Вирусът: Ден 61

6 май, Вирусът: Ден 61

Швеция на Балканите…

30 години се мъчихме да правим Прехода по модела Щвейцария на Балканите. Не успяхме.
На 31-та година премиерът ББ като че реши да изберем друг модел – Швеция на Балканите.
Реализацията на този модел мина през два експеримента – на Цветница и по Великден.
Експериментите успяха. И от 27 април (молил съм ви нееднократно да запомните тази дата!), вече бе даден стартът на модела
Швеция на Балканите.

Ако този модел се провали, виновен няма да е кандидатът на науките ББ. Най-много за виновник да бъде набеден доцентът АМ - като негов приятел, а при ББ се знае, че не остава приятелство ненаказано.

Впрочем, ако моделът Швеция на Балканите се провали, тогава на една част от нас ще им е все едно. За тази част от нас ще се говори или хубаво, или нищо.

Равносметката за Ден 61 на вируса:

1811 официално установени заразени, 84 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69 53

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 167 + 57 = 224
Вторниците: 192 + 69 = 261
СрЕдите: 246 + 53 = 299
Четвъртъците: 258
Петъците: 225
Съботите: 187
Неделите: 166

Да повторя за 6 май:
1811 официално установени заразени, 84 починали.

Двете „добри“ мои траектории за 6 май даваха следните „прогнози“:

Първа траектория:
1885 официално установени заразени, 81 починали, 8153 общо реално заразени.
Втора траектория:
1932 официално установени заразени, 87 починали, 8992 общо реално заразени.

Разликата на първата траектория e 4%.
Резултатът за новите установени е радващ на фона на вчерашния ден.
Да отбележа все пак, че вчера беше почивен ден, а това, като се вижда поне от досегашната статистика, се отразява на интензивността на работата на лабораториите.

За утре с данните за 7 май двете мои „добри“ траектории дават следните „прогнози“ (както казах, ще продължа с това цитиране максимум още ден-два):

Първа траектория:
1941 официално установени заразени, 85 починали, 8365 общо реално заразени.
Втора траектория:
2001 официално установени заразени, 90 починали, 9316 общо реално заразени.

Резултатът за новите установени през вчерашния ден – 53 – е радващ на фона на вчерашния ден. Дано не вървим нагоре. Макар че засега изпреварваме графика на най-тежката седмица - тази от 20 до 26 април...

Да отбележа все пак, че вчера беше почивен ден, а това, както се вижда поне от досегашната статистика, се отразява на интензивността на работата на лабораториите и на броя на вземаните проби.
Така или иначе, най-късно до края на тази седмица ще тегля чертата на досегашните си "математически" усилия, за да кажа в "прогнозите" кой какъв е и защо такъв е....
  
  
  
  
  
Човечеството премина към нова фаза на развитие, когато извънредните събития и кризите, рисковете и несигурността, неопределеността и неизвестността се настаниха трайно в ежедневието.
В новата реалност извънредността ще се превръща в норма, в правило. Кризите ще стават ежедневие. Нормалността и а-нормалността (дори не-нормалността), съответно извънредността и редността (във-редността), започват да си разменят местата. Нормалността се превръща в рядкост, а извънредността започва да става все по-честа и все по-естествена.
Трябва да се учим да живеем в нов свят, в който а-нормалността е новата „нормалност“, извън-редността е новият „ред“.
В този нов свят рискът не е само нещо, което ние решаваме дали да предприемем… Рискът става нормата, правилото. Ние ще живеем в условията на повишен риск. И това, което можем да направим не е да се стремим да заживеем отново и обратно в без-рисков свят, а да се опитваме да намаляваме риска и ако можем – да го минимизираме.
Трябва коренно да променим самото си разбиране за сигурен живот, за сигурност. Няма вече нито абсолютна, нито дори относителна сигурност. Едната, при която не съществуват никакви по-сериозни опасности и заплахи. Другата, при която ние се гарантираме някакво ниво на сигурност и животът продължава.
Новото име на Сигурността днес е „Риск“.
Нашите отношения с риска, с рисковата сигурност ще са един непрекъснат процес на ранно сигнализиране и превенция, на бдителност, на държане ръка на пулса на събитията, на калкулиране на главните детайли в изборите и поведенията ни.
Докато се научим да живеем по качествено различен начин, ще ни е доста трудно, защото не разполагаме с нужната сетивност, с нужните интуитивни инструменти за оценка на критичните фактори и възможните уязвимости, с нужното моделно и сценарийно мислене, с нужните евристики за бързо взимане на решения със значителни последствия..
Но постепенно ще свикнем, ще си изработим новата сетивност, ще си изработим новите инструменти, ще се научим да намаляваме и дори да минимизираме рисковете. И тогава ще разберем, че Обществото на рисковете не е чак толкова страшно, то е просто по-различно общество. Общество, отварящо нови възможности и предлагащо ни нови перспективи. Ще видите, че когато това стане, ние не бихме си дали и не бихме разменили Обществото на рисковете за нищо друго, ще знаем абсолютно убедено, че Няма нищо по-хубаво от Рисковото общество.

...

Горното е много кратък синтез от излязлата миналата година моя монография „Рискът – новото име на Сигурността“. Всъщност не на цялата книга, а не главата за Обществото на рисковете, назована „Няма нищо по-хубаво от Рисковото общество“.

Впрочем в тази книга можем да прочетем и следното:

„Технологичните и конструктивни постижения на човека; все по-ненаситното му потребителско отношение към природата; концентрацията на огромни по мащаби или сложни енергийни, химически и биологически производства; експериментите на генно ниво; безразсъдството на тероризма могат да променят изцяло представите ни за кризи и кризисни ситуации и да доведат до качествено нова структура на цялата система за управление на кризи и при кризи. Разпространението на пандемични болести от типа на SARS би могло да нанесе опустошителни човешки и икономически загуби, ако не се овладее с адекватни и понякога безкомпромисни мерки.“
  
  
  
  
  
Преди десетина дни направо ме разби злорадството на някои ФБ-приятели по адрес на моя т.нар. математически модел. В края на краищата това си бе и е досега мое усилие, което никого не задължава да го следи. Нещо повече, то дотогава даваше прогнози, които рядко се различаваха от действителността с повече от 2%.
Макар че продължавам на своя сайт да „качвам“ изчисленията си, и тук обяснявах, че в последно време (някъде от седмица) кривата на вируса у нас се различава от кривата, която дава моят математически модел. Не толкова като проценти – разликата беше 4%, скочи на 6%, на 8%, после спадна на 6%, на 4%. Важното е, че действителността тръгна по друга логика.
Приведох преди няколко дни и едно възможно тълкувание – че вирусът сякаш превключва
--- от остра ескалационна фаза, типична за остро заразните болести, които се появяват (ако се появяват отново - през определени периоди – от няколко години до няколко десетилетия (малко стресиращо е, но дадох за пример чумата),
--- към типично поведение на заразна болест, която е сезонна (с други думи, появява се отново повече от един път в годината или всяка година – от типа на гриповете, без да е грип).
Превключването като че говори за механизми на насищане. Така е също с апетита, с модата, така е с популярността на даден певец или песен… При този механизъм – често наразгадан като същност, настъпва нещо като преяждане, като умора, като загуба на желание за продължаване на заразата…
За жалост, при сезонните болести трудно може да се говори за имунитет. Можем всяка година да си боледуваме от грип.
Математиката познава сложни, динамични, самоорганизиращи се критичности, които могат да демонстрират такова поведение.
Математиката е постигнала много в Изкуствения интелект.
Привеждах и тази своя идея – този вирус не е само мутация на вече съществуващи вируси. Той е от ново поколение. Той е като човека, който има 96% идентична генна същност като шимпанзето, но не е шимпанзе, не е човекоподобна маймуна.
Макар че една позната казва – нямам проблем, че човекът е произлязъл от маймуната, а че това още му личи.
Друга позната казва, че човекът е най-човекоподобната от всички маймуни…
Та този вирус се държи твърде интелигентно за вирус. Той сканира имунната ни система и атакува там, където тя е най-слаба. А ние се борим срещу него като с мутирало шимпанзе, докато той вече не е шимпанзе, той започва да става човек, метафорично казано.
Вирусът показва признаци на изкуствен интелект. Да, той все още не е изкуствен интелект, но прилича на него.
Може би вирусът показва разумност – печели битката с нас, показва ни злорадо, че не сме го разгадали, а после стихва, защото ние все пак сме му гостоприемник, а той е паразит и не иска да ни унищожи напълно. Без нас и него няма да го има…
Но полето на интелекта е нашата, на човека сила. Така вирусът, самозабравил се в манията за собствената си изключителност, играе на наш терен.
На терена на изкуствения интелект ние сме по-силни от него. Той, по метафората за човека, вече не е шимпанзе, но още не е съвременен хомо сапиенс, той е неандерталец. А ние, съвременните хора сме видяли сметката на неандерталците. Победили сме ги, ликвидирали сме ги и дори сме ги изяли, преди това вземайки от тях мъничко полезни гени.
Математиката ще помогне на генетиката, на вирусологията да намери формулата, от която ще произлезе ваксината. Да, ние ще я наричаме ваксина, но това няма да бъде развитие на предишни ваксини, това ще бъде качествено нов тип ваксина. Тя ще съчутава антивирусната логика с логиката на изкуствения интелект.
Вярвам в това.
Човекът разгада генома, човекът разгада микросвета и макросвета. Ще се справи и с този вирус.
До следващия вирус. Защото човечеството преминава от царството на биологията към царството на висшия интелект, суперинтелектът. Там вирусите не предат. И те сякаш съзнават това. Те разбират, че тяхното време свършва. С този вирус вирусите водят ариергардни боеве срещу устремилия се към нови интелектуални висоти, към нова интелектуална същност човек.
Вирусите и редица други гадости ще ни тормозят в хоризонт докъм 2050 г. После ще им кажем – много ви здраве! Или поне няма да им позволяваме да ни бъркат в здравето, ще ги държим под контрол, дори ще ги накараме да работят за нас.
Завиждам на тези, които ще живеят през 2050 г.
Макар че както казва една близка възрастна жена на 80 години – да отида да видя приятелките си (които са на 70 години), докато са още живи!
Няма да се бъркаме в работата на Господ, нали така?
По-рано философите бяха (основно) математици. Сега математиците стават (основно) философите на новото време.
Математиката излиза на преден план.
Тя най-добре умее да разглежда явленията като системи, да ги анализира като процеси, да съзира в тях присъщата им логика и да използва за управлението и контрола над тях абстракцията, абстрактното мислене!
Тези дни ме попита приятел, видял какви ругатни отнасям заради математическите си абракадабри за вируса – не съжалявам ли за математиката?
Сложен въпрос с несъществуващ единствен отговор.
Да, съжалявам. Защото благодарение на математиката срещнах в Националната математическа гимназия прекрасни съученици, невероятни учители и една класна – другарката Михайлова, която ми бе като втора майка и толкова много ми помогна да стана това, което съм.
Да, съжалявам. Защото благодарение на математиката в Харков като студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986) ми преподаваха големи имена в науката – професорите Любич, Борок, Тарапов, Шишкин, академик Домбровский и плеяда други.
Да, съжалявам. Защото благодарение на математиката и аз се занимавах с голяма наука и направих доста добра кандидатска дисертация, сериозни научни списания публикуваха част от нея, а преди това и моя курсова работа.
Да, съжалявам. Защото благодарение на математиката развих известни способности за системно, процесно, логическо и абстрактно мислене, които ми помогнаха много когато тръгнах от нулата, за сравнително кратък период да си извоювам име на един от водещите български учени в Науката за сигурността.
Но със същата сила мога да кажа и обратното за математиката.
Не, не съжалявам. Защото каквото можеше да ми даде на мен математиката, тя ми го даде. За да ти даде някой нещо, дори и това да е математиката, то ти трябва да искаш да го вземеш. Насила никой, дори математиката, нищо никому не може да даде.
Не, не съжалявам. Защото рано разабрах, че в математиката възможностите ми са ограничени – ограничени, в смисъл, че няма да мога да бъда сред най-добрите. Животът ме срещна с връстници и колеги, които бяха много по-големи математици от мен. Знаех, че мога да стана много добър, но няма да бъда сред най-добрите.
Не, не съжалявам. Защото осъзнавайки предела на математическите си способности, аз още като студент, после като аспирант, сетне и като програмист в автоматизацията на инженерния труд, реших, че като не мога да вървя дълго време вертикално нагоре, мога да разширя интересите си хоризонтално в не само една посока и се посветих на много четене на различна литература, включително и на художествена. Ако бях продължил само с математиката, нямаше да имам време за тези интелектуални удоволствия, тя нямаше да ми позволи, защото макар и да не бях сред най-добрите, винаги щяха да се опитвам да правя нещата колкото се може по-добре, а това щеше да изсмуче всичките ми умствени сили.
Не, не съжалявам. Защото Съдбата ми подари шанса да се посветя на друга наука – вече не естествена, а обществена – на Науката за сигурността. И то точно когато, както математиката сега става ЕстественаТА наука и Науката за сигурността става все повече ОбщественаТА наука.
Смея да твърдя, че най-важната наука днес е симбиоза между ЕстественаТА наука и ОбщественаТА наука – а аз по стечение на обстоятелствата донякъде владея езиците, на които говори всяка от тях. Тази симбиоза, тази тяхна осмоза, това тяхно взаимно проникване, това тяхно синергетично взаимодействие ще даде отговор на много смятани за нерешими проблеми на човечеството. Включително и в сегашната пренапрегната ситуация.
Само един пример.
Виждате колко много теории се споделят, различни версии, модели, обяснения – кои от кои по-противоречиви (все по-черногледи, все по-песимистични, все по-апокалиптични, все по-обречени).
Не минава ден, през който да не ни сервират нова порция безнадеждност – ние не знаем нищо, не разбираме какво става, нито диагнозите ни са верни, нито тестовете ни са точни, нито отговорите ни са правилни.
Всъщност, и Математиката, и Науката за сигурноста – заедно и поотделно – отдавна са обяснили тази ситуация. А тя е – много висока степен на неопределеност, неизвестност, неяснота, несигурност.
В ситуация на много висока неопределеност всяка система се намира в криза. Другото име на кризата е много висока степен на неопределеност. А в подобна ситуация всяка една теория, всяка една версия, всеки един модел, всяко едно обяснение – те звучат правдоподобно, даже – без да привличам ентропията и теорията на хаоса и катастрофите (защото в науката хаос и катастрофа са малко по-различни от това как те се мислят от обикновените хора) – бих казал, че те са равновероятни.
Защото много високата неопределеност означава иэ липса на система от критерии (необходимо пълна и достатъчно непротиворечива), по която да се оцени достоверността на всяка една теория, на всяка една версия, на всеки един модел, на всяко едно обяснение.
Ето защо звучи малко абсурдно, но не си струва да четете всички бликащи и извиращи теории, версии, модели, обяснения, особено безнадеждните, защото само ще се дотравмирате, ще се доизплашите, ще се достресирате и ще се доотчаете окончателно!
Първо трябва да се намали максимално неопределеността и едва тогава вече могат да се конкурират за достоверност отделните теории, версии, модели и обяснения.
А тази много висока неопределеност няма да се намали чрез надприказването в информационното пространство, още повече, че „продават“ предсказанията за чрени развития и неибжени ужасии и затова именно те преобладават. Тя ще се намали от учените, от изследователите, в лабораториите и аналитичните центрове.
И за намаляването и дори за преодоляването на много високата неопределеност огромна ще бъде ролята на науката.
Науката винаги е вървяла пред обществата – поне в древна Гърция и от късното Средновековие. Тя е проправяла пътя напред и нагоре. Напоследък Науката бе изтласкана по периферията, загърбена от лидерите на държавите, смятана за нещо прекалено отвлечено и кабинетно, изискващо досадни инвестиции, невинаги даващи висока възращаемост, каквато носят например хедж-фондовете, безразсъдно рисковите операции, безумието на свободния от всякакви ограничения казино-пазар и офшорността на алчните и хищни апетити.
Следвирусното време ще е време, когато Науката ще се върне на своя пиедестал като най-сложната, най-нужната, най-важната и най-животоспасяваща и животопорменяща човешка дейност.
Ето в това съм абсолютно убеден. Не може да бъде другояче.
Но както обичам да казвам в такива случаи:
Не, че не може – може, но не бива.