котаракът Бегемот) при поредното им, причиняващо необясними абсурди посещение, в нашия объркан свят...

  Помислете само - президентът каза:
  ”Що се отнася до МВР, една голяма част от исканията на тези, които протестираха, са основателни. И мисля, че трябва да се направи необходимото те да бъдат удовлетворени... И трябва да си признаем, че министър Миков разбира от законодателство, той е човек, който е правил много такива закони. В това отношение аз само адмирирам неговите действия.
  Като държавен глава, като човек, който има отношение към военизираните системи обаче, искам да изразя своето огорчение и негодувание от поведението на някои от протестиращите служители. Аз съм историк. Няма случай в българската история униформен да си е хвърлил пагона по такъв начин. Това означава никакво чувство за държавност. Като не ти се служи, вземи си шапката и си отивай. Само че конкуренцията в системата на МВР за работни места вече става голяма, особено при тази криза...”.

  ► Абсурд Първи: Президентът адмирира действията на Михаил Миков!!!
  Така президентът показва осезаемо и нагледно, че или подхожда безпринципно, като брани протежето си Миков въпреки фактите, или изобщо не познава фактите!
  Михаил Миков доведе МВР до клинична смърт. С тоталната си некомпетентност и управленска неграмотност, този случаен и правоверен партиен член е обявен с пълно единодушие от хората в системата на МВР не просто за най-слабият министър на вътрешните работи след 1989 г., но и изобщо за най-слабият министър на каквито и да било работи след 1989 г.
  Абсолютно убедено мога да кажа (и не защото му „имам зъб”), че дейността на Михаил Миков като министър е сама по себе си заплаха за националната сигурност.
  И всеки, който „само адмирира неговите действия” , само прави тази заплаха за националната сигурност още по-голяма.
  ► Абсурд Втори: Президентът отправя тежки критики към фòрмата на полицейския протест, но не прави и най-малкото усилие да анализира причините за този акт на отчаяние на полицаите!
  То е все едно лекарят да се възмути и да обижда пациента заради грозния обрив по лицето и тялото му, вместо да потърси какво в организма е довело до това уродливо обриване.
  Много пъти, включително и на своя сайт аз съм писал и говорил именно за причините МВР да е „на системи”. Ще напомня две от тях, но те са сред най-важните:
  (1) липсата на политическа воля за борба с престъпността и корупцията у изпълнителната власт; и
  (2) отказът от правораздаване у съдебната власт.
  Сега ще добавя и бездарния начин, по който Михаил Миков управлява МВР.
  То е бивало чудо, бивали са нескопосани министри, но такова чудо наистина не е било!
  На мен ми е жал, че една от най-важните за сигурността на обществото и хората институции е просната на земята, гърчи се в спазми и бере душа - заради объркания си и безпомощен ръководител...
  Затова си казвам – толкова хаос и абсурди не може да натвори сам дори Михаил Миков. Тук пръст има Воланд или поне „тази побесняла дяволица” - прислужничката Хела.

  И понеже освен Михаил Миков моя особена слабост е неговият приятел - едновременно ректор на Академията на МВР (АМВР) и успоредно с това секретар на президента по националната сигурност - проф. Румен Марков, то да кажа убедено и неопровержимо, че единствено професор Воланд и професор Марков и то заедно, с общи усилия, могат да създадат подобен необясним хаос, какъвто се вихри в АМВР!
  Не, в мен няма и капка злорадство към злата участ на АМВР.
  Аз все още се надявам, че когато каменната ера на проф. Марков в АМВР свърши, отново ще мога да преподавам там. Обаче вече има реална опасност много преди това да свърши самата АМВР... А че факултет „Сигурност” там много скоро ще предаде Богу дух, в това няма никакво съмнение.
  Удивително и абсурдно е всичко, което се случва в АМВР буквално пред очите ни: ректор на висше учебно заведение - поради некадърност, корист, непукизъм или подшушване на нечиста сила (ах, ти Абадона, безсъвестний паднал ангеле!) - собственоръчно съсипва ръководеното от него висше учебно заведение!
  Другите ректори се борят с нокти и зъби за всеки студент, мобилизират мощни лобита само и само да поучат право на прием на поне 20 студенти; понякога има такива ректори дори, дето дават за целта комуто трябва, каквото трябва и колкото трябва! А Румен Марков съзерцава хладнокръвно как ръководената от него АМВР умира.
  Ала тъй като в природата енергията не се създава и не се унищожава, а само преминава от един вид в друг, то и студентите, които АМВР вече няма да може да обучава, ще преминат в други ВУЗ-ове.
  Остава да се види дали пък най-случайно в някои от тези ВУЗ-ове не преподава Румен Марков?
  Как да не си помисли човек, че не друг, а проф. Воланд със свитата си имат пръст в ставащото?! Та нима може другояче и с разумни доводи да се обясни тази паранормална и параноична ситуация?

  Понеже трябва да звуча позитивно и конструктивно, ще се въздържа от коментар за Срещата на върха на НАТО.
  То и коментар не е нужен, след като Албания е вече член на Алианса, а Алиансът опря до Албания...
  Очевидно е нужно много силно въображение да си повярваш, че Албания заслужава да бъде приета в НАТО. И много силна фантазия е нужна, за да повярваш в бъдещето на един Алианс, който като всяка останала без мисия организация, се разширява преди всичко и най-вече механично.
  Впрочем, нещата имат по-леко и по-лесно обяснение, стига да допуснем, че и тук не е минало без козните на проф. Воланд.
  Даже ми се стори, че видях по БНТ (а къде другаде!?) как покрай българската делегация мина, вървейки на задни лапи и вкусно похапвайки парче ананас, поръсено със сол и черен пипер, един доста черен и твърде огромен котарак!
  Сигурен съм - това беше Бегемот... Макар че според вестник, собственост на доста близка на правителството дама (близка не, ами направо бизнес-партньорка) това бил Соломон Паси, който подкокоросвал кривогледия Азазело да убеди всички, че именно НАТО е най-достойно (всъщност – най-достойна) за Нобелова награда за мир!
  Но аз се зарекох да не правя политически некоректни коментари, за да не звуча негативно и да не си докарвам само неприятности, както назидателно, поставяйки под съмнение прагматичната ми разумност, ме предупреждава трети мой приятел.

  Затова ще процитирам един френски вестник, който написа: Щом има Среща на върха на НАТО, сигурно има и НАТО...

  Досущ като жената на шопа, дето я питали имаше ли мъжът й глава, а тя отговорила, че той си купуваше капа, така че най-вероятно е имал и глава.
  Аз веднъж намекнах на президента да внимава да не се случи някой ден да питат има ли държава България и да се отговори, че държавен глава има, значи най-вероятно и държава такава има...

  При всички случаи, малко ми е смутно, смътно и чоглаво, че колкото по-пищни, разточителни и с дворцови маниери, блясък и суета, стават обедите и вечерите на Срещата на върха на НАТО, толкова по-малко идеи, каузи, мисии и принципи има, които НАТО да отстоява. Така че прав е моят приятел – най-добре е за НАТО да говоря само добро, за да не е нищо.
  А не е ли точно така? Та нима могат да се намерят зрял политик или обикновен човек, които да кажат, че си струва такъв мощен военен съюз да обвързва смисъла на съществуването си с обречена мисия като тази в Афганистан!? Мисия без ясни цели, без ясни критерии кога и при какви условия може да се сметне за успешна...
  --- Най-много да се излеят още милиарди там, лъвския пай от които камарилата около кмета на Кабул (т.е. президентът Карзай) и местните вождове ще прехвърлят в собствените си банкови сметки.
  --- И най-малко да се пролее кръвта на още десетки военни, които политиците (и славните про-атлантици Първанов и Калфин в т.ч.) изпращат в ада на афганските скали, ждрела и дефилета. Като се изказват „за” изпращането им между две хапки филе от пъстърва върху пържени домати и млад праз лук, полято със сос от див керевел, последвани от телешки медальон върху канапе от бели аспержи.
  Ех, как да не му се привидят на човек поредните пакостни намеси на Коровиев!?.
  Ах, как да не прославяш атлатическите ценности, замезвайки си с тези вкусотии (за които всички крале и императрици, всички Людовици, Джеймсовци, Фридриховци и Екатерини само са можели да си мечтаят), още повече - обилно поляти със сухо бяло вино „НАТО”!
  Така е драги ми Воланд, много си прав – това си е чиста проба пир по време на криза...

  Но да вървим към следващия абсурд.
  Силно уважаваният от мен (вижте и на този сайт) голям българин, арменецът Кеворк Кеворкян, написа през седмицата в „Труд” по повод на злополучния ТВ дебат СС-ББ, нещо от сорта, че министър Орешарски дори с мълчанието си бил много по-умен от експертите на ББ.
  КК е академик на българската журналистика, макар и винаги да ми е приличал малко на професор Воланд.
  Само че този път сам е станал в известна степен жертва на нечия черна магия. Защото иначе не само щеше да коментира с неподправено уважение мълчанието на министър Орешарски, но щеше и да попита за цената на това мълчание.
  Особено, когато министър Орешарски с години мълчи, докато в собственото му ведомство, при собствената му подчинена ММ източват един милиард лева!
  Един милиард лева! Толкова много парички не може да накара да завалят като манна небесна дори Фагот-Коровиев!
  Само поради този факт министър Орешарски би трябвало да наруши обета на мълчанието. Но както се знае, мълчанието е злато...
  Във всяка една нормална държава министър, който е мълчал, докато са източвали „под него” 1 милард лева, си тегли куршума или намира други, по-цивилизовани начини да замълчи като министър завинаги – напр. подава си оставка!
  А у нас министър Орешарски не само мълчи умно по време на дебат, ами има нахалството („Наглостта, наглостта!”, би ме поправил Азазело, но аз, за разлика от него, съм възпитан, а и следвам съветите на четвърти мой приятел - да започна да си меря думите, да мирясам и да престана да си въобразявам, че мога да оправя света) – има нахалството по време на ТВ дебата да говори нахално (тук Азазело пак би ме поправил: „Нагло, нагло!”, но аз не съм длъжен да се съобразявам с него в края на краищата).

  В заключение, за поредния, но не последен абсурд през изминалата седмица...
  Пак във в. „Труд” (който все още се държи храбро и независимо - от Ирена Кръстева и в смисъл, че не е купен от нея; засега) омбудсманът на Република България г-н Гиньо Ганев обявява, че връчил на председателя на парламента Георги Пирински годишния отчет („моя доклад”) на ръководената от него (т.е. от ГГ) институция, онасловен „Справедливостта е душата на добрата администрация”.

  С характерния си и присъщ само нему образен и искрящ от оригинални фрази изказ, г-н Гиньо Ганев казва:
  ”Омбудсманът е носител и изразител на независимия граждански контрол върху администрацията и управлението... Ще подчертая само, че волята на омбудсмана да върви по пътя на контрола за защита правата на гражданите от органите на властта и техните администрации е още по-силна и безкомпромисна”.

  Този път не са ми нужни суфльори като Коровиев и Азазело, защото сам имам моралното право да се произнеса, без претенции за образен и искрящ от оригинални фрази изказ:
  ”Бла, бла, бла, бла!”

  Казвам го ясно и явно, чисто и просто, честно и почтено.
  Защото на 14 януари и 2 февруари изпратих до редица изключително важни институции свои, така и оставащи безответни жалби за бруталната политическа и професионална репресия, на която бях подложен от гореспоменатите Михаил Миков и Румен Марков (виж на този сайт).
  Сред адресатите на въпросните жалби са „високоговорителят на справедливото обществено мнение и на истината” г-н Гиньо Ганев, както и г-н Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация.
  Да напомня, че и на двамата мандатите им изтичат и вече върви яростна подмолна и надлежна политическа битка за техните постове - както впрочем и за други доста ключови длъжности или най-откровени синекури в държавата.

  Интервюто си в „Труд” г-н Гиньо Ганев завършва прочувствено, като енергична заявка за втори мандат:
  ”Викам на висок глас: Имаме нужда от компетентна, дейна и човечна администрация”.

  Това наистина е едновременно „сеанс по черна магия с пълното й разобличаване”!
  А то е по силите само на личности от мащаба на проф. Воланд или с биографията на г-н Гиньо Ганев!

  Аз твърдя съвсем съзнателно и напълно отговорно, че моят тримесечен опит да общувам с институции, които трябва за бранят българските граждани от произвола на аадминистрацията и самозабравилите се администратори (т.е. институции от типа на Омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, съответните комисии в парламента), както и споделяното от други потърпевши и пострадали от нечий административен произвол, убедително ми доказат, че тези институции не работят както трябва, че преди всичко те се почесват нерешително и с мисъл „Ами сега!”, усвояват ресурси, настаняват на добре платена работа не малко иначе порядъчни, но най-вече политически ангажирани или някому близки и познати хора. И толкоз...
  Като правило тези институции реагират по един и същи начин – не с решителност да защитят гражданите от адвинистрацията, а с решителност да защитят администрацията от гражданите!

  Водещи принципи на системата, настанила се под формата на демокрация у нас са четири:
  1. Гражданинът никога няма право.
  2. Администрацията винаги има право.
  3. Ако гражданинът се жалва от администрацията, то администрацията трябва да бъде защитена.
  4. Ако администрацията се жалва от гражданина, то администрацията трябва да бъде защитена.

  Така че, драги ми г-не Гиньо Ганев, при цялото уважение към вас, аз чакам всуе месеци наред поне някакви доказателства, че институции като вашата могат да свършат работа за пет стотинки в защита на гражданите!
  Засега виждам само един сърбеж у подобни институции - (у вашата също, г-не Кемал Еюп) – как да се отсвири гражданинът Слатински и да се защитят администраторите Михаил Миков и Румен Марков.
  Нищо, че за възможността да се почесват при сърбежа, причинен им от досадното желание на гражданите да се жалват, когато администрацията и администраторите ги мачкат брутално, тези наплодили се наши институции получават добри заплати, удържани от данъците именно на тези досадни граждани.

  Следва кратък епизод по време на сеанса на черна магия в театър „Вариете”:
  Когато по време на представлението конферансието Бенгалски с непрекъснатото си бръщолевене порядъчно омръзва на всички, проф. Воланд пита: „Какво говори този човек?”, а Фагот-Коровиев отговаря: „Ам’че той чисто и просто излъга!”, обръща се към Бенгалски и звучно, та да го чуе целият театър, добавя: ”Поздравявам ви по случай излъгването, гражданино!”.
  Но бедният Бенгалски продължава да досажда със своите коментари на фокусите, извършвани от помощниците на проф. Воланд. И Фагот-Коровиев ядосано казва: „Току си вре главата, дето не му е работа, разваля ни сеанса с лъжливи забележки!”.
  За наказание, котаракът Бегемот временно откъсва главата на бедния Бенгалски.
  Фагот заканително пита плачещата глава: „Ще дрънкаш ли пак врели-некипели?”. На което тя отговаря, изхриптявайки: „Няма вече!”.
  Останалото се знае: „Котаракът се прицели внимателно, надяна главата върху шията и тя се намести точно, като че ли никога не беше се отделяла. И най-важното — на врата дори не остана белег. Котаракът изтупа с лапи фрака и жабото на Бенгалски и от тях изчезнаха петната кръв. Фагот вдигна седналия Бенгалски на крака, пъхна в джоба на фрака му пачка рубли и го отпрати от сцената с думите: „Я се пръждосвайте оттук! Без вас е по-весело!”.

  Става ли ясно сега защо на обикновения български гражданин понякога толкова много му се иска да се намери най-сетне някой професор по черна магия с порядъчно неуправляема свита, така че някой от тази свита – когато това се наложи - да откъсва временно главата на самозабравил се депутат, министър, партиен лидер, висш администратор, а после да му я натъртузва обратно, да му пъхва в ненаситния джоб пачка с пари и да го отпраща от политическата и управленска сцена с думите: „Я се пръждосвайте оттук! Без вас е по-весело!”.

  Мисля, че вече се разбра поради какви причини и обстоятелства изминалата седмица ми се стори толкова абсурдна - сякаш специалистът по черна магия проф. Воланд за пореден път е дошъл при нас, дал е воля на своята неясна, необяснима, а може би дори нечиста сила и е направил всичко да бъде объркано и с краката нагоре, т.е. – в разрез с нормалната логика.

  P.S. 1.
  Както се казва в Епилога на великата булгаковска книга:
  ”Най-издигнатите и културни хора не взимаха, разбира се, никакво участие в тези разкази за нечистата сила, посетила столицата, и дори им се присмиваха и се опитваха да вразумят разказвачите. Но фактът, както се казва, все пак остава факт и е невъзможно да бъде отминат без никакви обяснения: някой наистина беше посетил столицата.”

  P.S. 2.
  То си е точно така. Някой наистина от време на време посещава столицата ни и обърква нормалния ход на живота и нормалното в нашия живот.
  Не е възможно по друг начин да се обясни иначе защо един разумен и доста препатил народ като нашия, търпи като стадо, понася и се примирява, когато го управляват по този начин точно тези политици.
  Които са всъщност истинската нечиста сила...
  И никакъв професор по черна магия, никакъв Воланд (който у Булгаков е самият Сатана) няма да ни помогне да ги пратим по дяволите.
  Това е по силите ни. Ала явно сме се примирили.
  Веднъж и завинаги.

  Николай Слатински
  05.04.2009 год.

Г-н Слатински,
Народът "търпи, като стадо, понася и се примирява, когато го управляват по този начин точно тези "политици", които вие, вашите приятели - съветници, аз и още няколко българи не харесваме, но ни е страх да му представим нашите виждания и идеи за политическо управление на страната. Кое ни пречи ? На мен - липсата на знания и опит. А на Вас ?

Пречи ни, че не сме организирани, че тези, които може би знаят какво трябва да се направи, не могат (поради редица обективни и субективни причини) да го направят. А тези, които могат да го направят, не знаят как (или си мислят, че не знаят как) да го направят.
Не, че трябва да се изживяваме като жертви и в безпомощно състояние, но т.нар. демокрация, във вида, който е у нас, отдавна е измислена и е направено всичко възможно да се убива политическото, да се изтощава политическата енергия, да се демотивират хората да искат промяната.
А с арогантното вдигане на прага за коалиции, най-опасната (от две десетилетия) за демокрацията коалиция БСП-ДПС допълнително убива надеждите за промяна. Казвам "най-опасната", защото от гледна точка на демократичните процеси у нас никой не е е нанесъл толкова вреди с далече отиващи последици.
България в момента се управлява от Ахмед Доган - това стана ясно през последния месец (прагът от 8%, грозната сделка с Ирена Кръстева). Политически съакционер на Ахмед Доган е президентът, а изпълнител (който не може да имам мнение, а само да изпълнява) - премиерът.
Срещу такава коалиция трябва демократична съпротива на огромното мнозинство българи. А аз не съм от тези, които могат да помогнат тя да се състои.

Аз пък не виждам нещо клеветиническо тук. Ситуацията според мен е описана доста образно и с фантазия( смисъл за сравнението с героите от „Майсторът и Маргарита” ) от г-н Слатински.

Прочетох и се чудя какво ме е накарало да се абонирам за блога преди няколко месеца.

Хвърлянето на няколко верни тези, сред няколко съмнително верни, сред няколко клеветнически, и сред една безпорна несправедливост, която поражда симпатии, намирам само с цел читателя да си помисли, че тук всичко е безпорно вярно.

Съжалявам, че съм ви разочаровал. Никога не бих казал нещо от рода - като не ви се чете, не четете! Напротив, всеки читател е важен за мен.
Две неща не разбрах от вашия коментар:
1. Какво означава, че сте се абонирали за моя блог? Може би, че понякога влизате в него да четете...
2. Кои са тези няколко клеветнически тези (аз допускам, че имам не съвсем верни тези - всеки пише и мисли така, както мисли и пише, но клеветнически???) ?
Уж се теша, че каквото и да се случва с мен, запазвам своята порядъчност, така че не знам, смущава ме оценката ви, че съм допуснал клеветническа теза, та даже и повече от една!
Позволявам си, при цялото уважение към вас като към мой сравнително чест (досега) читател, да не се съглася с вас!