Вирусът: Ден 51

26 април, Вирусът: Ден 51
1348 официално установени заразени, 56 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433

Нарастването се дължи само на данните на работещите лаборатории, така че то е част от истината. Затова в събота и неделя става дума не за 56 и 58 заразени, а за повече, вероятно за доста повече от 56 и 58.

Да повторя за 26 април:
1348 официално установени заразени, 56 починали.

Втората моя траектория за 26 април даваше следните „прогнози“:
1342 официално установени заразени, 62 починали, 5759 общо реално заразени.
За утре тази траектория дава следните „прогнози“:
1409 официално установени заразени, 64 починали, 6104 общо реално заразени.

Моите коментари:

Първо, понеже моите критици ме обвиняват, че говоря като ген. Мутафчийски, а аз въобще не го слушам какво говори, реших да прочета какво е казал. И щях да падна. Генералът говорил, че в началото на април били сме били минали един пик на болестта!
186 на седмица, 27 на денонощие – това било пик? А танк плува ли?
Работата е в това, че ние закъсняхме с две седмици със забелязването на наближаващата опасност и с една седмица с въвеждането на физическата изолация. При наближаването на кризата, аз апелирах да се действа така, както съветва теорията и препоръчва практиката - от един момент нататък да се смята, че кризата вече е дошла, сиреч, че вирусът е вече в България. Но нали тогава от вируса ни пазеше аурата на ББ, та ние не си помръднахме задните части.
На 8 март вирусът дойде официално у нас – отново почти кръгла нула внимание.
Първия, когото аз чух да говори за острата необходимост от въвеждане на извънредно положение бе … моята скромна милост!
На 13 март, вместо на 6 март, най-сетне бе въведено това извънредно положение. Понеже всички закони за разпространение на вируса, има изместване с 12-16 дни – значи до края на март и първите дни на април ние беряхме плодовете на туткането на властта, оставила вируса да дойде у нас и да започне да хвърля семето си на посоки. С въвеждането на мерките и първия обществен стрес се появи и лекият спад на болестта – ние в началото се държахме уплашено и дисциплинирано. В България очевидно това е формулата на дисциплинираността – уплахът.
После след здраво опъване на властта, започна тестването. И заедно с нарастването на броя на реално заразените, с тестовете се хващаше и по-големия брой на установените заразени.
Така че за пик трудно може да се говори в края на март и началото на април.
Ега ти и пика, когато 37 (2 април) съседства в рамките на 7 дни с 21 (4 и 6 април) и с 16 (7 април)!
Ето го „генералския пик“ в началото на април:
1 април – 33, 2 април – 37, 3 април – 28, 4 април – 21, 5 април – 24, 6 април 21, 7 април – 16.
[Ах, да, да си припомним, че в събота и неделя част от някои лаборатории и част от персонала в другите лаборатории разпускат уикендно. Затова многото обявени данни за вторник, сряда и четвъртък са всъщност данните за вторник, сряда и четвъртък плюс данните от необявените все още данни от неделя (отнасящи се за събота) и понеделник (отнасящи се за неделя). Т.е. тези „страшни“ 33, 37, 28 (ужас колко много, направо пикови данни!) са получени барабар с недообработените през уикенда проби.
Погледнете за неделя и понеделник, 12 и 13 април – данните са мижавите 7 и 19 заразени. Но това са данни не за неделя и понеделник, а от неделя и понеделник. Те се отнасят за събота и неделя, когато лабораториите разпускат. И веднага след това са 40, 48, 42, 40! С други думи, изчистваме всики взети проби, изостанали от събота и неделя…]
Така че – потретвам – за пик в началото на април изобщо не може да се говори и очевидно ген. Мугафчийски е бил доста уморен, когато е казал подобно нелепо нещо.
Какво е пик ще видим, както писах, около 3-5 май.
[И по-точно, слушайте внимателно какво ще ни каже ген. Мутафчийски на 5 и 6 май и на 8 и 9 май! (защото 3 май е неделя – с данните за почивната събота; 4 май е понеделник – с данните за почивната неделя; 7 май е четвъртък, с данните за Гергьовденския почивен ден)…
Ако на 9 срещу 10 май спим спокойно, значи ни се е разминало… Ако ли не, то д**е да ни е яко!]

Второ, моята теза е, че има не толкова умора от самите извънредни мерки. Да, веднага да кажа, аз не отричам, че има умора от мерките. Но смятам, че много повече е умората от необходимостта да се спазват извънредните мерки.
Ние сме отвикнали да сме дисциплинирани, да сме отговорни като общество. Тежи ни не само тегобата на мерките, тежи ни това, че ни налагат такива мерки и не можем да си живеем както искаме.
Ние сме като човек, на когото са му забранили вечер да си пийва ракийката. Да, той страда за ракийката, но още повече страда, че са му забранили да си я пийва. А са му я забранили за негово добро. Ето защо той тайно от всички си пийва ракийка, криейки се в килера. И кого лъже така? Себе си лъже. На кого вреди така? На себе си вреди.
Същото е с нашето общество. Ако му плащаха с нещо да спазва извънредните мерки, то ще ги спазва – зер авантата е чиста печалба. Но самодисциплинирано, да му идва отвътре, да си дава сметка, че като не спазваме мерките ще плащаме два пъти, при това втория път трикратно повече – това не му идва на акъла. То точно такава е пряката връзка – ако не ти идва отвътре, то не ти идва на акъла какви ще са последствията.

Трето, няма да се изненадате като напиша, че според мен да се пуснат учениците от 7 и 12 клас в училище е опасен автогол във вратата на цялото общество! Добре, подпалихме чергата на лекарите, сега да заповядат с чергата си учителите. На учителския гръб и сто тояги са малко.
Да предприемаш такава мярка когато се катериш по най-стръмната част на заразата – това е повече от престъпление, това е грешка, както биха казали Талейран или Фуше, на които се приписва тази фраза.
Веднага ще кажа две неща.

Едното е, че аз не вярвам, че такова решение ще бъде взето. Когато за едно денонощие се окажат 150 заразени, не виждам как властта би се осмелила да предприеме подобна стъпка.
Много публикации с ирония и сарказъм даваха „игнор“ на заразата и предстоящото ѝ влияние в България. Мога само да кажа – чакайте числата. Числата ще реабилитират нас – тези, които зовяха и вопяха за разум и ум.
Числата ще са съдът на лекомислието на иронизиращите и саркастичните.
Когато числата заговорят, смешниците ще замълчат. Те тогава първи ще задзиндзикат от страх. Дано не се наложи да видим вкаменената им смехория върху физиономиите. Би било уродлива картинка – ужас, замръзнал въху смехорията. Защото тогава всички ще сме в кюпа – здраво загазили от болестта.

Другото е, че ако се вземе такова решение, много вероятно е след 2-3 седмици то да бъде отменено и да се отчете като жестока грешка на властта. Властта ще каже, че е отстъпила под натиска на обществото, но ще го отнесе обществото.

Така или иначе, аз ви предлагам да не забравите, в случай, че решението бъде взето, да си припомните тези мои думи именно 2-3 седмици, след като учениците тръгнат на училище.
А понеже всичко, написано тук си остава тук, а също така се качва на моя сайт, можете един ден да ми го наврете в очите, ако не съм бил прав. Ако съм бил прав, няма да ви е до мен. Защото на всички ще ни треперят мартинките.

Четвърто, мога само да си представя какво ще се случи с отслабването на мерките! Ще се получи резонанс от взаимното действие и въздействие на:
--- отслабените мерки при изкачване нагоре по стръмната ескалация; и
--- българската недисциплинираност и безотговорност.
Всяко от двете само по себе си носи непредвидими и неуправляеми рискове, а съвместно те могат да имат опустошителен ефект!
По един мост няма страшно да минат и 1000 войници едновременно. Но ако минат 100 войници биещи крак в единен ритъм ,тяхната (външна) честота може да съвпадне с критичната (вътрешна) честота на моста, т.е. да влезе в резонанс с нея и мостът тогава може да изпита първо хоризонтални вълни, после единични вертикални (солитони) и да се разруши!
Ето това е влизане в резонанс – вижте следното видое: https://www.youtube.com/watch?v=z9y-BrCtBkQ.

Няма защо да бъда подозиран в разпространяване на стрешни смешки и смешни страшки. За мен влизането в резонанс на преждвременно отслабените мерки и българската недицсиплинираност може наистина да ни донесе Беда, с главно „Б“.
Единствената ми надежда е, че ББ многократно се е показал като страхлив човек и властник и няма да му стиска да поеме подобен (чудовищен) риск.
Но се питам – какво общество сме, щом страхът на ББ може да ни пази лозето?

ББ знае засега само едно с вируса – страх и забрани.
За страха:
ББ редовно ни разказва на глас собствените си страхове. Това психологията го знае – един от отдушниците за страховата невроза е да я разкажеш на глас. Но ББ не я разказва на кушетката на някой психотерапевт, а ни я разказва от екрана на нас, българските граждани. Да, като си разкаже страховете, на него му олеква, но на нас ни става още по-тежко.
За забраните:
Когато това, което трябва да решиш включва забрани (ограничения), то като забраниш всичко, ти естествено ще забраниш и това, което трябва да забраниш.
Но заедно с това забраняваш и онова, което е глупаво да го забраниш. А също така – като забраниш всичко, ти пораждаш гняв и бунт срещу забраняването по принцип. И жертва на забраняването по принцип стават принципните (нужните) забрани.
Редица от въведените забрани са по метода на онзи, който седял на улицата, да кажем в София и ръсел брашно. Като го попитал защо ръси брашното, той казал – за да не дойдат тигрите. Попитали го пак – а къде виждаш тигри? Той делово отговорил – ами няма ги, защото ръся брашно, как не разбирате това!?
Един държавник не действа от страх или напук, той действа на базата на (в случая) предложени му алтернативни поведения (сценарии) и взима решение най-добрия вариант за държавата (или микс от предложените варианти). Бъзе-то и Его-то са много лоши съветници.
Но ние вече свикнахме за тези 10 години да ни управляват Бъзе-то Му и Его-то Му.

Бъзе и Его… Блазе му на народ, за който можеш да кажеш Ега ти и народа! Да го управляват едно Бъзе и едно Его – заедно и поотделно.

И един цитат от книгата, която вчера дочетох:
Дейвид Крисчън, „Произход на всичко. От големия взрив до долечното бъдеще“:
„Мозъкът е е ненаситен консуматор на енергия. Нужна му е 20 пъти повече енергия в сравнение със същото количество мускулна маса. В човешкото тяло мозъкът използва 16% от наличната енергия, въпреки че на него се падат едва 2% от телесната маса. Ето защо, принудена да избира между мускули и мозък, еволюцията като цяло е предпочела повечето мускули и по-малкото мозък. Тъкмо затова има толкова малко видове с много мозък. Някои видове са толкова пренебрежително настроени към мозъка, че го третират като лукс, без който спокойно могат да минат. Някои видове морски охлюви имат миниатюрни мозъци, когато са млади. Използват ги, докато пътуват из моретата в търсене на удобно място, от което да филтрират храна. Но щом намерят своето местенце, вече не се нуждаят от такова скъпо оборудване, затова... изяждат мозъците си.“

Всяка прилика с действителността е напълно случайно съвпадение.
  
  
  
  
  
ФБ-приятел ми пише:
"Наложи ми се да отида до една институция в нашия град. Разбира се, с автомобил.
По пътя срещнах много хора, които носеха маските под носа