Вирусът: Ден 52

27 април, Вирусът: Ден 52
1387 официално установени заразени, 58 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 общо 39

Направих си труда да видя данните за отделните дни от седмицата (без тези за вчера).
Ето какво се получава:

Понеделниците – 128
Вторниците – 142
СрЕдите – 195
Четвъртъците – 205
Петъците – 178
Съботите – 164
Неделите – 145

Според мен се вижда как в средата на седмицата наваксват уикендите са анализите на пробите и с взетите в началото на седмицата повечко проби и вероятно заради това резултатите, особено за срЕдите и четвъртъците са доста по-високи.

Да повторя за 27 април:
1387 официално установени заразени, 58 починали.

Втората моя траектория за 27 април даваше следните „прогнози“:
1409 официално установени заразени, 64 починали, 6104 общо реално заразени.
За утре тази траектория дава следните „прогнози“:
1479 официално установени заразени, 66 починали, 6470 общо реално заразени.

Излишно е да казвам, че моите „прогнози“ не се съобразяват с графика на работа на лабораториите…

Моите коментари:

Първо, ефектът „Цветница.
Днес, а значи с данните от утре сутрин приключва т.нар. от мен ефект „Цветница“. Сравнете утре данните за четвъртък–вторник (последния четвъртък–вторник) с предходния четвъртък – вторник, за да видите има ли ефект „Цветница“ или аз си го измислям.
Засега за предния четвъртък-понеделник данните са били 183, за сегашния четвъртък-понеделник те са 306. Сиреч, без един ден още, разликата е 123. Слагаме „естествения ръст“ от 10%, т.е. те би трябвало да са 201. А те са 306. Значи без данните от още един ден, ефектът „Цветница“ е равен на плюс 105 заразени. Ако го умножим по минимум 4, за да получим реално заразените, то заради Цветница те са нараснали с 420. Без данните от днес, които ще излязат утре.

Второ, ефектът „Великден“.
Този ефект може да се изчисли като видим данните около 3-5 май. Според мен те могат да бъдат база за вземане на решения какво правим нататък. Останалото е ясно – строги предупреждения на Щаба да не бързаме и юркане на ББ да угоди на популистките, масовите желания. Тогава ще се види дали аз съм паникьор и истерик, както ме обвини вече един бивш ФБ-приятел, или съм просто песимист. А песимистът какво е? Един много добре информиран реалист.
Аз не мога да избягам от написаното, то е и тук, и на сайта ми. Каквото съм написал като прогнози, то остава. Иначе е лесно – казваш нещо, то отлита, после можеш да каже тъкмо обратното, а и то отлита. Но написаното от мен си стои и може да стане повод за присмех по мой адрес. Но така е, който се бои от мечки, не яде боровинки и къпинки.
Ето защо отново и отново казвам – играем си с катастрофата, дърпахаме доста брутално дявола за опашката. Животът не е оставил нито една глупост ненаказана. Глупостите се правят от политиците и обществото. А се плащат от обикновените граждани.

Трето, ефектът „ББ“.
Това е ефектът от преждевременното, започнало вече от вчера, отслабване на извънредните мерки.
При това не само мерките се отслабват, но се отслабва заедно с това и спазването им от целокупното население.
Запомнете датата 27 април!
Тя може да ви обясни доста неща след 12-16 дни. Ако тогава ви е до нея, а не сме като нестинарките – да подскачаме с боси пети по жаравата на пандемията.
Какъв е този ефект „ББ“, има ли го и ако го има в какви числа се измерва, можем да се убедим по данните за 9-12 май. Ето защо вчера молих, зовях, вопях, апелирах да не се взема решение за махане на извънредното положение преди 13 май.
Добре е, че тогава изтича сегашният срок и така или иначе ще трябва да се взема ново решение – за или против. Но тогава ще разполагаме с данните от сегашното, започнало от вчера тотално игнориране на редица мерки и своеволното ни масово изсипване на воля.
Така, онзи, на когото дядо му е имал, както се казваше, стока, е виждал:
Като се отвори вратата на кошарата, вратнята на двора и овците се юрват през глава навън. Те се юрват като стадо, защото свободата за тях е възможност да се напасат с трева, да се накльопат, демек.
Като се махне преградата на обора, оградата пред хергелето и конете излизат с достойнство, пристъпвайки спокойно, разумно, вдишвайки с муцуни въздуха на свободата. Те не препускат като изоглавени, а се радват на самата свобода, защото свободата за тях е естественото състояние на живот.
Ние се юрнахме като стадо овце навън, затърчахме се като невидели…
И така да е.
Но какво ни пречи да се преброим кой жив, кой здрав, кой на заразата брат, кой на вируса враг на 13 май и едва тогава да решаваме какво правим нататък?
Пък ако махнем веднъж завинаги извънредното положение и всичките там извънредни мерки, то не ни остава нищо друго около 25-28 май да видим ефекта „Kleta majka balgariq“…
Като го видим, аз се опасявам, че ще си кажем Да му се не види! К’ва я мИслехме, к’ва станА!

Четвърто… Ами няма четвърто. То е все същото – Първото, Вторто, Третото.
Губи се всякакъв смисъл. Уморих се да доказвам, че в моята висша математика 2 плюс 2 е равно на 4.

Ако не се окажа прав, губя само аз; ако се окажа прав, губи цял народ.
Това е толкоз просто и логично.
И в катастрофата ще бъда пак със тебе,
народе мой, защото …
Защото няма спасение от тебе...
  

  

  

  

  

Един приятел, на чието мнение държа, днес повече от половин час по телефона ме убеждаваше, че не си струва да хабя нерви и думи като си казвам мнението и "прогнозите" за развитието на вируса.
Всеки вече си има свое мнение, всеки знае, казва той, какво според него ще се случи. Само съм превръщал във фокус на негативна енергия, която не се знае как щяла да ми се отрази.
Всъщност, аз самият много съм се разсъждавал насаме със себе си за смисъла на това, което повече от 50 дни правя практически ежедневно. Ако нещо в думите на моя приятел ме сепна, това бе, макар да прозвучи на мнозина като лековато и несериозно, припомнянето на една от причините да се откажа от политиката.
Кинжалите в София и техните маши в Перник организираха такава кампания срещу мен, местният общински вестник (на условно синята община) в 100 броя поред ме заливаше с гадости, по мой адрес се носеха месеци наред страшни клетви, кълняха ме чудовищно (фашист, мерзавец, сталинист, крадец, плазмодий, червей, сатанист, предател, продажник, гад - имам списък с повече от 100 подобни словесни залпове). и аз в един момент си казах - добре, на мен не ми пука, вярвам ли в правотата си, продължавам да вървя по избрания път (да, това, че съм вярвал в правотата си не означава, че съм бил винаги прав); но мога ли да поема риска, че тази черна енергия, тия гадни клетви, това отвратително кълнене няма да стигнат моите най-близки и любими хора. нали викаха на Желю - да ти умре и другата дъщеря!
И си казах - баста, дотук с политиката!
Вярно е, че после, след 8 години взех едно решение всичко, което преподавам, да се опитам да го дам на държавата чрез държавния глава. И решението ми се окажа груба грешка - не заради партийната принадлежност на държавния глава, а заради личностните му слабости и недъзи. Но така или иначе това вече не бе участие в политиката, бе даване на експертиза, писане на анализи (публикувани много от тях в две книги, които ги има едно към едно на моя сайт).

Та се замислих - ама защо ми е всичкото това с този мой математически модел и публикуването на неговите "прогнози"? За да бъда нападан, за да получавам бесовщини на "лични"? Ами че аз мога да си правя изчисления и да си ползвам модела за самия себе си. Защото ми е важно и ... интересно.
Така че към днешна дата ми се струва, че ще взема тайм-аут. Може би след 3-5 май ще сравня моите изводи с реалността, ще споделя с вас дали моят модел се е оказал прав за ефекта "Великден".
После предполагам, че ще се включа около 13 май - хем евентуално тогава ще падне извънредното положение, хем точно тогава ще се види отхвърлянето от маса хора на мерките като такива, започнало вчера, дава ли ефекта, наречен от мен ефект "ББ".

В заключение, отново ще си позволя съвета - по-малко гледайте телевизия с предавания за вируса, по-малко четете анализи за вируса, по-малко търсете какво ли не за вируса в youtube!
Не, това не е заравяне на главата в пясъка. Това е психологическа и дори психическа хигиена. Ще се отровите от негативното, ще си взривите имунната система от това, което се вещае. Сега върви надцакване на версии как няма шанс, няма изход, няма спасение, няма ваксина, няма нищо хубаво, а само безнадежност, обреченост, катастрофа, апокалипсис.
От математиката се знае, че при остра информационна недостатъчност всички обяснителни версии (сценарии) са равновероятни.
Когато едно топче е на ръба на вдлъбнатина, по която траектория и да се търкулне надолу, то стига до дъното. Това ще рече, че всички траектории с равна вероятност гарантират спускането на дъното. Не заради топчето, а заради вдлъбнатината, заради конуводината повърхност...
Ние сме в информационна криза. В остра информационна и концептуална недостатъчност. Затова който и да тласне гласно своята версия (сценарий) той ще звучи почти еднакво достоверно. С други думи вие няма да имате обективни критерии да оцените верността на неговото твърдение, а значи волно или неволно ще се оставите да бъдете манипулирани. Ще увреждате вашето съзнание... Нали помните Гойя - сънят на разума ражда чудовища...

Затова е моят съвет: 45 минути стигат!
Сега е времето на евтините чудесни книги. Кога е било възможно да си поръчам 14 книги, 14 must read книги за цифром и словом 211 лева с все доставката!? При условие, че допреди 50 дни със сила и психологическо насилие над себе си си слагах лимит от 100 лева за книги на месец и тази сума стигаше за 3, максимум 4 книги, които исках да прочета.
Четете книги и не мислете за вируса така, както ви внушават да мислите – че иде краят на света. Или че е нещо безобидно, което българина не го лови и няма да го пипне никога.
Ето, на мен сега ще ми се освободи от утре още един час за четене на книги, защото няма сам да се навирам в устата на нападките, обидите, лепенето на етикети и понякога най-необяснимата злоба.
И последно, отново ще цитирам татко:
Нищо не е толкова зле, колкото изглежда, макар и да не е толкова добре, колкото ни се иска.

Да, не забравяйте:
45 минути стигат! Стигат!
  
  
  
  
  
Ако ви се чете - коментар на Бил Гейтс в Economist
(на мен не ми звучи песимистично; но ок - все пак песимистът какво е? - добре информиран и трезво разсъждаващ реалист; и както казва мой близък - а някои хора си правят сметка къде ще прекарат лятото...):

When historians write the book on the covid-19 pandemic, what we’ve lived through so far will probably take up only the first third or so. The bulk of the story will be what happens next.
In most of Europe, East Asia and North America the peak of the pandemic will probably have passed by the end of this month. In a few weeks’ time, many hope, things will return to the way they were in December. Unfortunately, that won’t happen.
I believe that humanity will beat this pandemic, but only when most of the population is vaccinated. Until then, life will not return to normal. Even if governments lift shelter-in-place orders and businesses reopen their doors, humans have a natural aversion to exposing themselves to disease. Airports won’t have large crowds. Sports will be played in basically empty stadiums. And the world economy will be depressed because demand will stay low and people will spend more conservatively.
As the pandemic slows in developed nations, it will accelerate in developing ones. Their experience, however, will be worse. In poorer countries, where fewer jobs can be done remotely, distancing measures won’t work as well. The virus will spread quickly, and health systems won’t be able to care for the infected. Covid-19 overwhelmed cities like New York, but the data suggest that even a single Manhattan hospital has more intensive-care beds than most African countries. Millions could die.
Wealthy nations can help, for example, by making sure critical supplies don’t just go to the highest bidder. But people in rich and poor places alike will be safe only once we have an effective medical solution for this virus, which means a vaccine.
Over the next year, medical researchers will be among the most important people in the world. Fortunately, even before this pandemic, they were making giant leaps in vaccinology. Conventional vaccines teach your body to recognise the shape of a pathogen, usually by introducing a dead or weakened form of the virus. But there’s also a new kind of immunisation that doesn’t require researchers to spend time growing large volumes of pathogens. These mrna vaccines use genetic code to give your cells instructions for how to mount an immune response. They can probably be produced faster than traditional vaccines.
My hope is that, by the second half of 2021, facilities around the world will be manufacturing a vaccine. If that’s the case, it will be a history-making achievement: the fastest humankind has ever gone from recognising a new disease to immunising against it.
Apart from this progress in vaccines, two other big medical breakthroughs will emerge from the pandemic. One will be in the field of diagnostics. The next time a novel virus crops up, people will probably be able to test for it at home in the same way they test for pregnancy. Instead of peeing on a stick, though, they’ll swab their nostrils. Researchers could have such a test ready within a few months of identifying a new disease.
The third breakthrough will be in antiviral drugs. These have been an underinvested branch of science. We haven’t been as effective at developing drugs to fight viruses as we have those to fight bacteria. But that will change. Researchers will develop large, diverse libraries of antivirals, which they’ll be able to scan through and quickly find effective treatments for novel viruses.
All three technologies will prepare us for the next pandemic by allowing us to intervene early, when the number of cases is still very low. But the underlying research will also assist us in fighting existing infectious diseases—and even help advance cures for cancer. (Scientists have long thought mrna vaccines could lead to an eventual cancer vaccine. Until covid-19, though, there wasn’t much research into how they could be produced en masse at even somewhat affordable prices.)
Our progress won’t be in science alone. It will also be in our ability to make sure everyone benefits from that science. In the years after 2021, I think we’ll learn from the years after 1945. With the end of the second world war, leaders built international institutions like the un to prevent more conflicts. After covid-19, leaders will prepare institutions to prevent the next pandemic.
These will be a mix of national, regional and global organisations. I expect they will participate in regular “germ games” in the same way as armed forces take part in war games. These will keep us ready for the next time a novel virus jumps from bats or birds to humans. They will also prepare us should a bad actor create an infectious disease in a home-made lab and try to weaponise it. By practising for a pandemic, the world will also be defending itself against an act of bioterrorism.
Keep it global
I hope wealthy nations include poorer ones in these preparations, especially by devoting more foreign aid to building up their primary health-care systems. Even the most self-interested person—or isolationist government—should agree with this by now. This pandemic has shown us that viruses don’t obey border laws and that we are all connected biologically by a network of microscopic germs, whether we like it or not. If a novel virus appears in a poor country, we want its doctors to have the ability to spot it and contain it as soon as possible.
None of this is inevitable. History doesn’t follow a set course. People choose which direction to take, and may make the wrong turn. The years after 2021 may resemble the years after 1945. But the best analogy for today might be November 10th 1942. Britain had just won its first land victory of the war, and Winston Churchill declared in a speech: “This is not the end. It is not even the beginning of the end. But it is, perhaps, the end of the beginning.”
  
  
  
  
  
-- Има приятели, които не са ми ФБ-приятели.
-- Има приятели, които са ми и ФБ-приятели. Каквото и да пишат при мои статуси, аз ще го приема, защото те първо са ми приятели, а после са ми ФБ-приятели.
-- Има ФБ-приятели, които са ми почти приятели. И без да се познаваме лично, понеже ги възприемам като почти приятели, не им се сърдя ако пишат нещо, с което категорично не съм съгласен.
-- Има ФБ-приятели, които се държат като неприятели. И аз не мога дълго да ги оставям да са ми ФБ-приятели, не защото мислят различно от мен, а защото се държат като неприятели.
-- Има ФБ-приятели, които не са за мен нищо повече от ФБ-приятели, но в дискусиите ми е интересно тяхното мнение.
-- Остава една категория хора, които са ми ФБ-приятели и нищо повече от това, като между техните виждания и моите почти в 80-90% от случаите няма нищо общо. Съвестно ми е, но винаги идва момент, в който си казвам - защо трябва да сме ФБ-приятели щом почти по всеки въпрос сме на диаметрално противоположни позиции??
  
  
  
  
  
И последно за тази вечер. То е за ваксината.
Най-лесно е да се направи прогнозата - няма да има ваксина!
Нищо по-лесно няма от това да прогнозираш най-лошия сценарий.
Сега такова прогнозиране е на мода. Вещаене на края на света, на безнадеждността, на катастрофата, на апокалипсиса.
Дори иначе много умен и смел руски (анти-Путин) политолог в едно предаване постави изобщо под съмнение въпроса ще има ли човечество след корона-вируса.
Четох някъде статистика, че 75% от прогнозите, които са правени от началото на века са негативни, за лоши сценарии, песимистични, зло-прокобни. И само 25% са позитивни, за добри сценарии, оптимистични, към по-добро бъдеще...
Прогнозирането на беди и нещастия се харчи, носи слава...
Но лошите прогнози са успешни в 20% от случаите, а добрите прогнози - в 60% от случаите...
Та така - аз подозирам, че ваксина срещу корона-вируса ще има!
Но тя няма да е дело само на вирусолози.
Мисля си, че се сблъскваме с вирус от ново поколение. Той като че ли проявява признаци на известна разумност, по-скоро това са податки на нещо сходно на изкуствен интелект (ИИ). Четем - той поразява и това, и това, и това... Та заприличва на онзи с болния пръст, дето където и да се пипне все го боляло. А го боляло щото пръстът, с който се пипа бил болен.
Вирусът не атакува и това, и това, и това. Той търси и атакува слабото място, уязвимостта на съответния организъм. Вирусът някак кото разумен ни сканира и ни дешифрира, за да ни нацели там, където сме най-слабо защитени!
И понеже той показва първични признаци на ИИ, то това е и нашият ... шанс!
Защото в ИИ ние сме много по-напред от него! И той играе - така да се каже - на наш терен!!!!
Синтез между вирусология и ИИ ще даде ваксината. Така си мисля аз и това ми дава две капки оптимизъм преди лягане...
А на въпроса Защо няма ваксина за това, това, това? (контекстът е, че като за това, това, това няма ваксина, то няма да има ваксина и за корона-вируса) ще отговоря с контра-въпрос:
А защо има ваксина за онова, онова, онова?
Човечеството е създало ваксини за толкова много толкова страшни заразни болести и нищо не доказва, че то няма да успее да създаде ваксина и за този вирус...
  
  28.04.2020 г.