Тефлоновият човек

Наистина е удивително!
Каквито и факти да се изнесат, в каквито и нелицеприятни ситуации да се попада, каквито и изобличаващи разговори да се публикуват, каквито и лоши образования и възпитания да разсмиват широката публика, в каквито и лъжи да се уличава - всичко минава и заминава, всичко се премества от единия джоб в другия, всичко се неглижира, всичко се преглъща и поглъща; нищо не се лепи, нищо не поражда смущение, нищо не предизвиква чувството за опозоряване, нищо не носи морални щети, нищо не накривява шапката!

А всяко отделно нещо от горните нелепици и абсурди би съсипало в нормалните държави политическата кариера, би потресло цялата страна, би сложило точка на присъствието във властта, би довело до скриване в гори тилилейски в пълна невидимост повече за общественото мнение...
Такава тефлонова, гладко полирана, лесно отмиваща се, шлиферна същност! Нищо не се лепи, нищо не се помни, нищо не поражда гняв; всички петна се изветряват, всички гафове се опростяват, всички потресаващи прояви минават и заминават!
И няма нито едно Извинете!
Нито едно Сгреших!
Нито едно Изложих се!
Нито едно Не бях прав! Нито едно Не ми прави чест!
Нито едно Сглупих!
  
  
  
  
Както каза един приятел - защо да спорим, че есемесите били фалшиви, записите били фалшиви, срещите с взел-предал парите били фалшиви, къщата в Барселона била фалшива? Защо хабим толкова много енергия? Един тест на полиграф стига!
Мисля, че приятелят ми е прав. Ако мен така ме обвиняваха, аз сам бих поискал подобен тест - колкото по-скоро, толкова по-добре.
А за свидетели на теста бих поканил независими експерти.
Още повече, че става дума не за обикновен правителствен чиновник, а за председателя на Министерския съвет на Република България. Това прави обвиненията по негов адрес пряко свързани с доброто име на държавата ни.
  
  
  
  
Обичам да чета книги за Историята. Днес приключих две такива и започнах други две.
Чета като любител, но това не ми пречи да знам някои неща доста добре.
Знам какви големи личности са били председатели на Народното събрание.
Това е изключително висок и значим пост в нашата История след Освобождението и до наши дни.
Той е фундаментална частица от България.
Той е едно от най-важните и знакови лица на България.
Помня с какъв трепет прекрачих за първи път през 1990 г. прага на Българския парламент. И се докоснах до Историята на България чрез разказите за онези големи българи, които са били негови председатели.
Ето защо очаквах днес реакцията на Цвета Караянчева.
Тя бе обидена просташки като Председател на Народното събрание.
Тя бе обидена вулгарно като Жена.
Тя бе обидена мръснишки като Българка.
Тя бе обидена каруцарски като Човек.
Аз очаквах нейната реакция.
Моля Ви, кажете ми, че съм пропуснал да забележа реакцията ѝ!
Защото няма в нашата държава, някой друг който да съчетава едновременно четирите сакрални, хуманни, национални и граждански роли в едно лице - тези на Председател на Народното събрание, на Жена, на Българка и на Човек, като Цвета Караянчева.
И нито една от тези велики и същностни роли не ѝ позволяват да премълчи просташката, вулгарната, мръснишката и каруцарската обида, нанесена ѝ пред цялото общество.
Всеки друг може да премълчи, но тя не може!
Кажете ми, че поне с няколко думи, тя е защитила авторитета, честта, достойнството и морала на тези четири роли - заедно и поотделно.
  
  13.06.2020 г.