Борбата с тероризма – предизвикателство за демократичните държави (Част 2)

  Да, Тероризмът е отрицание и на Демокрацията, и на Сигурността. В борбата с него не бива да допуснем дилемата “или демокрация, или сигурност”. Верният отговор тук е “и демокрация, и сигурност”. Но дали напоследък не се оказва, че тези, от които вземахме уроци по демокрация сега ни демонстрират как в борбата срещу тероризма може да вземаме от тях уроци по ограничаване на демокрацията?
  Чух Мадлин Олбрайт в Мадрид да обяснява почти патетично: “Като ни питат дали се чувстваме по-сигурни в САЩ след мерките на Буш, аз се боя да кажа, че не - не се чувствам по-сигурна - правителството веднага ще заяви: “А-а-а, та значи ти се чувстваш несигурна! ОК, ще предприемем още допълнителни мерки, за да те направим сигурна!”
  5. Остри дискусии има по въпроса: да се преговаря ли с терористи?
  Факт е, че държавите, отказали да преговарят с терористите в Ирак най-често получаваха в замяна обезглавени тела на сънародниците си. Факт е и, че държави, които явно или тайно влизаха в преговори с терористите, не рядко успяваха да спасят своите сънародници. Това е изключително деликатен въпрос, на който - но не като политическа декларация, а в дълбоката скрита същност! - отговорът е уклончив. В смисъл, че зависи от обстоятелствата, напр. от пленените хора (ами ако са деца); от възможността да се спечели време; и че да се водят преговори не винаги значи да се тръгва на безпринципни отстъпки.
  6. “Ползата” от тероризма. Тероризмът е много сериозен проблем, но това е така и защото той се използва за постигане на политически цели и така да се каже “си струва”, възнаграждава се щедро – ние виждаме и в нашия регион как брутални терористи са днес политици, с които Западът разговаря, преговаря и се договаря. Подобни случаи са послание към други “борци” – използвайте тероризма, постигайте политическите си цели и после ще ви признаят (защото ще влязат в сила свършените факти), ще решават с вас регионалните проблеми!
  Много стар, доказан факт (дори на примера на някои демократични страни) е, че една част от политическата класа винаги легитимизира (негласно, дори понякога гласно), поощрява и употребява тероризма.
  7. Каквото и да си говорим за тероризма, винаги остава открит един въпрос - за разликата, за границата между тероризма и съпротивата.
  Няма яснота - при отхвърляне на разрушителното насилие - а какво да правят тези, които са изчерпили всички средства за мирен изход, за мирно постигане на техните стремежи, идеали, политически цели?
  Тежък проблем - къде минава различието между терористи и борци за свобода, между терористи и бойци от съпротивата, въстаници, партизани? Може ли да се поставя знак на равенство между едните и другите? Точно такава дилема стои дори в Ирак поради частичното припокриване на терористите с различните клонове на съпротивата.
  Спорно е, но когато се опитваме да си изясним какво е тероризъм, не трябва ли, акцентът при употребата на насилие да се поставя не на това Какво прави?, а Защо го прави? Когато насилието се прилага за постигането на Свобода – от робство, от чуждо управление или от налагане на чужда култура, идеология, идентичност, то тогава имаме не Терористи, а Борци за Свобода. Докато ако насилието се прилага за да се създава хаос, да се разрушава нормалният ход на нещата, да се налага своята воля, своята култура, идеология и идентичност над другите, тогава е тероризъм. Като тънката разделителна черта минава през, пълната, категорична неприемливост да се разрушават – съзнателно! – животът, здравето и собствеността на невинни хора.
  Страхът от тероризма и насилието не се проявява само на битово равнище. Той е много силен и на политическо равнище – би могло да се каже, че политиците в огромното си мнозинство са не по-малко уплашени от тероризма, на тях им липсва индивидуалната смелост и това подкопава политическата им воля за борба с тероризма, като те се ограничават с декларации и засилват своята персонална охрана, при това изцяло за сметка на обществото и редовите данъкоплатци.
  8. Дали тероризмът е спонтанно възникнал феномен или е отговор на обективни процеси? А целите и средствата на тероризма - какви са? Не действат ли и терористите по пазарните методи - с търсенето на най-голяма и бърза печалба, със застраховане и осигуряване, с акции от бъдещи сделки, с игра на повишение и понижение? Не е ли тероризмът едно перверзно проявление на властващата култура на насилието, порнографията, разпадането на ценности (любов, морал, семейство, вярност, дълг, отговорност, солидарност, състрадание и съпричастност) на личния егоизъм и интерес, на разкъсването на социалните връзки и на използването на хаоса за постигането на максимална добавъчна стойност и на субективна изгода? При такава “култура” задръжките падат, все по-лесно е да отнемаш и убиваш.
  Искаме терористите да не убиват невинни хора. Но позволяваме на акули на борсите да сриват акции и взривяват валути, при което се разоряват хиляди, милиони дребни собственици - като се обричат на бедност и отчаяние. Нима не беше така наскоро в Югоизточна Азия или Русия? И тези хиперспекуланти не са ли финансови терористи?
  Тероризмът е средство, тактика и инструмент. Той е бизнес, чийто продукт, произвеждана и търгувана стока е насилието, а средата, в която се постига най-висок дивидент от него е атмосферата на страх.
  Борбата с тероризма не бива да е димна завеса, зад която се крият реални проблеми на човечеството. Като говорим за глобализирането на тероризма, ние трябва да виждаме и да се борим с това явление не изолирано от другите проблеми, а като част от общите процеси и като вписано в общия контекст на настоящето глобално развитие.
  В противодействието срещу тероризма е остро належащ отказът от двойни стандарти и двоен морал, от черно-бяло, двуцветно мислене.
  9. Още сме далече от разбирането на дълбочинната психология на тероризма, от намирането на поне донякъде приемливи обяснения: защо хората прибягват до суицидни действия; до такава саможертва; защо преминават разумната черта и се просмукват с насилие; какви са тия форми на наркотично пристрастяване към подобни действия?
  10. Тепърва предстои да се изясни ролята (а и смисълът) в борбата с тероризма на Международния наказателен съд и юрисдикцията му.
  11. Липсва единен кодекс на поведение, който да регулира нашето сътрудничество в борбата с тероризма с недемократичните страни.
  12. Необходимо е преосмисляне, не и отрицание на национализма. Трябва да си изясним какво означава “Демократичен национализъм”, как да си националист, в т.ч. и краен, без обвинения, че си терорист.
  13. Когато търсим съгласие по обща дефиниция за тероризма, нека да си даваме сметка - доколко тя обхваща “държавния тероризъм”.
  14. На няколко конференции в чужбина направи силно впечатление фактът, че почти никой не говореше за Ирак. А на тези срещи (напр. в Мадрид, в памет на 11 март) равнището бе високо. Би могло да се каже, че донякъде ставащото в Ирак не се разглежда като решаващ принос в борбата с тероризма. Това навеждаше мнозина на мисълта – а един ден, когато се тегли чертата на станалото в Ирак през тези две години, дали няма историята да се произнесе по различен начин и не така, както сега това прокламира и нашият политически елит?
  15. Въпрос, постепенно превръщащ се в проблем на сигурността е този за ролята на медиите. Те все повече се превръщат в среда, без която ефектът от дейността и размахът на терористите щяха да са далеч по-малки и de facto се оказват мощно оръжие в арсенала на тероризма- медии за масово унищожение. Нужно е по някакъв начин да се овладее и употребата на медиите за пропаганда на нехуманни и неморални ценности, за сеене на омраза, насилие, перверзии.
  16. Тероризмът и общественото мнение. Във войната (или борбата) с тероризма централно място заема спечелването на общественото мнение в собствената страна и подкрепата на хората в държавата, където водим тази война – т.е. съществен елемент от тази война е битката за сърцата и умовете на народите и обществата (Hearts-and-Minds campaign), вкл. операциите за стратегическо влияние (Strategic Influence Operations). Една победа, извоювана на бойното поле може накрая да се обърне в поражение на идеологическото и пропагандно поле, особено в сегашната епоха на информационното общество.
  17. Разминаване има дори в оценката за връзката между бедността и тероризма. Политическата класа в развитите страни налага тезата, че няма пряка връзка между бедността и тероризма и че бедността сама по себе си не води до тероризъм, а създава плодотворна почва за тероризъм. И едва ако в тази почва попаднат семена на агресията и насилието, това, което ще покълне би могло да породи тероризъм.
  Но ако подобни семена има навсякъде (както е логично да мислим), то тогава акцентът вече не трябва да бъде върху семената, а върху почвата. Абедността при такава логика се оказва едно от базисните условия да има тероризъм. Ето защо тя не може и не бива да бъде търпяна, че дори и възпроизвеждана. Десетки държави и милиарди маргинализирани, даже почти обречени хора се нуждаят от шансове: да оцелеят, да живеят поне сносен живот, да имат някаква надежда.
  18. Противоречиви са разбиранията и за глобализацията. Нужно е без да се отречем този обективен процес, да се оптимизират онези й проявления, които са общополезни за народите и да се минимизират също така щетите, които тя нанася на развитието и бедните страни.
  Глобализацията не трябва да се демонизира, а да се хуманизира.
  Решения на проблемите трябва да търсим по мирен и справедлив, екологичен и устойчив начин. Не напразно говоря за устойчивост.
  Развитието днес крие много несправедливости, неравноправие и двойни стандарти. Сигурността е неотделимо свързана с развитието. Без развитие няма сигурност. И без сигурност няма развитие. Но на нас не ни е нужно всяко развитие, ами това развитие, което генерира сигурност; развитие което е устойчиво и хуманно и не задълбочава още повече пропастта “Север-Юг”, между богатите и бедните страни.
  Но да повторим: и най-разумните стратегии за помощ и развитие и демократизация не могат да бъдат натрапвани насила. Развитието и демократизацията, модернизацията и моделът държавно устройство трябва да бъдат припознати от народите, на които се предлагат, за да ги приемат те като по-добрата алтернатива и без страх, че чрез тях под угроза са поставени тяхната идентичност, същност, култура и традиции. Ефективни за изоставащите общества са само подобни стратегии за догонващо развитие, такива модернизационни проекти.
  Нуждаем се от глобална култура на солидарност, съпричастност и взаимопомощ. Цунами-бедствието показа наченки на такава култура. Но тя се състои не само от помощ при бедствията, от дрехи, храни и медикаменти, а от модернизация на изоставащите региони и усилия за лечение на политическите, социалните и екологичните недъзи.
  19. Необходимо е да се създават условия за Диалог, за Алианс на цивилизациите (идея на Сапатеро), за стимулирането на контактите между различните етноси, култури и религии, за възпитание в дух на търпимост и толерантност, а не на сблъсък между цивилизациите.
  За да се изгради обаче доверие между цивилизациите, трябва да схващаме действителността не според нашите нагласи, стереотипи и предубеждения, а според реалността; да чуваме чрез ушите и да виждаме през очите на другите - с повече етническа и религиозна, етична и културна чувствителност. Ако не искаме идеята за Алианс на цивилизациите да остане пропагандна теза, трябва да направим твърде много, за да има поне относителна равнопоставеност в този Диалог и за да има поне относително равноправие в този Алианс.
  20. Слава Богу, малцинство са онези, които смятат, че Ислямът е “бременна” с тероризъм религия и категорично връх взема тезата, че нито една от религиите не е сама по себе си и изначално, в своята същност - “обречена” да ражда тероризъм и да проповядва насилие.
  Религията е деликатно нещо, там не може да се стъпва с ботуши по оголените нерви на вярващите и ние трябва да уважаваме всяка една религия, която в дълбоката си своя същност е хуманистична. А такъв е и Ислямът. В същото време не трябва да си затваряме очите за религиозните елементи в мотивите и действията на ислямските терористи. Нужен е анализ, но вътре в тази велика, хуманна религия - защо възникват основания тя да бъде използвана по този начин?
  Впрочем, ние сме длъжни да признаем, че нито една религия не е чиста от насилие, не е “девствена” исторически по отношение на насилието. Всъщност, една от функциите на всяка една религия при нейното възникване е да дава лесни решения, лесни обяснения на случващото се, да снема отчасти неопределеността. Това спомага за пораждането на огромна енергия и страст тези лесни решения да се реализират, по възможност час по-скоро. Т.е. преди да се обръща навън и да се опитва да променя света, всяка религия трябва да се обърне навътре в себе си: може би отговорите, дето търси са и там.
  ● България не може да стои настрана от борбата с тероризма. Но всичко е въпрос на калкулация, способности и възможности. Все пак държавата ни е малка, извършва сложни реформи, има ограничени финансов и човешки потенциал и не би имала сили дълго да носи отговорности, които са над пряката грижа за националната сигурност и касаят повече процеси от световен мащаб и глобалната сигурност.
  Страни, които искат по-голяма роля в глобалната сигурност трябва да поемат и по-големи отговорности, да си направят дълбоки изводи от пукнатината между партньорите от двете страни на Атлантика, от тяхното раздалечаване, от “разширяването” на Атлантическия океан.
  А ние като европейска страна, като държава, влизаща в ЕС, трябва да се учим да синхронизираме позициите си с Европа и по въпроса за борбата с тероризма. В тази борба е необходима повече Европа.
  И нека да си даваме сметка за променящата се релация Сигурност-Отбрана. Всяка държава ще трябва да намери своя прецизен баланс между сигурността и отбраната. Отбраната става все по-свиващ се елемент от сигурността на държавата и затова всяко управление би трябвало дълбоко да обмисля какви ресурси ще заделя за отделните институции: за МО, за МВР, за спецслужбите, за Гражданска защита.
  Отговорът на всяка една терористична заплаха трябва да бъде не хаотичен и интуитивен, а интегриран (в оптимална координация и максимално сътрудничество между институциите) и своевременен.
  Фундаментален е проблемът с взаимодействието между отделните институции в системата за национална сигурност (навсякъде говорят за “система”, а у нас упорито налагат далеч по-частното “сектор”), за координацията помежду им и контрола над тях. “Децентрализация на изпълнението-Централизация на координацията” е модерната теза.
  Процесът за реформиране и модернизиране на нашата система за национална сигурност през тези 4 години спря или почти не мръдна от точката на замръзване. Проблемът с координацията бе оставен на самотек. Като във всяка домодерна (“феодална”) система липсата на централна власт доведе до борба на по-ниските нива - за повече правомощия. В създалия се вакуум бе просто въпрос на време да се появи харизматична личност, която съвсем не по конституция и не в съгласие със законите на нашата страна да се наложи в публичното съзнание като безспорен главен координатор на всичките служби.
  За оптималното управление, координация и контрол е необходимо както внимателното отчитане на вътрешноорганизационната култура на всяка една структура, така и изработването на нов тип култура на общо и синергетично взаимодействие между отделните структури.
  Накрая, но не на последно място в управлението на процесите – е, естествено, лидерството: стратегическо, операционно, тактическо.
  Качеството на лидерството е фактор от първостепенна значимост. В тая връзка се набляга на потребността лидерите да се заобикалят не от вечно съгласни с тях, пеещи им оди изпълнители, помощници и съветници, а преди всичко от критично и аналитично мислещи хора.
  Координацията е нужна както на висшите управленски нива, така и на по-ниските нива, т.е. както по върховете, така и на “бойното” поле.
  Приоритетно внимание е нужно да се обръща на стратегическото планиране и на вярно разработената политика на противодействие - с отделянето на причините от следствията (а не както са е правило по време на чумата - хората са избивали котките, вместо плъховете).
  Това може да е резултат само от многофакторен анализ на целите, на начините за тяхното постигане и на средствата, заделени за това.

Я думаю давно пора что-то с террором делать. Это не нормально, что страдают простые люди. Мне кажется, что для таких людей, хотя назвать их таким словом сложно, нужно восстановить смерную казнь. Я не помню, чтобы при смертной казни, терроризм развивался в таким темпе.

Смертная казнь не является абсолютным и универсальным решением и это отностится ко всем вызовам такого порядка и ранга, не только к терроризму. В США она есть, но вообще не повлияла на преступность и терроризм. Она ость и во всех арабских государствах, где и рождаются пока, к сожалению, большинство террористов.