Вирусът: Ден 50

25 април, Вирусът: Ден 50
1290 официално установени заразени, 55 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 общо 375

Вече стана дума, че данните, които се оповестяват в неделя и понеделник (съответно за събота и неделя) не са напълно достоверни, защото показват само част от истината. Така излиза – явно, както предположих наскоро, частните лаборатории или част от тях не работят през уикенда, а онези държавни и частни лаборатории, които работят и през уикенда, правят това с редуциран персонал.
Така че да се коментира нещо ново почти не си струва. Едва вторник и сряда ще получим по-точна картина кой какъв е и защо такъв е. Но вчера, днес, утре, другиден – това са дните, в които ние жънем онова, което посяхме на Цветница…

Да повторя за 25 април:
1290 официално установени заразени, 55 починали.

Втората моя траектория за 25 април даваше следните „прогнози“:
1278 официално установени заразени, 60 починали, 5433 общо реално заразени.
За утре тази траектория дава следните „прогнози“:
1342 официално установени заразени, 62 починали, 5759 общо реално заразени.

Моите коментари:

Първо, моят модел в деня на поредната си модификация (преминаването през критична точка) предлага няколко траектории, нормалното е това да са две „добри“ и две „лоши“. И постоянно повече от месец най-близо до реалността е втората траектория. Това също е показателно за „живучестта“ (не я обичам тази дума) на модела. Добрият модел се държи общо-взето устойчиво и логично.
А втората траектория – това е по-лошата от добрите. Тя упорито ни показва, че нещата не вървят чак пък толкова лошо засега. И още по-упорито ни подсказва, че излезем ли от нея, нещата тръгват лошо. По-лошо (третата траектория) и много по-лошо (четвъртата траектория).
Тези дни втората траектория леко изостава от действителния брой заразени и дава по-голям брой починали от реалното. Това може да се разглежда по различни начини, на мен ми прилича на един тунел, в който тя се движи, ограничавана както отдолу, така и отгоре. Ако тя едновременно изоставаше от или едновременно надхвърляше официално установените заразени и починалите, то някак още по-съмнителни щяха да бъдат нейните „прогнози“.
Кое е лошото, „намеквано“ от модела ми? Ами аз вече очаквам, че моделът ми (втората траектория, „победителката“) ще започне да изостава по-бързо от броя на официално установените заразени. А тя предвиждаше пик (превключване от „геометричното“ към „аритметичното“ НАРАСТВАНЕ) към 28 април.
Аз вече обяснявах, че заради бесовщината ни по Великден, пикът ще се измести най-вероятно към 3-5 май. Ще видя какво щи ни съобщят във вторник и сряда, но вече с тревога подозирам, че случилото се на Великден не е само в моите страхове.
По логиката на моя модел (повтарям, по логиката на моя модел!), 28 април е пик. С други думи, моят модел настояваше, че до 28 април той ще е близо с „прогнозите“ си до действителността. А – както се опасявам – втората ми траектория ще започне да изостава все повече и повече.
Част от нейното изоставане е постепенното започване на ефекта „Великден“. А аз ви казвах – моят модел не е дуракоустойчив, не е идиотоустойчив.
Моят модел не може на 14 април (когато го модифицирах, очертах четирите траектории и направих изчисленията до 28 април) да се почеше по главата и да си каже – копеуе, братле, майна, дърто, я му тургни едни 10-15% на данните откъм 25 април докъм 5 май, щот’ bulgarians ша са юрнат масово из магистралите, шосетата, улиците и сокаците по Великден!
С две думи, според моя модел евентуалните сериозни различия между „прогнозните“ резултати и оповестените данни в „полза“ на оповестените данни (които да са значително по-високи) се наричат ефект „Великден“.
Пример, втората ми траектория предвижда за 30 април 1631 официално установени заразени. Ако те са, да кажем, не дай Боже, 1699, то ефектът „Великден“ според моя модел е 68. 68 нови официално установени заради тоталното игнориране на каквито и да било мерки за физическа изолация около Великден. Умножете ги по 4 (поне) и ще получите измерване на ефекта „Великден“ в абсолютни числа – за броя на реално заразените у нас - 272. И това е „само“ за деня 30 април… А с всеки ден след 30 април поне до 3-5 май този брой ще нараства. И с простото тройно правило може да се каже, че общо-взето ефектът „Великден“ по моя модел ще се окаже към минимум 400 допълнителни официално установени заразени и минимум 1600 нови реално заразени… Ето това казва моят модел и пита с тревога Камо грядеши, българино!!??

Второ, главният упрек срещу моите изчисления и мнения е свързан с тоталния акцент върху физическата изолация. Аз обяснявах, че това е така, защото изолацията е онова, което обикновените хора трябва да правят, онова, което зависи от тях.
Моята фиксация върху физическата изолация не пренебрегва всичко останало. Но то, останалото е главно сред мерките, които трябва да предприеме властта. А аз не съм власт, не съм медик-професионалист, не съм финансист, не съм икономист.
Но има и други фактори, които се забравят или подценяват.
Нашата система здравеопазване може да се справя до 150-200 нови заразени на ден, до 15-20 нови болни на ден, „вкарвани“ в интензивните отделения. След това започва триажът. Много грубо казано, това е оставяне на определен брой (неопределен по-точно) просто да мрат. И те ще мрат като мухи. Като мухи – не по отношение (само) на броя, а при сравнение с това – как умира една муха, нещо, което всички сме виждали – маха с крачета, паднала по гръб, изнемогва, задъхва се, затихва бавно и мъчително.
Оттук следва, че състоянието на здравната система също ни диктува агресивно, брутално – да следваме мерките за физическа изолация.
А защо е такова състоянието на здравната система? Оооо, това е важен въпрос и тук, както по друг повод казваше Баба Ванга, има много кучета за тепанье…
Още преди повече от 15 години в мой анализ до президента Първанов за състоянието на здравната ни система като риск за националната сигурност, аз писах:
„Здравето, образованието, сигурността — това са все обществени блага, превърнати изцяло или поне в много голяма степен в услуги. Резултатът? Най-ярко и в най-суров вид се вижда какво се получава от състоянието на българското здравеопазване, което в момента е настроено на режим на работа, при който печели от производството на все повече болни! Защото болният е принуден да плаща за най-скъпото си — здравето. При това той плаща три пъти: първия път по закон чрез — здравни осигуровки, втория път съзнателно — за извършената му услуга, а третия път принудително — „под масата”, „над масата“, „зад вратата“, „пред вратата“. Абсурдна е система на здравеопазване, която печели от това да има повече болни хора. В България болният, който няма пари, позиции, познати лекари, деца, готови да се грижат за него, или добри приятели, просто ляга и умира.“

И още нещо за физическата изолация. Тя ни позволява засега да контролираме частично процеса на ескалация на заразата. По моя модел приблизително ние, сиреч държавата, хващаме всеки четвърти заразен. Ако се предполага, че заради извънредните мерки или самодисциплината още двама от нехванатите, но заразени, не сеят на пропадия заразата, значи от четирима заразени един е опасен, той сее семето на заразата. Това по всички мерки и оценки е в зоната на конотрола на разпространението на заразата.
Много държави изпищяха, изврещяха на умряло когато вече стана невъзможно да проследяват всеки заразен и неговите контакти. При 1000 заразени, да кажем, на ден, какви контакти, какви пет лева, какъв затвор.
Ако ние омангърим отношението към заразата и ѝ отпуснем края, като започнат на ден да се заразяват по 300-400, никой вече в България няма да може да следи техните контакти дори на 5%. Да не говорим за това (адски тревожно), че и имунитет, според част от вирусолозите, май не се постига. Мангъризацията какво може да се окаже – публично изтребване на 4-5%, хайде да са 2-3% от населението (пресметнете колко е 2-3% от 6 милиона души, щом 1% е 60 000). Напишете си списък от 16, добре – от 20, окей – от 24 любими и близки хора. И изберете един, посочете го, който да умре на принципа „те загинаха, за да живеем ние“...
Ето това е масовата мангъризация в България - според мен. Така че не аз абсолютизирам необходимостта от физическа изолация (самият аз едва я понасям и само книгите ме спасяват от изместване на центъра), а куп фактори, присъщи изключително на куцото пиле България, настояват за нея.

Трето, вече писах – отслабването на мерките не е само отслабване на мерките. То е мерки за минимизране на негативния факт от отслабването на мерките.
Не просто да се юрнем обратно в живота, свалили маските. А мерки, мерки, мерки от друг характер. Гледам „по телевизията“ в Испания как преоборудват ресторантите със стъклени ограждения, чета какво правят в Австрия… Интересувам се защо германците се изсилиха да отслабват мерките, пък дадоха малко заден ход.
Въвеждането на мерките е като цяло еднократен акт, то става със закон, става с министерски решения, става с апелиране към по-съвестните и дисциплинирани народи. Но отслабването на мерките е непрекъснат и много сложен, изпълнен с противоречия процес. Нашата власт в лицето на ГГГГЗ (Главният Гарван Грачещ Грозно Зловещо) говори за отслабване на мерките в зависимост от това – явно – с кой крак е станал, но то така не става. Това е комплекс от усилия и отслабването на мерките не започва в деня на отслабване на мерките, а 2-4 седмици преди това.

Четвърто, няма сега да говоря за такива понятия като:
ИНДИВИДУАЛНО РАЗСТОЯНИЕ – минималната част от териториалното пространство, в което съществува и действа един индивид, едно живо същество [когато живото същество е опитомено (например куче), индивидуалното разстояние е равно на 0, може да се каже и обратното – когато индивидуалното разстояние стане равно на 0, животното е опитомено];
СОЦИАЛНО РАЗСТОЯНИЕ – то е аналогично с индивидуалното разстояние, но се разглежда не за индивида, а за общността и основно в социален и–или психологически, а не само главно в психологически план, както това се прави за индивидуалното разстояние.
СУБЕКТЕН ХАБИТАТ – сечението на всички социални полета, в които действа един социален деец (по–просто – човек).
СУБЕКТЕН АРЕАЛ – обединението на всички социални полета, в които действа един социален деец (по-просто – човек).
Споменавам ги само защото индивидуалното, социалното и тяхното взаимодействие са една доста сложна наука, овладяването на която не се получава по простото тройно правило
Но за всяка една общост, за всяко едно общество може да се изчислява тяхната уязвимост и на базата на тези (и не само на тези) атомистични и агрегатни параметри.
Всеки индивид, по-простичко казано, има свое лично пространство (по-разбираемо понятие от индивидуално разстояние).
В личното пространство на всеки индивид определени категории хора (професии) имат право при определени условия да навлизат независимо от личната воля на притежателя на това лично пространство – например лекари, полиция… Тези определени категории хора (професии) са със специален статут (не един и същи, естествено).
Е, за уязвимостта на общността или обществото също се съди по уязвимостта (психологическа, физическа, здравна, нормативна) на тези определени категории хора (професии).
Много накратко, че и без това задълбах против волята си, вирусът показа, че обществото на българските граждани и държавата на българските граждани не могат да обезпечат здравето и живота на медиците! Това означава висока степен на уязвимост на медиците като една от горните критични категории хора (прослойки). А тази уязвимост на медиците като категория хора (професия) означава многократно по-висока степен на уязвимост на самото общество на българските граждани!
Казано по доста нелицеприятния, но винаги и незименно назоваващ с истинските им имена нещата, пернишки език – обществото на българските граждани е със свалени гащи пред вируса! Грозно звучи, но е така. Още 200-300 заразени медици и работата може да излезе извън кнотрол. Кой ще лекува тогава обществото на българските граждани от вируса? За какво шоково отслабване на мерките може да се мисли изобщо! Ние какво – полудели ли сме целокупно!?
Не вирусологията само, а и социологията, психологията, соиалната психология, психологическата социология, математиката, ако щете, бият камбаната на тревогата! В имено на онези, които ще ни лекуват ние трябва да сме отговорни и дисциплинирани, внимателни и пределно бдителни при отслабването на мерките. Ние не сме Германия, дори Италия не сме. Ние сме еднин въздух под налягане – откъдето и да го гледаш. Нас ни спасява само задържането на броя на заразените. И ние трябва да продължаваме да го задържаме. Помислете само – при тези ниски засега числа на заразените вече двеста медици си заразихме. А медиците са не само жизнено необходим ресурс за справяне с пандемията, те са изчерпаем и практически невъзстановим ресурс. Спасяването на медиците е главното условие да се спасим от вирусна катастрофа. Можем да си внесем маски, дезинфектанти, домати и картофи, бачкатори. Медици не можем да си внесем. Каквото имаме – това.
И не ми казвайте, че драматизирам. Аз си правя диагностика на уязвимостта на страната ми. Всяко управление на рисковете започва с диагностика на уязвимостите. И все повече катастрофична уязвимост се превръщат нашите медици, по-скоро отношението към тях (защото обществената безотговорност и адептите на масовата мангъризация също са отношение към медиците) се превръща в катастрофична уязвимост за националната сигурност.
Поговорете с медици на първа линия – на някои от тях и аз съм чел лекции по сигурност. Те ще ви кажат какво е положението на медицинския фронт.
Приключвам за днес с това – ние като народ се държим – заради пълководците ни, но и заради самите нас – като доста разкоординирана, леко рахайтена, слабо дисциплинирана и отчасти деморализирана армия, която се е изнесла далеч напред от своите складове с муниции, от своите запаси с храна и вода и продължава да се лута все по-далеч от тях. Достатъчно е врагът да прекъсне линиите на снабдяване и не е нужно после дори да ни затваря отвсякъде, хващайки ни в чувал. И тогава вече армия няма да има, а спасяващи се кой както може и основно поединично или на малки групи дезертири…
Днес, днес, в тези дни се определя дали това ще стане или няма да се случи. Не е казано, че точно така ще стане, може и точно това да не се случи. Но твърде много време за предотвратяване това да не стане и възпиране то да не се случи няма.
Така виждам нещата аз. И бих дал какво ли не да не се окажа прав. Моля се да не се окажа прав.
  
  
  
  
  
Вирусът. Аксиома на политическата глупост:
Глупостта на политиците не зависи от характера на политическата система.
Две толкова различни държави - демократичната Швеция и тоталитарната Беларус - ще плащат много висока цена за политическата глупост, преминала в инат, еволюирала в безхаберие, граничеща с безумие и превърнала се в експеримент по евгеника.
Горе-долу Швеция и Беларус са съизмерими по население.
Днес те имат съответно официално установени 19 000 и 11 500 заразени (ако статистиката на Лукашенко може да бъде достоверна).
И двете - по различни подбуди, игнорираха огромната опасност от вируса. В Швеция заложиха на мангъровия стаден имунитет, в Беларус решиха (батька Лукашенко реши), че вирусът е най-обикновен грип и злостна западна пропаганда.
Предлагам да погледнем техните статистики след една седмица.
За ориентация в относително съизмеримата по население с тях България заразените са 1300 (14 пъти по-малто от Швеция и 9 пъти по-малко от Беларус).
  
  26.04.2020 г.